Дебелите котараци налапаха въглеродните мишки

След като днес цялата последна страница в бизнес вестника „Пари“ беше заета от статията „Борбата с промените в климата дава шанс на икономиката“, значи вече имаме напредък към една по-зелена и щадяща околната среда икономика, дори на фирмите в България. Дали?

Нов доклад на Sandbag – британска активистка организация, фокусирана върху дефектите в търговията с емисии – твърди, че в момента в ръцете на десет най-големи индустриални предприятия в Европа се намират 240 млн. излишни права за емисии с пазарна стойност почти 4.1 млрд. евро.

Десетте големи, които са попаднали на мушката на активистите, са ArcelorMittal, Lafarge, Tata Steel, ThyssenKrupp, Riva Group, Cemex, Holcim, Heidelberg Cement, Italcementi, Salzgitter. Както се вижда, това са големи производители на цимент и металургични компании. Техните 240.3 млн. „излишни“ права на емисии се равняват на годишните емисии на Австрия, Дания, Португалия и Латвия, взети заедно.

Защо се е стигнало до тази ситуация, която неизбежно деформира пазара на въглерод в Европа и ни най-малко не допринася за изпълнение на мисията на Emissions Trading Scheme? Отговорът на Sandbag е: заради нереалистично очакване за растеж и яростно лобиране на тежката индустрия в ЕС. Чисто и просто на мръсната тежка индустрия са дадени повече права за замърсяване, отколкото са й нужни.

Следствието е, че цялото това прехвърляне на милиарди не води до търсене на изгодни технологии за намаляване на въглерода, а напротив, то дава възможност на някои компании да извлекат финансова печалба от схемата. Може би това е “шансът за икономиката”, за който пише “Пари”?

Иронията е, че въпреки изненадващите подаръци, направени от Европейската комисия на тежката индустрия с пре-щедри квоти и отворилата се възможност за печалби от стотици милиони, секторът продължава да лобира против чистата икономика и особено срещу самата схема ETS.

Това вероятно помага на бизнеса да запази статуквото в нея – с прекомерно количество разпределени права за емисии и минимален разходен натиск върху участниците на въглеродния пазар да намаляват емисиите си.

Активистите от Sandbag са категорични: това не може да продължава.

„Излишните“ емисии на десетте големи индустриални предприятия имат четири пъти по-висока пазарна стойност от бюджета за екология на Европейския съюз, натрупан през годините 2008, 2009 и 2010 г. – 880 млн. евро за трите години. Излишните им емисии са по-скъпи от годишния разход на ЕС за насърчаване на енергията от възобновяеми енергийни източици.

Но това не е краят, защото „дебелите котараци“, както се наричат в доклада индустриалните предприятия, ще продължат да получават квоти за емисии и до края на втората фаза на ETS излишъците им се очаква да достигнат пазарна стойност от 5.6 млрд. евро /изчислено при цена 17.03 евро за EUA, актуална към 06.05.2011 г./

Във фаза III на Схемата за търговия с емисии, която започва от 1 януари 2013 г., ще могат да се прехвърлят запазените от предходната фаза квоти; в крайна сметка се очаква европейската индустрия да не бъде изправена пред необходимостта да намалява количеството на емисиите, или пък да купува квоти от пазара, поне до 2020 г.

Това касае всички нас и то не само здравословно, но и финансово. В момента в черната металургия на Европа се пазят 172 млн. излишни квоти. Други 90 млн. квоти са в циментовата индустрия. За разлика от това в енергийния сектор недостигът на квоти е около 214 млн. Тези квоти се купуват от свободния пазар, като разходите за това се прехвърлят върху крайния потребител.

Тоест населението на Европейския съюз субсидира мръсните отрасли – които пък не само че нямат никакъв стимул да намаляват емисиите си, но и солидно печелят от щедро отпуснатите им права за замърсяване.

Обикновено големите индустриалци изразяват опасения, че ще станат неконкурентни в международен план, тъй като трябвало да купуват права за замърсяване от международните пазари – нещо което заводите в Китай и Индия не трябва да правят все още. Оказва се, че насаждането на тази нагласа е лъжливо. В момента европейските дебели котки изкупуват права за емисии от ставащите все по-ефективни китайски производители, тъй като европейците очакват цената на квотите да се повиши.

Рационалните предложения на Sandbag гласят: тъй като на този момент нищо не може да се направи с излишните квоти на мръсната индустрия, във фаза III следва сериозно да се намали общото количество разпределяни квоти за емисии, с 1.9 млрд. EUА. Това следва да се съчетае със задължителна цел за 30% намаляване на въглеродните емисии до 2020 г. Нужно е да се премахнат офсетите, с които европейската индустрия си купува права за емисии с някакви екологични подобрения, които уж прави в третия свят. Нужна е по-голяма прозрачност на данните, особено за страничните газове в металургията.

В доклада се отправят критики и към енергийния еврокомисар Гюнтер Йотингер, който застава на страната на тежката индустрия с мотива, че твърде строги правила за нисковъглеродно производство ще деиндустриализира Стария континент.

Най-дебелият въглероден котарак в индустриална Европа е ArcelorMittal. Притежаваната от индийския милиардер Прамод Митал металургична компания през 2012 г. ще притежава толкова „излишни“ квоти за емисии, колкото са били реалните емисии на Белгия през 2008 г. Компанията впрочем осребрява при нужда европейския си подарък, като през първото тримесечие на тази година е продала квоти на обща стойност 172 млн. евро. Циментовият гигант Lafarge е касирал даже 300 млн. евро.

Интересното е, че този пазар вече реализира и къси продажби на квоти за емисии, тоест квоти се отстъпват на заем за спекулативни продажби. Това действително може би е интересно за един финансист или банкер, но ако перефразирам оценката на акад. Тодор Николов, дадена в първия брой на списание „Новата Икономика“, Европа не можа да измисли нищо по-добро за постигане на устойчиво развитие от покупко – продажбата на мръсен въздух.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s