Българите остават студени към глобалното затопляне

Според публикуван през октомври доклад на Евробарометър, 20% от жителите на Европейския съюз считат, че измененията в климата днес са най-важният проблем за света. Като глобален проблем, в очите на европейците промяната в климата отстъпва по важност само на бедността, глада и липсата на питейна вода /28%/.

Българинът в това отношение е по-скептичен. Само 15% от българите посочват, че промяната в климата е най-големият проблем на човечеството. За сравнение, 31% от датчаните и 25% от германците поставят климата като проблем номер едно.

По-спокойни за климата от българите са само унгарците, естонците, ирландците и португалците. Само 7% от португалците считат, че промяната в климата е световен проблем номер едно. За сметка на това 37% от унгарците и 44% от португалците посочват глада и бедността като най-голям проблем.

Може да не е най-важен, но важен ли е въпросът за климата? Според европейците, твърдо да. 51% от жителите на Стария континент го посочват като „един от най-важните“ проблеми, пак след бедността /64%/, но преди икономическата ситуация с 45%.

Българите отново са по-спокойни за климата от средното за Европа, като 46% посочват, че проблемът е „един от най-големите“. Португалците с 28% опасение отново са най-скептични, докато шведите с 68% притеснение за климата са в челните редици на загрижените.

Какво, тогава, е най-притеснително за българите? Според Евробарометър, въпросът за бедността, липсата на вода и храна е водещ за 66% от сънародниците ни. Това е много близо до европейските 64%. Но изпъкваме по отношение загрижеността за световното икономическо положение – то плаши 58% от българите, при 45% средно за ЕС.

Страхуваме се също така от международния тероризъм: 53% го посочват като много важен проблем при 38% средно за Европа. Тази разлика е до известна степен неочаквана, тъй като през последните 10 години в Европа имаше няколко големи терористични атаки, докато в България нито една.

42% от българите посочват като сериозна заплаха въоръжените конфликти – при 28% средно за Европа. Интересно е, че българите не мислят недостига на енергия за важен световен проблем. Само 7% изразяват опасение от това, при 28% средно за Европа.

Всъщност страхът на българите от въоръжени конфликти и тероризъм е най-голям от всички европейски страни, а страхът от недостиг на енергия е най-нисък.

Изследването може да наведе на съществен извод. Човек едновременно живее в микро – и макросвят. Промените в климата вече са възприети като заплаха в макросвета за западноевропейците – но все още не и при българите. В света на българите все още важат старите заплахи – тероризъм и войни, които при другите европейци са изместени от заплахата „промяна в климата“.

Що се касае до микросвета – светът на собствените проблеми – той неизбежно се проектира върху представата за глобалните проблеми. Това обяснява защо икономическата ситуация е доста по-сериозен световен проблем според българина, отколкото според европееца.

В същото време рискът от нарастване на глобалното население се оценява като много нисък в обезлюдена България /8% при средно за ЕС 21% и 32% за пренаселена Германия/.

При многобройните проекти за строеж на нови енергийни обекти в България, разбираемо е защо българинът не счита енергията за световен проблем – докато 45% от населението на Германия, чиято процъфтяваща икономика се нуждае от все повече енергия – се страхува от това.

Но макар и не най-важен проблем според българите, промяната в климата за тях е сериозен проблем. Сериозността на климатичната ситуация е оценена със 7.8 пункта от 10 възможни, при 7.4 пункта средно за Европа. Опасенията на българите за климата са се повишили с 0.6 п.п от 7.2 пункта през 2009 г. Обяснението е просто – проблемите като цяло в очите на българите изглеждат по-сериозни, отколкото за средния европеец.

Този извод любопитно контрастира на българския отговор на въпроса, кой е отговорен да овладее климатичните проблеми. Само 4% от сънародниците ни отговарят „Аз лично“. Това е най-ниската лично възприета отговорност в целия Европейски съюз, при 21% средно за ЕС, 45% за шведите и 34% за германците и испанците.

Но българинът сякаш е станал политически по-зрял: сънародниците ни не прехвърлят цялата отговорност за климата върху държавата – както правят повечето европейци – и върху институциите на ЕС. На българите най-много /40%/ е харесал отговорът, че отговорността е колективна.

Въпреки че не е тяхна работа, 39% от българите са направили нещо за климата през последните 6 месеца /50% не са направили нищо/. Стремежът на българите да спрат глобалното затопляне обаче се изразява в по-честото купуване на местно произведени и сезонни стоки, което стриктно погледнато в нашия български случай не е точно акция срещу климатичните промени. Още повече, изследването, осъществено в 1002 интервюта, е проведено през юни.

В 4 от 11 предложени за оценка дейности за борба с климатичните промени, българите са най-слабо активни от жителите на останалите 26 страни членки. Това са „опит за намаляване на отпадъците“ /само 23% от българите при 66% средно за ЕС/, 1% са си купили жилище с по-ниска енергийна интензивност, нито един от сънародниците не е инсталирал генератор за енергия от възобновяем източник в дома си /4% от жителите на ЕС са го направили/ и нито един българин не си е сменил енергийния доставчик от екологични съображения.

81% от българите вярват, че борбата с климатичните промени и постигане на по-висока енергийна ефективност може да донесе повече работни места и да стимулира климата. Въпреки това, само 40% от българите – двойно по-малко от датчаните и с 10 п.п по-малко от средното за ЕС – вярват, че през 2050 г. ще използваме повече енергия от слънце и вятър.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s