Нуждаем се от негавати

„Енергийните ни модели все още са изградени върху догмата, смятана за непоклатима, че икономическото развитие предполага произвеждане на все повече енергия. Необходимо е обаче незабавно да се преустанови това безогледно увеличаване на потреблението ни. Ако не предприемем мерки ни очаква тежка криза“.

Цитатът е от Атласа на околната среда на „Монд Дипломатик“, авторитетно френско издание за световна политика. Това послание въвежда в темата за негаватите, отрицателните ватове. Около нас се крият огромни залежи от енергия – но те няма да се разкрият в производството на по-големи количества енергия, а в по-икономичното потребление и ефективното приложение на мощностите и ресурсите, с които разполагаме.

Добрият ват е негаватът

Според изследвания на френската асоциация „Негават“, в някои случаи може да се спести повече от половината от произвежданата енергия. Около тази концепция са се обединили над 20 експерти и 500 физически лица, които формулират три ръководни принципа, или „негават подхода“: умереност, ефективност, възобновяеми енергии.

Можем да коментираме тези три метода за постигане на негавати по следния начин. Умереност – на френски sobriete’, означава примерно да не се държим като консумативни наркомани. Принципът ефективност ни насочва към технологиите, уредите, транспортните средства, които ползваме; а възобновяемите енергии се разглеждат като неизчерпаеми, добре разпределени и децентрализирани.

Преди месец, на 17 октомври, асоциацията „Негават“ публикува (на френски) новия си Сценарий 2011 с хоризонт до 2050 г. Заключението е, че с една проактивна политика, основана на умереност и ефективност, във Франция след 40 г. е възможно да се свие с 65% първичното потребление на енергия. Това от своя страна означава спад с 2/3 на търсенето на енергийни източници, което ще се придружава от поддържане на високо ниво на енергийни услуги, включително отопление, мобилност, специфични услуги.

Дългосрочната цел на „Негават“ е до 2050 г. 91% от производството на енергия в страната да е от възобновяеми енергийни източници: слънце, вятър, дървесина, биогаз, течна биомаса, вода, геотермална енергия, морски вълни, отпадъци. Това не само е необходимо, това е възможно, ако се вземат бързи и решителни мерки. Енергийната политика според „Негават“ трябва да претърпи важни промени: координиран енергиен трансфер (мениджмънт на газови, електрически и топлинни мрежи) и отказ от въглеводороди в енергетиката, които ще запазят употребата си само в производството на материали и в химията.

Впрочем в началото на 2011 г. природозащитната организация WWF публикува сходен сценарий за целия свят, според който към 2050 г. 95% от енергийните нужди на човечеството могат да се задоволяват от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. За да се елиминират въглеводородните горива са необходими 3.5 трилиона евро инвестиции годишно до 2035 г. С парите ще се модернизират жилищата и електроразпределителните мрежи, ще се изграждат вятърни, соларни и други ВЕИ мощности. През 2040 г. инвестициите вече ще са изплатени.

По отношение на Франция, анализът „Негават“ сектор по сектор сочи, че в жилищата и сградите до 2050 г. може да се реализират над 600 терават часа икономии /1 терават е равен на 1 трилион вата/. Сградите консумират 40% от нашата енергия, така че и потенциалът им за икономии е най-висок. В транспорта се крият 400 „теранегавата“, над 200 теранегавата има в индустрията. За сравнение, според Международната енергийна агенция целият свят през 2008 г. е използвал 142 300 терават часа първична енергия. Ако се приложи френския модел за целя свят, което все пак надали е подходящо, над 80 хил. терават часа са излишни.

Неудобно за политици

Еволюция на селскостопанските практики, архитектурна енергийна оптимизация в жилищата, обновяване на автомобилния парк – особено в градовете, където колите не трябва да харчат повече от 3.3 литра на 100 км. – това са само част от управленските предложения на „Негават“. Има и по-радикални идеи, като например поставени са цели за брой хора, обитаващи едно жилище /2.2 души на дом/, както и стабилизиране на средната жилищна площ на новите жилища, което ще предотврати изкарването на пазара на 3 млн. нови жилища с 300 млн. кв.м. жилищна площ в срок от 40 години.

