Българската енергетика – най-мръсното нещо в Европа

Замърсяването на въздуха от индустриални предприятия и електрически централи има своята цена.

Според Европейската агенция за околна среда (EEA), за Европейския съюз през 2009 г. тя е между 102 и 169 млрд. евро. В това число влизат цената на здравето и човешкия живот, загубено плодородие, влошена питейна вода, рушене на културни паметници, деградация на екосистеми.

Нов доклад на агенцията разглежда щетите от замърсяване на въздуха във всяка европейска страна поотделно. Не е особено учудващо, че въпреки сравнително малкия размер на българската икономика, страната ни се нарежда в челните редици по загуби, причинени от замърсяване на въздуха. Според направените изчисления, за България щетите от мръсния въздух са между 3.47 млрд. евро и 7.7 млрд. евро, в зависимост от избраната методика за оценка цената на живота.

Това ни нарежда на девето място от 27-те европейски страни, като първа по щети е икономиката на Германия /между 21 и 33.8 млрд. евро/, следвана от Полша, Великобритания, Франция, Италия и Румъния.

Приложена е и методология, изчисляваща щетите от замърсяването на въздуха без да се отчитат емисиите на въглероден диоксид. Според този начин на отчитане, България е още по-голям замърсител – тя понася седмите най-големи разходи, вариращи между 2.47 млрд. евро и 6.7 млрд. евро, в зависимост от метода за отчитане.

Новите данни поставят икономиката ни в уникална за ЕС позиция. Седмо или девето място в абсолютната скала не бива да ни подвеждат, защото при приблизително 35 млрд. евро годишен БВП, загубите от замърсяване на въздуха у нас са изчислени на поне 10% от съвкупния ни икономически продукт – а в по-строгия случай евентуално и над една пета от годишната икономическа продукция.

За сравнение, загубите в „мръсната“ икономика на Полша достигат едва 3.2% – 6.1% от БВП, а за Германия поражението от замърсяването в БВП е около и под 1% от БВП.

Европейската екологична агенция е включила в оценката си замърсяването от 10 000 най-големи замърсяващи инсталации на територията на Европейския съюз. Половината от щетите /между 51 и 85 милиарда/ идват от 191 индустриални обекта. 75% от загубите са дело на 622 обекта. Енергетиката е най-големият замърсител на въздуха, причинявайки около 60% от общите щети.

Отново без изненади, българските промишлени обекти са сред топ замърсителите на Европа. Втора в целия Европейски съюз по причинени щети на здравето на хората и състоянието на околната среда е ТЕЦ Марица Изток II. Централата през 2009 г. е изпуснала в атмосферата 290 хил. тона серни окиси, което няма аналог в Европа; само гръцкият ТЕЦ Мегалополи със 184 хил. т. показва нещо подобно.

Другите големи български замърсители са ТЕЦ Гълъбово /55 място/, мината за лигнитни въглища в Медникарово, ТЕЦ Бобов дол край Големо село, ТЕЦ Варна край с. Езерово, енергийно – промишлените комплекси в Димитровград, Свищов, Перник, Девня, както и ТЕЦ Русе. Рафинерията на Лукойл в Бургас е замърсител номер 293 в Европа. Така общо 11 са българските инсталации и обекти, влизащи в черния екологичен списък на индустриална Европа.

Изпълнителният директор на EEA Жаклин МакГлейд обяснява, че изследването иска да разкрие скритата цена на замърсяването на въздуха. Големите електроцентрали имат най-голяма вина, следват ги рафинериите, индустриалните процеси и някои селскостопански обекти.

Транспортът и домакинствата, както и повечето земеделски обекти, не са включени – с тях разходите заради замърсяване на въздуха щяха да са даже още по-големи /200 – 794 млрд. евро според предишни оценки/.

Но и сега е достатъчно: между 200 и 330 евро струва замърсяването на въздуха средно на европейски жител през 2009 г. Казано по друг начин, българският работник губи благосъстояние равно на една средна работна заплата /около 330 евро през 2009 г./, защото е принуден да живее и да се труди в мръсна околна среда.

България, Румъния, Естония, Полша, Чехия – така се нареждат европейските икономики, които понасят най-тежки загуби от замърсяване. Характерно за нашия случай е и нещо друго: в изследването като цяло най-голям принос имат разходите, свързани с емисиите въглероден диоксид. Това е отражение на научния консенсус, че CO2 причинява парников ефект.

Но дори в бъдеще тази концепция да бъде оборена, България ще остане водещ замърсител на въздуха в Европа. Изгарянето на лигнитни въглища, на които основно разчита родната енергетика, води до отделяне на големи количества серен двуокис. Щетите, които само ТЕЦ Марица Изток II причинява с това, са изчислени между 1.4 и 3.3 млрд. евро за 2009 г.

Впрочем високата оценка /3.3 млрд. евро/ за щетите от нашата ТЕЦ е и най-голямата, изчислена за което и да е европейско предприятие. Европейската екологична агенция заедно с това отбелязва, че Марица Изток II единствена от проучените компании не е дала сведения за емисиите на фини прахови частици – тоест щетите вероятно са още по-големи.

Серният диоксид според ЕЕА причинява окисляване и това води до негативни ефекти за водните екосистеми в реките и езерата, както и за горите. Серният диоксид сам по себе си причинява респираторни смущения, освен това допринася за запрашаването на въздуха и води до болести на дихателната и сърдечно – съдовата система. Всеки от тези проблеми има своята цена.

След като данните за големите икономически щети от замърсяването се вземат под внимание, икономически логичните стъпки са две: 1) изготвяне на баланс ползи – разходи за конкретните индустриални обекти на база пълната цена на тяхното функциониране. Това би могло да доведе до принудителни инвестиции за „очистване“ или дори до закриване; 2) заплащане на цена за екосистемните услуги, които компенсират индустриалното замърсяване.

Тези опции не могат да се оставят без внимание от българските политици, тъй като при измерване на щетите спрямо БВП, българските 10% са 2.5 пъти по-страшни от следващите най-мръсни европейски икономики: 4% от БВП разходи за Румъния и Полша и много по-малки за останалите. ЕЕА признава, че след 2009 г. в нашата страна може и да са направени подобрения във връзка с членството ни в Съюза – но също така подхвърля, че вероятно и в правно отношение не всичко ни е наред.

В оценката си европейските еколози са използвали следните разценки на смъртността и заболеваемостта: слаби респираторни синдроми /вкл. кашлица/ – 42 евро; загуба на един работен ден заради свързана с мръсния въздух болест – 97 евро; влизане в болница заради сърдечно или дихателно заболяване 2 364 евро; загуба на 1 година статистически живот 54 000 евро; хроничен бронхит над 27 години 208 000 евро; фатален рак 2 000 000 евро.

Истина е – цените са високи за българските стандарти. Но това говори не за друго, а за факта, че в България здравето и животът не се ценят достатъчно.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s