Екологичните коридори – удобни за съвестта и със съмнителна ефективност

Популация от по-малко от 30 кафяви мечки гризли обитава Кабинентите планини – дял от Скалистите планини в северозападната част на щата Монтана. Бъдещето на тези животни е несигурно, тъй като те са откъснати от сродниците си – с разстояние, пътища, застроени терени. Според биолозите малкият брой женски там дава повод за притеснение, тъй като мечките раждат веднъж на всеки 3 или 4 години. Затова Службата за диви животни от време на време хващаше по някоя самка от близкия природен парк и я пускаше в Кабинетните планини, за да подсили популацията.

Но Службата за диви животни и риби разполага и с друга стратегия, за да гарантира оцеляването на тази мечешка популация във времето – екологичен коридор, който ще свърже обградените мечки с една много по-обширна екосистема, разположена на 80 километра на юг. Става дума за планинския пущинак Селауей – Битъррут с площ от около 1500 кв. км., където мечки са живели по-рано, но са били изтребени, за да не пречат на овцевъдството.

И така, кабинетните мечки биха могли от време на време да прескачат до въпросния пущинак, но на пътя им се изпречва междущатски път номер 90 – шест ленти от бетон и над 8000 МПС дневно със средна скорост 100 км/ч. Под магистралата има построени няколко тунела за мечки, но през последните няколко години е документирано преминаването само на едно животно – което впрочем от другата страна скоро е било застреляно от ловец. Биолозите не са убедени, че мечките биха се впуснали в подобно рисковано пътешествие – но изучават възможностите за създаване на по-широк коридор. През август неправителствена организация изкупи един ключов парцел от почти 300 хектара, предвиден за разширяване на мечешкия коридор. „Не можем да ги накараме да се движат, но можем да им дадем тази възможност“ – коментира координаторът на проекта.

Природозащитниците от десетилетия призовават да се създават коридори, които ще позволят на големите бозайници да се движат по-свободно из нашата все по-населена планета. Сега с въпроса се заеха и учените, които внимателно проучват как функционират тези коридори и каква роля биха могли да изиграят – коментира в екологичния портал Yale Environment авторът Джим Робинс. Ефективността на екологичните коридори все още остава отворен въпрос.

Опитът да се разшири ареалът на мечките от Кабинетните планини е част от много по-мащабен проект за изграждане на екологичен коридор от Йелоустоун от Юкон. Големи са предизвикателствата пред този мащабен опит да се свържат изолираните популации на диви животни и по-специално да се предостави на големите бозайници повече място за живот. Още повече днес, когато климатът и естествените региони се променят толкова рязко.

Според биолог от Аризона, експерт по екологичните коридори, „проучихме малките коридори, широки по няколко стотин метра – те работят. Мислим, че и големите ще работят, но не знаем как“. Въпреки това, днес се създават все повече екологични коридори. Биолозите в Германия планират да съхранят или създадат коридори с обща дължина хиляди километри, които да свържат отделните национални паркове в страната и така да допринесат за запазването на дивия живот, по-специално на застрашената дива котка. В Индия природозащитници събраха пари и преместиха няколко села, за да създадат коридора Тирунели – Кудракоте, критично важна ивица земя от 10 кв. км., която свързва два резервата с 6300 слона – най-голямата популация на индийски слон в света.

В басейна на Амазонка се работи по създаване на коридори за миграция на животни и растения към по-голяма надморска височина, предвид очакваните климатични промени. Там неспирно протича фрагментация на екосистемите: последният проект за Междуокеанска магистрала от Бразилия до Перу, договорен тази година, означава, че пътят ще разреже на две тропическите гори на двете държави. В Южна Америка консервационни групи като Panthera работят върху изграждане на мрежа от коридори за ягуара в 18-те държави, в които живее голямата котка. В тези коридори се включват не само паркове и пустеещи земи, но също и селски райони, през които ягуарът трябва да може да преминава без страх, че ще бъде подгонен от местните жители.

В западната част на Северна Америка споменатият коридор от Йелоустоун до Юкон в Скалистите планини ще свърже запазените диви територии и природни паркове и ще позволи на видовете да се придвижват на разстояние стотици мили. Еколозите коментират: там има големи участъци публични земи, които обаче са разделени от планински долини с частни терени. „Искаме отново да свържем публичните терени“.