Само това обещава яростните протести на браншовите организации, които разполагат с достатъчно лостове, за да влияят директно на политиката. Политиците надали ще почувстват комфорт и от заключението, че политиката по „засилване сигурността“ на 58-те френски ядрени реактора след Фукушима ще коства на бюджета 60 млрд. евро – без да е добавен нито един киловат мощност. Ако обаче с тези пари се финансират соларни инсталации, ще се произведе повече енергия, отколкото от целия ядрен парк на Франция за една година! Според „Негават“, към 2035 г. Франция следва изцяло да се откаже от ядрената енергетика.

Негават стратегията предвижда да се осъществи на два етапа: първият е нарастване на възобновяемите енергийни мощности, вторият е постепенно оттегляне от употреба на старите енергийни мощности. „Точката на затягане“, след която ще се закриват неефективни и мръсни производства, е определена на 2027 г.

България – с най-ниска енергийна ефективност в Европа

Освен заемки на ценни идеи, френският опит може да доведе до заключението, че богатите държави са по-икономични от бедните. Негават концепцията възниква в държава, която не само отговаря на, но и сама задава високите европейски стандарти за енергийна ефективност. Данни на Евростат, обобщени за 2009 г. показват, че Франция произвежда 1000 евро стойност със 164.33 килограма петролен еквивалент. Петролният еквивалент обобщава всички използвани източници на енергия, включително електричеството. Средното за Европейския съюз показание е 165.20 килограма петролен еквивалент за 1000 евро.

Да сравним с България: произвеждаме 1000 евро с 842.54 килограма п.е. Това е 5.1 пъти повече от средното за ЕС. Няма друга европейска страна с толкова лоша енергийна ефективност като българската – тоест българската икономика е с най-висока енергийна интензивност в целия Съюз. Следващите най-разточителни са Естония с 607 кг.

В защита на България можем да кажем, че една и съща продукция не струва във всички места в Европа еднакво; т.е. 1000 евро в България не са 1000 евро във Франция. Ако направим изчисления на база данните на МВФ за 2010 г., един лев в България има покупателна стойност, равна на 1.89 лева спрямо средните цени в Европа. От гледна точка на паритета на покупателната способност, 1000 евро у нас се произвеждат с 445 кг. п.е. Но и това остава 2.9 пъти над, тоест по-зле, от средното за Европа.

В действителност може и да не сме най-разточителната на енергия държава в Европейския съюз; възможно е да има една или две държави по-зле от нас. Но да акцентираме радостно на това, както понякога правят служителите в държавната администрация, говори за догонващ манталитет, който е свойствен за изостанали страни и умове. В една прогресивна европейска държава изводите ще са два: 1) цените ни са прекалено ниски, трябва да ги повишим заедно със заплатите и паричното предлагане; 2) трябва да намалим енергийната интензивност на икономиката си.

Замръзнал ли е интелектът в българската енергетика?

Много от конвенционалните енергийни източници са лесно запалими или избухливи, така че политиката в енергийните въпроси се стреми да избягва горещи дискусии. Въпреки това, недопустима е интелектуалната инерция и организационната пасивност, които се наблюдават по въпроса за енергийните икономии тъкмо в страната с най-ниска енергийна ефективност в Европа.

Неприемливи са и реверансите, които редуващите се във властта политически сили правят в посока енергийните интереси на подкрепящите ги международни полюси: Русия или САЩ. Може би скоро у нас ще дойде на власт и про-китайска партия? В момента в България се обсъждат поне половин дузина енергийни мегапроекти с политически корени. Заявка да минат през наша територия са дали два или три трансконтинентални газопровода. Одобрена бе екологичната оценка на голям нефтопровод. Продължава да се работи по втора атомна централа и се обсъжда евентуално разширение на първата.

