Бетонният дракон позеленява

Да се коментира урбанизацията в Китай е все едно да пътешестваш из страната на суперлативите – пише на страницата на BBC Томас Кампанела, автор на книгата „Бетонният дракон“. След три десетилетия неспирен икономически растеж, концентриран предимно в крайбрежния Изток, милиони бедни китайци напуснаха вътрешните райони на страната и се заселиха на брега. Това е най-голямата миграция в историята на човечеството. От 1992 г. досега 46 града в Китай надхвърлиха население от 1 млн. души; в момента милионните китайски градове наброяват 102.

А това е само началото. В момента едва 40% от китайците живеят в градове – процент, съпоставим с този в САЩ през 1885 г. Очаква се, че до 2025 г. още 350 млн. китайци ще се заселят в градовете, което ще означава почти 1 млрд. нови градски жители в Китай. Всичките тези хора ще имат нужда от покрив над главите си, тоест задава се безпрецедентно по мащаби строителство.

За първите 20 години от икономическата революция на Китай – тоест до началото на хилядолетието – бяха построени 6.5 млрд. кв.м. жилищна площ, което съответства на над 150 млн. средни по размер апартаменти. През 1980 г. в Шанхай нямаше небостъргачи – сега те са двойно повече от Ню Йорк. В страната има около 37 милиона строителни работници. В китайското строителство се влага половината от стоманата и цимента, произвеждани в световен мащаб. Китай купува и повечето строителни тежки машини, например височинни кранове.

Но китайската урбанистична революция разруши точно толкова, колкото и създаде. В стремежа си да стане богат и модерен, Китай лиши себе си – и света – от безценно наследство. Пекин някога беше едно от градските чудеса на света, а сега е поредният пример за глобален консюмеризъм, абсурдно кичещ се със загубеното си минало, недостъпен за работещите хора, прорязан от осем лентови магистрали.

Градското развитие в Китай доведе до преселение на хора, каквото по-рано в мирно време светът не познаваше. Само в Шанхай проектите за развитие през 1990-те години изселиха повече жители, отколкото проектите за градско обновление в САЩ за 30 години. Градовете на Китай растат както вътре в себе си, така и извън себе си, поглъщайки невероятно количество земеделска земя. Между 1985 и 1995 г. Шанхай увеличи отпечатъка си върху земята от 90 кв. мили на 790 кв. мили /2 000 кв.км./. Общо за последните 30 години урбанизацията в Китай е погълнала 45 000 кв. мили плодородна аграрна земя, или над 116 хил. кв.км. – площ, по-голяма от България.

Китайските предградия са много концентрирани. В Китай са рядкост отделните къщи, собственост на едно семейство. Блокът – основна единица на китайското предградие, се намира някъде по средата между „работната единица“ на маоистите и затворените жилищни комплекси в Калифорния.

Но дори и толкова концентрирано разрастване на градовете превръща китайците в поредната автомобилна нация. В момента продажбите на автомобили в Китай за година надхвърлят тези на пазара в САЩ, като само в Пекин и Шанхай се регистрират по 1000 нови коли дневно. Заедно с това пътната система в Китай е на път да затъмни щатската. Това отваря възможността на китайските консуматори да се предлагат класически американски продукти: крайпътни мотели, „драйв – тру“ ресторанти, големи молове, дори залязващото на Запад авто кино.

Нищо от изброените неща не е добро за планетата Земя – пише авторът. Колко иронично – тъкмо когато Западът започна да привежда в ред околната си среда и най-сетне сериозно се зае да намалява въглеродния отпечатък и зависимостта си от петрола – идват китайските милиони, които искат същия начин на живот и материални придобивки, които ни тласнаха към екологичен колапс.

През последните 5 години Китай инвестира 35 милиарда долара в сектора чиста енергия, или двойно повече от САЩ. Но фактите говорят, че ако Китай се цели в щатския процент на собственост на автомобили, на планетата ще се появят 1 млрд. нови коли. Тук не говорим за Индия, която скоро ще изпревари Китай като най-многолюдна страна на света.

Според експерти като Пол Гилдинг, автор на книгата Great Disruption, глобалната икономика вече работи на 150% от капацитета на планетата. Тоест и сега, преди китайското чудо да се е разгърнало напълно, консумацията на ресурси съответства на една и половина планети като Земята. Това не е просто неустойчиво, това означава катастрофа.

Но как Западът може да каже на Китай: ние си поживяхме разточително, сега вие ще трябва да се ограничавате? За щастие Китай сам си казва това нещо. Китай изпреварва САЩ в разработката на устойчиви технологии в сградите, в изработването на алтернативи за чиста енергия, както и в развитието на публичния транспорт. И ако Западът първо научи Китай да кара коли, да плюска и да пазарува като за последно, сега Китай може би ще научи Запада как се спасява един свят.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s