Умното осветление стигна до София

Доброто осветление в градовете би могло да намали с 20% престъпността в тях – показват данни от изследвания в САЩ и Великобритания. Дали този процент за българските градове, които меко казано нощем не греят, няма да се окаже дори и по-висок?

Изследване, посветено на възприеманото качество на живота в българските градове представи днес у нас Philips. Проучването е представително за градовете ни и има за цел да демонстрира какво българите разбират под думите „добре устроен град“.

От своя страна представителите на холандската компания акцентираха върху въпроса „как животът в градовете може да бъде подобрен със светлина“. Има и конкретно предложение към нас, което в момента е на масата на градоначалника на българската столица.

Българите харесват градовете си

Изследването, осъществено от “Ноема” показва, че според българите основният фактор, определящ качеството на живота в градовете, е градският транспорт и пътната инфраструктура: 27% от анкетираните дават този отговор. За софиянци транспортните въпроси имат много по-голяма тежест – 52%. Това е разбираемо предвид задръстванията.

Също така очаквано, българите оценяват много високо и възможността за намиране на работа, който за тях е втори по значение самостоятелен фактор, определящ „добрия град“. Но изследователите предлагат да погледнем по-мащабно на градската среда. В категорията „социална инфраструктура“ те обединяват група от критични фактори като училища, безопасност, паркове и спортни съоръжения.

От тази гледна точка, социалната инфраструктура определя повече от половината от оценката на българите за това дали един град е добър за живеене. За отбелязване е, че българите са неутрални или по-скоро харесват градовете, в които живеят: точно една трета от анкетираните твърдят, че качеството на живота в тяхното населено място е добро или отлично. На обратното мнение са 26%, а неутрална позиция заемат 41%.

Проучването продължава в дълбочина, предвид интересите на поръчителя: според българските граждани, докато по магистралите и в пешеходната зона на градовете като цяло осветлението е приемливо или добро, то на спортните съоръжения, градските улици и особено в кварталите и парковете то има нужда от промяна.

Над 50% от столичаните са на мнение, че осветлението в кварталите трябва да се подобри, а осветлението в центъра, пешеходните зони и училищата трябва да бъде заменено.

Кой да бъде основният носител на промяната? Според 60% от анкетираните – кметът. Радващо е обаче, че 29% от отговорите са в посока на частния сектор, което показва, че българите вече не прехвърлят „нагоре“ цялата отговорност за развитието на града си, а мислят, че някаква промяна е възможна и с частна, включително бизнес инициатива.

Светлината увеличава продажбите

Осветлението е една от базовите човешки нужди – каза в презентацията си Богдан Рогала, главен мениджър Професионални осветителни решения на Philips в Централна Европа. Глобалните тенденции сочат, че значението на интелигентните осветителни системи – такива, каквито компанията има да предложи – ще нараства.

Това се потвърждава от ускорената урбанизация, като през 2050 г. 70% от населението на планетата ще живее в градове. Цената на електричеството ще поскъпва и съответно да се правят икономии става все по-смислено. Сега е времето градовете да се подготвят за бъдещите реалности.

Ползите от умните осветителни системи са не само директни икономии от намалена консумация на енергия. С повече светлина градът може да подобри имиджа си и съответно да привлече повече туристи. Когато нощем из градовете е светло, хората ще искат да „живеят“. Те ще харчат пари. Подобен пример в региона дава Дубровник, където градската управа е инвестирала в нощно осветление и сега печели от увеличената продажба на билети.

Управление на осветлението

Това, което Philips има да предложи днес и заради което всъщност е осъществено социологическото изследване, е онлайн системата City Touch. Тя дава възможност от разстояние да се контролира всяка „светлинна точка“, казано по нашему улична лампа.

За целта е необходим само компютър с Интернет и един обикновен браузър: светлината се включва и изключва, интензивността й се настройва според часа в денонощието и деня на седмицата, получават се съобщения за проблеми или повреди. City Touch позволява в реално време да се засича консумацията на електричество в осветлението на една улица или квартал, както и да се правят сравнения в различни периоди.

Системата City Touch е само на няколко месеца – но интересът на градовете към нея е подчертан. Два лондонски квартала с 42 000 светлинни точки вече се управляват с помощта на тази умна система, сключеният договор е за срок от 25 години. Чешката столица Прага също въвежда City Touch. Проекти в начална фаза има в половин дузина европейски градове – обясни Васант Филомин, генерален директор в маркетинг отдела на Philips Lighting.

Тук е моментът да се изтъкне, че 5% от приходите от продажби на осветителното поделение на холандската компания, което е над 400 млн. евро годишно, се отделят за иновации. Philips е „най-големият доставчик на светлина след Слънцето“, като 30% от приходите от продажби, или 7.6 млрд. евро, се осигуряват от бизнес направлението „осветление“.

Изследвания сочат, че 20% от енергията, консумирана от човечеството, отива за осветителни цели. Тоест пространството за икономии в това перо е огромно. Philips е пионер и в тази сфера, но тук става дума за нещо действително ново: според представителите на компанията, с City Touch разходите намаляват с пъти не само спрямо конвенционалното градско осветление, а и спрямо „конвенционалното енергоспестяващо“ осветление.

Приблизителният процент на съкращаване на разходите с помощта на умно осветление е 67%: ако една светлинна точка струва на града 82 евро с цена на киловатчас от 0.12 евро, то с City Touch тя излиза 27 евро годишно: 22 евро за електричество и 5 евро за операционна поддръжка. Впрочем операционните разходи също намаляват със 70%. И най-хубавото е, че за това не плаща нито крайният потребител, нито бюджетът на града.

Бизнес модел на вниманието на ЧЕЗ

Ясно е, че нищо не идва безплатно, още по-малко иновативният продукт на частна компания. Тъй като градовете по принцип не разполагат с изобилие от свободни пари, първоначалните инвестиции за иновациите се осигуряват най-често от банки или от свободния финансов ресурс на собственика на електроразпределителната мрежа.

Финансовият модел е познат като EPC – Energy Performance Contracting, което може да се преведе като „Договор, обвързан с по-добри енергийни резултати“. Тази система за сключване на обществени поръчки предвижда заплащане на компанията, която прави енергийното подобрение, от реализираните икономии.

Тоест ако София годишно харчи 7 млн. лв. за своите над 80 000 „светлинни точки“, системата City Touch ще й позволи да намали разходите за улично осветление до 2.3 млн. лв. годишно. Икономисаните 4.7 млн. лв. ще се изплащат на компанията до покриване цената на инсталацията /която въпреки „хитрите“ ми въпроси не успях да науча/. Срокът на договора за City Touch по тази схема е минимум 20 години.

След покриване на направените за умната система инвестиции, има опция енергийното дружество да връща на града малка част от постигнатите икономии. Но сякаш няма много смисъл да се гледа към тази паница – недиректните ползи за София от City Touch и без това са предостатъчно. Имидж, безопасност, економии: стъпка напред в посока зелен град.

Днес представители на компанията отново имат разговори със Софийската управа, след като вече са се “консултирали много пъти” със Столична община. Предвид факта, че Прага е сред първите градове в Европа, които ще приложат умната система за осветление с помощта на компанията PRE /„Пражка енергетика“/, очакваме от по-голямата чешка компания CEZ да прояви същата активност в една друга европейска столица.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s