Професор по демография дава 10% шанс на цивилизацията

Откакто професор Пол Ерлих за пръв път предупреди, че населението на Земята е станало твърде голямо, броят на хората се удвои – пише Guardian. 33 години и 3.5 милиарда души по-късно той е по-песимистичен от всякога и твърди, че има само 10% шанс да избегнем колапс на глобалната цивилизация.

Съобразителните хора вече не подлагат на дискусия това дали заплахата е реална, казва той пред британския вестник. „Цивилизации са се срутвали и преди: въпросът е дали можем да избегнем срутването на цялата глобална цивилизация, която за пръв път ни дава възможност да предизвикаме масово падане“.

Това изглежда малко мелодраматично, наистина, но Улрих настоява, че визията му се гради единствено на глада, сушите, бедността и конфликтите, които и сега се случват по света. Според него бедствията ще зачестят и даже ще станат преобладаващи в следващите няколко десетилетия.

Развива се ситуация, в която все повече хора ще живеят в неяснота за бъдещето си, подложени на всякакъв вид заболявания. Дори не можем да предвидим дали междувременно няма да избухне някоя малка ядрена война между Индия и Пакистан, плаши той.

Професорът по демография в Станфордския университет в Калифорния Пол Ерлих – в необявено съавторство с жена си Анне Ерлих – през 1968 г. издаде книгата „Популационната бомба /Население, ресурси и околна среда/“, която от тогава се продаде в 2 милиона екземпляра. Тя превърна Ерлих в модерния еквивалент на икономиста от края на XVIII век Томас Малтус, който пръв описа идеята, че броят на хората ще надхвърли производството на храна в света.

Разбира се, нови болести или отрови могат самостоятелно да предизвикат колапса, посочва ученият. „Но моят песимизъм се корени в неспособността на хората да напарвят каквото и да е за тези проблеми, дори да говорят за тях“.

„Можем да поддържаме много повече хора на планетата, ако хората бяха склонни да споделят поравно – но те не са. Искаме да създадем свят, в който всеки живее достоен живот, без всеки да е честен“. И затова, „следващите два милиарда души, ако дойдат, ще оказват все по-голямо налягане на природните системи, които вече срещат трудности“.

За всеки допълнителен човек ще трябва да се произвежда храна от все по-ниско продуктивни земи. Ще се извличат минерали от все по-бедни руди. Ще ни трябва повече петрол и ще трябва да дълбаем все по-надълбоко. Подминахме точката на намаляващата възвращаемост – нарежда професорът.

Книгата „Популационната бомба“ повтаря малтусианските аргументи – Земята има ограничен капацитет да осигурява храна, а населението се увеличава експоненциално по брой и потребности за консумация. Но тя бавно придвижи въпроса за свръхнаселението до политическото и публичното внимание. Днес повсеместно започва да се изчислява „екологичен отпечатък“ на всичко – от памперси до национални икономики.

Според Ерлих, от сегашните 7 милиарда души Земята не може да понесе повече от два допълнителни милиарда души. Ако критичният брой /и консумация/ бъде надхвърлен, безвъзвратно ще бъдат унищожени водата, почвата и въздуха на Земята. Изправени сме и пред заплахата от промяна на климата.

Днес Ерлих признава, че прогнозата му за всеобщ глад през 1970-те години не е оценил „зелената революция“ на идустриалното земеделие. Но въпреки това отхвърля надеждата, че технологията ще позволи на човечеството да продължи да разтяга ресурсите си.

„Можем ли да решим това технологически? На теория, защото също така нищо не е сигурно, някой магически способ да произвеждаме храна може да ни спаси … Но не ми казвайте колко лесно е да се нахранят 9 милиарда души – нека първо нахраним 7 милиарда, тогава ще си говорим дали технологията ще се погрижи за всички тези хора“.

Ерлих се съгласява, че нарастващото богатство води до спад на населението – но и до ръст в консумацията, която има свое налягане върху ресурсите. От друга страна обаче, проблемите за ограничения носещ капацитет не могат да се решат само с намаляване на консумацията.

Примерно, за да се изчисли площта на правоъгълник е необходимо да се умножат и двете страни – така консумация и брой на населението се мултиплицират. „Ако двойно намалите консумацията, но допуснете населението да се удвои по брой, ще имате същата площ“.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s