Централите на лигнитни въглища в Маришкия басейн също имат одобрени планове за разширение. Шистовият газ получава подкрепа от най-високо ниво, като министърът на икономиката, туризма и енергетиката твърди, че недоволството от хидравличното фрактуриране, забранено във Франция, у нас е незряло, емоционално и политизирано, като в противовес на доказателствата от световната практика ни залъгва с по-ниски цени.

Скъпи на икономии, евтини на АЕЦ

Не само че са неприемливи с оглед бъдещето, тези мегапроекти отклоняват внимание и ресурс от възможностите за икономии на енергия, в страната с най-висока енергийна интензивност в Европа. Ако към нас се приложат дори по-меки от средните за ЕС норми за енергийна ефективност, които да доведат до 50% икономии на енергия, България свободно може да се откаже и от брикетното гориво, и от АЕЦ, включително за износ.

Почти 9.6 млн. тона петролен еквивалент е производството на първична енергия в България през 2009 г. Нетният внос е малко над 8 млн. т. п.е. Тоест грубо казано, с негават сценария България ще стане изцяло енергийно независима. При 8.475 млн. т. петролен еквивалент крайно енергийно потребление през 2009 г., индустрията гълта 2.428 млн.т., транспортът 2.774 млн.т., а сградите (жилищни, търговски, обществени) 3.273 млн.т. п.е. С негават сценарий, към 2050 г. можем да спестим изцяло разходите на енергия за транспорта и половината от разходите в сградите!

Но разбира се, за да стигнем до това светнало бъдеще, трябва да правим малки крачки още днес. Тази седмица Азербайджан за пореден път прояви готовност да продава на българския пазар по 1 млрд. куб.м. газ. Конкуренцията между Русия и Азербайджан със сигурност ще е от полза за нас. Но ние сме тези, които не можем да си купим по-евтино. Три години след страшната газова криза през януари 2009 г., която ни остави на студено в най-мразовития месец на годината, продължават да не са изградени газовите ни връзки с Турция и Гърция.

Да се защитава на държавно ниво добивът на противоречивия шистов газ при това положение е скандално – още повече добивът в регион, в който вятърната енергетика и биогоривата, а и земеделието са най-напреднали в цялата страна – в Добруджа.

Тогава дали е просто съвпадение, че най-скандалното увеличение на капитал на Българската фондова борса е тъкмо на Енергони, компания с портфейл само от обещания, която пусна над 547 млн. свои акции на базата единствено на закъсняващи намерения във ВЕИ. Общият инвестиционен климат за сектора в България се влошава – поради прецедента Енергони и заради противоречията в новите закони, касаещи възобновяемата енергия.

Интересът на енергийните консултанти

От дежурните енергийни консултанти няма да чуем положителен или поне перспективен коментар за негаватите. Да се свие консумацията и съответно предлагането на енергия означава свиване на техния собствен бизнес. Надвисналата заплаха от енергийна недостатъчност ще бъде изкарвана от тях като коз всеки път, когато икономиите се посочват като алтернатива на инвестициите в нови мощности.

Експанзионистичните гледни точки получават непропорционално силно внимание в публичната дискусия по енергетиката в България. Енергийните консултанти, които най-често получават думата, целенасочено насаждат в обществото недоверие към способността на ВЕИ да осигуряват енергията на страната.

Но техните остарели идеи стоят на пътя на времето. Щафетната грешка във водената енергийна политика на правителствата на България е голяма и тя се вижда от все по-големи слоеве от населението. Още по-ясно се вижда от чужбина, при международни сравнения. Промяната е въпрос само на време и колкото по-рано, толкова по-добре за България.

Предизвикателството за изоставащия, в случая за нас, е не просто да намалим енергийната интензивност на икономиката и бита. Нуждаем се от нови модели, които ще оценяват икономическия резултат според благоденствието, а не според брутния продукт. Това, а не гонитбата за прираст, ще изравни с Европа жизненото ни равнище.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s