2% за зелена икономика

През 2010 г. инвестициите в зелена енергия в света са достигнали 211 млрд. долара, което е с близо една трета повече от нивата през 2009 г., показа публикувано миналата седмица изследване на UNEP, екологичната програма на ООН. Финансирането е нараснало главно благодарение на стимулите и правителствените политики, насочени за подпомагане на сектора. Най-голям ръст бележат тези инвестиции в Китай. Индия и Африка се развиват добре, а инвестициите в зелена енергия в Европа „заради кризата“ спадат с 22% до 35 млрд. долара.

Подобен ръст на зелените инвестиции в световен мащаб е достоен за отбелязване, но той все още не е достатъчен. Зелената енергетика, или производството на енергия от възобновяеми енергийни източници е само един от аспектите на зелената икономика, може би в момента най-развитият. Но в редица други перспективни зелени сектори усилията са по-малко от достатъчни. А и самата зелена енергетика е твърде далеч от нужния мащаб.

Новата икономическа парадигма е зелена

Според публикуваното в началото на тази година голямо изследване на ООН, озаглавено именно „Зелена икономика“, под този термин трябва да се разбира една нова икономическа парадигма. В нея материалното богатство не се извлича за сметка на увеличаване на екологичния риск, оскъдност и социално неравенство. Зелената икономика повишава човешкото благосъстояние и социалното равенство, докато значително намалява риска за околната среда и екологичната оскъдност, гласи точната дефиниция. Заедно с това авторите на ООН бързат да подчертаят, че „позеленяването“ на икономиката не е спирачка на растежа, а нов двигател на растеж; тя генерира работни места и е мощна стратегия за изкореняване на бедността.

Според изчисленията, направени във въпросния доклад, зелената – нисковъглеродна и ресурсно ефективна икономика – към 2050 г. ще е вече факт, ако „само“ 2% от годишния глобален БВП се инвестират в 10 ключови сектора. Това при сегашния БВП на света се равнява на около 1.3 трилиона щатски долара годишно. Ако те бъдат насочени като инвестиции за позеленяване на селското стопанство, сградите, доставките на енергия, рибарството, горите, производството, туризма, транспорта, водите и отпадъците, то след 40 години устойчиво развиващата се икономика без бедност ще е факт.

Основното послание на ООН е, че в зеления икономически сценарий е възможно едновременно да се постигнат икономическо развитие и екологична устойчивост. Според направените математически модели, 5 – 10 години след като започнат да се заделят тези 2% БВП за зелени инвестиции, продукцията на човек от населението ще надвиши тази при запазване на статуквото. Паралелно с това екологичният отпечатък, който сега е близо 1.5 /тоест трябва ни с 50% по-голяма Земя/, към 2050 г. ще спадне до 1.2, тоест близо до равновесие. Ако се следва статуквото, отпечатъкът ще нарасне до 2.

Откъде ще дойдат зелените долари

Учените, участвали в това изследване, са както от развити, така и от развиващи се държави. Включил се е и известният икономист Паван Сукдев, който ръководи проекта TEEB /“Икономическата стойност на биоразнообразието”/. Те са изчислили, че при зеления сценарий към 2050 г. консумация на енергия ще се запази на нивото от 2010 г., но при „кафявия“ сценарий консумацията на енергия след 40 години би следвало да се увеличи с 40%.

От парите, нужни за зелени инвестиции, една четвърт или 325 млрд. долара годишно са определени като нужни за секторите, свързани с природния капитал: гори, селско стопанство, риба и води. С инвестирането им добавената стойност на горската индустрия ще нарасне с 20%, целенасочените инвестиции в зелено земеделие могат да дадат 10% по-високи добиви, а употребата на вода от бита, селското стопанство и индустрията може да се свие с една пета.

В доклада изрично се посочва, че има пряка връзка между изкореняването на бедността и разумното управление на природните ресурси. От една страна, не е уместно да се говори за устойчиво развитие на човечеството при ширеща се бедност. От друга страна, мотивът бедните хора да посягат на природата заради недоимък и така да причиняват деградация на основни услуги на екосистемите, трябва да бъде премахнат.

Въпросът откъде ще дойдат въпросните 2% от БВП не изглежда толкова проблематичен, щом се отчете, че в настоящия момент като субсидии в енергетиката, водния сектор и земеделието се раздават 1 – 2% от БВП годишно, в много случаи за екологично деструктивни практики. Например годишно 27 млрд. долара в САЩ се отделят като субсидия за рибарството, като тези пари носят повече вреди, отколкото дългосрочни ползи за обществото. Само през 2008 г. в САЩ като субсидия за фосилни горива са дадени 650 милиарда долара, твърди ООН.

Зелените инвестиции следва да се насърчат с данъчни стимули, подлежащи на търговия квоти и други инструменти, като заедно с това трябва да се инвестира в обучение и капацитет. През 2009 г. брутното капиталово формиране е възлизало на 22% от глобалния БВП. Тоест с една десета от световните инвестиции можем да живеем в свят без бедност и с намален екологичен риск. Уместно е тези средства да се мобилизират чрез находчиви финансови механизми на капиталовите пазари, включително зелени обществени поръчки, по-строги екологични правила и следене за спазването им и др.

