Заплахата на евтиния петрол

С 19% се е понижила цената на най-активните контракти за доставка на петрол брент от края на месец април до днес. Спрямо цените от началото на 2011 година, брентът се търгува с 6.3% повишение.

След главоломния ръст в цената на петрола от началото на 2008 г. с пикови значения над 140 долара за барел през юли 2008 г., цената на суровината се срина през октомври 2008 г., за да достигне дъното 60 – 70 долара за барел брент през първото тримесечие на 2009 г. Последва продължително и плавно възстановяване и до декември 2010 г. барелът вече струваше 90 долара. Новият пазарен петролен мехур набъбна до 124 долара в края на април и след това демонстрира характерната за настоящата пазарна фаза, назъбена като планински рид волатилност.

Поевтиняването на пазара на суровини в последните седмици често се приписва на фактора дългова криза в Гърция – но това обяснение до известна степен е автоматично. Европейското пространство е голям консуматор на енергия, но Китай и САЩ са по-големи. И да я нямаше кризата по финансирането на дълга на страните от Южна Европа, забавянето на европейската икономика беше неизбежно при масовото изтегляне на стимули от страна на правителствата, борещи се с дефицити. Това би трябвало да е отдавна оценено от пазара.

Но сякаш не беше. Докато САЩ се радва на по-евтин петрол и още по-евтини горива, европейските икономики отдавна получават с 20% по-скъп петрол по сравнение с американския. В момента барел брент се търгува по 100.84 долара, а барел американски WTI за 76.38 долара, тоест струва 75% от брента. Брентът служи за определяне цените на петрола и за Азия, а търсенето там напоследък изглеждаше живо, особено заради възстановяването на Япония от земетресението.

Все пак, все още няма достоверно и цялостно обяснение за огромната премия на брента над лекия суров западнотексаски петрол. Но е факт, че по-скъпият петрол, в добавка към високите акцизи и ДДС на горивата оставиха по-малко средства в европейските консуматори, което допълнително понижи икономическата активност и БВП на Стария континент. И си струва да се запитаме, дали по-скъпият петрол не носи и по-сериозна вина за несгодите на европейските пазари и политическа сцена напоследък.

Днес все по-често се споменава най-страшна за цената на петрола дума – рецесия. Анализатори, претендиращи да дават реалистична оценка, прогнозират двойно забавяне на прираста на китайската икономика и в добрия случай стагнация за Западния свят – а по-вероятно нова рецесия в Европа и нулев растеж, отговарящ на нулевите лихви в САЩ.

Следвайки закономерността, известна още от 1930-те години, че в условия на спадаща икономическа активност международната търговия се свива, а броят на новите проекти отстъпва на закриваните предприятия, негативният БВП е като страшно привидение за инвеститорите и те, може да се каже първосигнално, биха изхвърлили петролни фючърси по цена да кажем под 85 долара за барел.

Да се радва ли производителят и потребителят, че в Москва и в мрежата ОПЕК ще отиват по-малко пари? Според мен по-голям е поводът за притеснение – заради структурата на националната ни икономика и бъдещето на пазара на горива. Относно последното, петролният пазар е презрял в жизнения си цикъл. Новите реалности в икономиката обещават сравнително бързо да намерим заместител на петрола.

Кризата е плодотворна, ако бъде последвана от обновление; кризата завършила с Втората световна война доведе информационната и космическата ера. Финансовата и дълговата криза, по принцип, биха могли да доведат новата зелена ера. Това в бита ни би означавало подмяна на двигателите с вътрешно горене на автомобилите с електрически и други типове мотори; енергийно самодостатъчни домове и градове, минимизиране на отпадъците и затворени производствени цикли и т.н. – изобщо куп неща, които не се нуждаят от петрол, имат потенциал на понижаване на разходите спрямо алтернативите с петрол, имат несравнимо по-устойчиво въздействие от решенията, основани на енергия от петрол. Този процес ще се ускори, ако петролът остава скъп. Но ако петролът поевтинее, енергийните иноватори няма да получат достатъчна мотивация.

Не е правилно да се твърди, че поскъпването на петрола е вече непосилно и не можем да си позволим да мислим за бъдещето. При едно нормално ниво на потребление, процентът на поскъпване на петрола не е решаващ за финансите на домакинството. Може лесно да се пресметне, че поскъпването в цената на бензина от 1.80 лева до 2.40 лева при среден за Европа пробег и автомобил със среден разход на гориво /6 – 7 литра на 100 км./ е натоварило домакинските бюджети с 50 лева на месец. Сумата не е малка, но при действително нормални заплати тя не е решаваща.

Разбира се, скъпият петрол означава не само по-скъпи горива, а общо нарастване на производствените разходи в икономиката. Но тази зависимост не е толкова желязна, както беше преди три години. Допълнителната цена ще преглътнем по-леко, ако я разгледаме като инвестиция в безпетролни опции. Светът постоянно се променя.

Има друг, по-конкретен фактор защо българските домакинства трябва да гледат с опасение, а не с ентусиазъм по-ниските цени на бензиностанциите. Българската икономика сериозно зависи от износа на суровини. Цената на суровините в голяма степен се влияе от цената на петрола. При стоки като царевицата зависимостта е доста директна, а при други косвена – но все пак съществува. С други думи, евтиният петрол означава поевтиняване и на другите суровини; българската икономика ще загуби печалби. Медта, основен експортен ресурс на България, вече поевтиня с една трета от началото на годината.

Впрочем ще загуби само частният сектор. Дали петролът е скъп или евтин – това не влияе върху акциза, който у нас е 710 лева за тон бензин. Наистина, при по-евтини горива сумите, прибирани от ДДС ще са по-малки, но разликата надали е решаваща за държавния бюджет. Малко под 1.2 милиарда лева е взела държавата от акцизи върху горива за първите осем месеца на годината, с 86 млн. лева повече отколкото за същия период на миналата година – и то при по-малка консумация.

Наблюдават се сериозни промени в потреблението на българите във връзка с поскъпването на горивата. През юни 2011 г. на годишна база се отчита около 25% спад в доставките на бензин на вътрешния пазар – и над 36% ръст в доставките на пропан бутан, както и 25% ръст на употребата на дизелово гориво. Последното можем да обясним с известно общо икономическо оживление за последната година. Но зависимостта между бензина и газа изглежда доста явна: по-скъпият бензин е ориентирал шофьорите и бизнеса от бензин към газ. „Синьото гориво“, макар и въглевород, е с много по-малък екологичен отпечатък от петролните деривативи. Така че у нас вече на практика ефективно си прокарват път по-изгодните и по-чисти алтернативи на петрола. Този процес е само в началото си, но може да се ускори като снежна топка, ако сегашните цени се запазят по-продължително.

В заключение, от сегашната гледна точка към дългосрочната обкръжаваща среда, евтиният петрол е добра новина само ако търсенето му се свие дотолкова, че петролните страни да доставят нефта като суровина за химическата промишленост с ограничена употреба.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s