Енциклопедичен пример какви са рисковете за изолираната популация дава флоридската пума. Заради фрагментация на хабитатите на животното и генетично изчерпване на местната популация, числеността на пумата във Флорида падна до 25 животни. Големите котки измираха на първо място заради принудителния инбрийдинг. За да се спаси ценната популация бяха внесени 8 пуми от Тексас. Изградиха се надлези и тунели на магистралите и смъртността от автомобили и камиони беше намалена. С тези мерки пумата във Флорида възстанови числеността си и сега се преценява, че там живеят между 100 и 160 екземпляра.

Ключов момент в опазването на околната среда е съхраняването на големите бозайници и най-вече хищниците – твърди Робинс. Това е възможно само като се опазват и техните миграционни маршрути, независимо дали животните се движат в търсене на вода и храна, с размножителна цел или сезонно. Или пък заради измененията в климата.

Въпреки всичко казано дотук, има еколози, които се съмняват, че екологичните коридори са панацея. Такъв например е Дан Симберлоф от Университета в Тенеси. Според него някои коридори ще работят, но други не. Всеки път резултатът ще е различен, тъй като самите хабитати са много различни. По-важното според него е, че с тези коридори се отклонява внимание и фондове от по-важните въпроси; екологичните коридори се превръщат в удобен компромис.

Симберлоф посочва много ясно: „Имам голямо притеснение заради ‘коридорската еуфория’. Възпроизвежда се мнението, че има евтин начин за опазване на околната среда – нещо като технологично решение на проблема за разрушаването и фрагментирането на ландшафтите. Това е изкусително, но няма да проработи в много случаи. За съжаление, за да запазите биоразнообразието трябва да запазите хабитатите“.

В края на септември в екологичното списание Ecology Letters беше публикувана статия, която твърди, че промяната в климата ще се случи толкова бързо, че някои животни няма да могат да се адаптират и ще изчезнат. Дори с екологични коридори бъдещето на редица видове, особено на земноводните, е застрашено. Учените твърдят, че за много видове вместо коридори ще трябва да се търси друго решение – например контролирано преместване.

Факт е, че все още има малко изследвания за консервационния ефект на коридорите върху популациите на големите бозайници. Сравнително най-пълни данни засега дава проучването в течение на 18 години на коридор с дължина 150 метра и ширина 25 метра в щата Южна Каролина, свързващ естествена борова гора със савана. Учените там са се нагърбили с огромна по обем работа да маркират дребни бозайници и пеперуди и да проверяват кои индивиди са се придвижили по коридора. Те са маркирали с флуоресцентен прах и семена на растения и след това са ги търсили от другата страна на коридора в изпражненията на птици.

Резултататът: коридорът работи. Това е нещо като „скоростна магистрала“ за растенията и цветята. В екосистемите, свързани с коридор, има с 20% повече растителни видове от екосистеми без такъв. Други изследвания доказват, че надлезите над Магистрала 260 в Аризона са често използвани от диви животни, като с надлезите броят на големите животни, убит от автомобили, намалява с 90%.

Въпросът е дали намаляването на броя на загиналите в катастрофи животни може да служи като свидетелство за дългосрочните перспективи на вида. В тази връзка, изследване от 2003 г. доказа, че тунелите под магистралата Санта Моника са използвани от червения рис (Lynx rufus) и койота. Само че животните от другата страна яростно се противопоставят на новодошлите и пришълците в общия случай не остават достатъчно дълго, за да могат да оставят потомство. Има и изследвания, твърдящи, че от коридорите няма никакъв ефект. През 2002 г. публикация доказа, че коридорите не могат да компенсират въздействието на фрагментацията, причинена от изсичането на бореалните гори в Албърта, Канада, върху повечето видове птици.

Нагласите на еколозите „за“ и „против“ коридорите могат да бъдат добре онагледени от следните две становища. Според Осуалд Шмиц от Йейл, доказателствата по-скоро са в полза на коридорите. Ефектът все още е хипотетичен, няма достатъчно емпирични данни. „Не знаем дали животните използват коридорите така, както си го представяме“. Но при изграждането на коридори „се създава диалог и се отдава повече внимание на тези неща“. Не толкова спокоен е Крейг Пакър от Университета в Минесота: „Когато цялата планета достигне икономическото развитие и урбанизацията на САЩ, специалистите по диви животни ще могат да местят по тези коридори редки видове от парк в парк до свършека на света“.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s