Колко далеч сме от зелената икономика в момента?

Факт е, че икономическият растеж от последните десетилетия, който подобри положението на стотици милиони хора по света, доведе до деградация на 60% от основните екосистемни услуги в световен мащаб. Рибните ресурси са преексплоатирани, запасите от вода след 20 години ще са достатъчни за 60% от очакваното търсене. Плодородието на почвите спада, а всяка година в периода 1990 – 2005 г. са изсичани по 130 хиляди кв.км. гори. Екологичната оскъдност вече започва да засяга икономическите сектори. В момента нито една държава в света /с изключение може би на Коста Рика/ не може да се похвали, че едновременно осигурява висок стандарт на живот според Индекса за човешко развитие на ООН и екологичният й отпечатък е в устойчиви граници. Очевидно се налага „размяна“: богатите разточителни страни от Европа и Северна Америка да намалят отпечатъка си, като се стремят да загубят колкото се може по-малко качество на живота, а бедните страни да използват природните си ресурси като потенциал за човешко развитие.

Природата е капитал за човека

Скорошни изследвания оцениха, че между 25 и 50% от фармацевтичната индустрия, която само в САЩ създава 640 млрд. долара годишно, са незаменими природни ресурси. Също за САЩ, насекомите с опрашването на растенията създават стойност от 190 млрд. долара. А по сегашни пазарни цени нетната настояща стойност на въглеродните емисии, които ще се избягнат, ако обезлесяването в света бъде спряно, възлиза на 3.7 трилиона долара.

Зелената икономика предоставя огромно поле за стопанска инициатива. В сектора управление на отпадъците пример на света дава Бразилия, където в оползотворяването на отпадъците са заети над 500 000 души. Голяма част от това са неформални работни места за събирачи на боклук, но това всъщност е благотворно, защото осигурява работа и доходи за критични категории от населението; боклукчиите вече си имат и силен профсъюз. В Бразилия се рециклират 95% от алуминиевите кенове и 55% от полиетиленовите бутилки. Създава се 2 млрд. долара стойност – която всъщност може да нарасне и до 5 млрд. долара, ако всичко полезно, което днес се изхвърля по сметищата, се рециклира.

Икономистите на ООН с математическите си модели доказват, че към 2050 г. БВП на човек от населението според зеления сценарий ще е с 13.9% повече, отколкото при запазване на статуквото. Заетостта ще е с 0.6% по-висока. Хората по света ще могат да приемат с 3.4% повече калории, а площта на горите ще е с 14% по-голяма, отколкото сега – в противен случай горите ще се свият с нови 6%. Тъй като БВП на планетата ще расте устойчиво, отделяните 2% за зелена икономика, които днес се равняват на 1.3 трилиона долара, към 2050 г. ще са вече 3.9 трилиона долара. След 40 години туризмът, земеделието и отпадъците няма да се нуждаят вече от зелени инвестиции, тъй като сами ще създават достатъчно стойност. Големите пари ще са се насочили към транспорта, сградите и ВЕИ.

Не правете нищо – и ще загубите трилиони

Изредените по-горе факти и оценки ясно показват, че икономическата логика определя зеления сценарий като по-изгоден път за развитие. За съжаление икономическата логика не винаги се чува, когато се дискутират икономически въпроси: твърде силни са насрещните ветрове от т.нар. запазени интереси /например на енергоемките индустрии и компаниите добиващи фосилни горива/, от политическите предпочитания за краткосрочни пред дългосрочни решения, а дори и от компании, които вече са инвестирали големи пари и са се позиционирали в съответствие с очертаващата се екологична оскъдност.

Въпреки изобилието от стряскащи доклади – например съобщението на британски учени от днешния ден, че към 2100 г. един от десет животински вида ще е изчезнал при запазване на настоящите климатични тенденции – твърде голям е рискът да не се предприеме нищо и статуквото да се запази. Статуквото обаче е чисто и просто тенденция на деградация – както в човешките общности, така и в природата. Според глобалната организация IUCN бедността и природната деградация вървят ръка за ръка и всяка предизвиква всяка.

Срещата за Земята в Рио де Жанейро от 1992 г. вдъхна много надежди. Но след нея унищожаването на природния капитал не спря. Достатъчно силен ли е днешният призив на ООН за зелена икономика? Отправен ли е той към ушите, които трябва да го чуят? На посещението си в София миналия месец испанският професор Жоан Мартинес – Алие подхвърли: през 1992 г. в Рио се говореше за устойчиво развитие. В Рио +20 догодина, ще се говори за зелена икономика. Вероятно в Рио +40 през 2032 г. ще се говори за устойчива икономика, а в Рио +60 през 2052 г. ще се говори за зелено развитие …

Публикувано в darikfinance.bg

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s