Питат ли ме де ДС-то

Цифрите показват, че това правителство има проблем със събираемостта на данъците. Ако за първите четири месеца на 2008 г., тоест по времето на бившия финансов министър Орешарски, приходите от данъци бяха 5.629 млрд. лв., то през първите четири месеца на 2011 г. хората на Дянков са събрали 4.459 млрд. лв., или с над 20% по-малко.

Този рязък спад идва въпреки че за разглежданите периоди БВП нарасна чувствително. С около 2 млрд. лв. е прирастът на брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на тази година спрямо първото тримесечие на 2008 г., покачване с 14.2% до 15.9 млрд. лв. по текущи цени. Същевременно данъчната тежест не беше намалена, има и повишени акцизи.

Като отбележа, че за разглежданите периоди фискалният резерв се сви от 9.2 млрд. лв. до 4.7 млрд. лв., или почти двойно, а разходите по републиканския бюджет през януари – април 2011 спрямо същия период на 2008 г. са се увеличили с точно 10% до 5.25 млрд. лв., мисля мога да предложа на любителите на публичните финанси да коментират.

Бой от хеликоптери по шарани

Погледнати от всички посоки, резултатите на Дянков са слаби. Хипотезата за свилата се заради кризата и след орешаровата инфлация икономика трябва категорично да се отхвърли – та нали имаме над 14% номинален ръст на икономиката едновременно с въпросните 20% спад на приходите от данъци.

Предвид дори само на нарасналите разходи, не може да се говори и за успешно – ако е целенасочено – намаляване на държавната намеса в икономиката. Но това не пречи на правителствените лица да продължават да тъкат своите теории, че икономиката и финансите на България никога не са били толкова добре, както сега.

Дянков впрочем вече си изпусна нервите, нажежавайки ламарината под ръководството на НАП София. За шефа на цялата национална агенция Красимир Стефанов упорито се говори, наскоро и във вестник „Пари”, че носи оставка в джоба си. Няма да съжаля, ако си отиде. Нищо лично, но скъпите акции по търсене на данъци с хеликоптери са явен фарс.

Те имат аналог по тъпо въздействие единствено със селяшката грубост на Мирослав Найденов, министър на храните и пърженето на шарани. Някой беше подиграл министъра: той е архетипен тип. Иска да ни впечатли с модела „голям вожд много яде” – нали в едно бедно общество голямата уста печели популярност.

А от своя страна Найденов се конкурира по непохватност с Нона Караджова, друг персонаж от театъра Борисов, който ще се зарадвам незабавно да си ходи.

Толкова ли ви е отмиляла бе, българи, родната природа, че сме я оставили в ръцете на хора като Евдокия Манева и Нона Караджова, воглаве онова, дето „ресорните” журналисти толкова държат да наричат „екоминистерство”?

Хеликоптерните акции на Стефанов бяха очевиден провал, тогава той се опита (те се опитаха) да отклони вниманието на публиката с атака срещу родните певци. Казано честно, всичко ми е наред – заяви Васко Кеца още навремето; в крайна сметка шефът на данъчните следва да си гледа работата без много врява, а не да печели слава на негов гръб.

А ако не – това колко данъци е скрил Азис ли е най-интересният въпрос във връзка с данъчната политика, че да стоим да гледаме как Стефанов се пъчи с милион на ревера, получен от изпълнител, които не бива изобщо да се споменава? – докато ДДС-то се точи ли точи, при 28% по-малко приходи от ДДС в хазната спрямо началото на 2008 г.

Държавата ми пречи

Ще ме прощавате, но знаете какво пречи на калпавата ракета. Космосът й е крив. Дянков не само се задъни със събирането на данъци, но и се заинати да не лети в открития космос, предвид своя т.нар. пакт за финансова стабилност. Ако той успее да прокара отрочето си, както вътрешен министър – магистрат на висок пост, ще си поръчам тениска с надпис „Аз бордясах”.

Дянков е вреден предимно с това, че е проводник на идеята „слаба държава”: минимизиране на преразпределителната роля – мънка си той, докато харчи с широко разтворени пръсти, както далеч по-богатият му предшественик не би си и помислил.

Дянков е проводник също на идеята за „лоша държава”. Тази ужасна нагласа, напълно изкуствена, иска да наложи сред хората убеждението, че всичко, което се прави с публични средства, е порочно. Така хем се намаляват подозренията за злоупотреби в лагера на уж противниците на държавните разходи, хем вече има мотив да се дадат поръчки на свои частни компании.

Порочно ли е да имаме българска национална гордост, изразяваща се в достойно детско, средно и висше образование, покриваща прага на бедността социална и пенсионна система, както и ориентирано към резултати здравеопазване? Съчетани с насърчаване на наука и творчество и приоритетно опазване на природата.

Покажете ми поне един национален пример, където масово има качествен достъп до изброените неща, без държавата да се ангажира от първа инстанция с тях.

Но това не пречи на властта днес да използва вредни думи и да крие факти, за да отврати хората от държавата по принцип. Колкото по-малко хора гласуват, покъртени от наглостта на върхушката, толкова повече ще тежат техните гласове.

Въпреки че българите (колкото там сме останали) са егалитарни хора и по думите на Симеон Радев по природа се противят на йерархията, аз съм уверен, че те не са против държавата, даже не са против държавата България – но те са против традиционно българския начин за водене на държава. За такива шарани ли ни взехте бе, шарлатани?!

Инвеститорите четат WikiLeaks

Тази ужасна история за разпътна некомпетентност намира своето потвърждение в данните от платежния баланс на страната. Ясно се вижда от финансовата сметка, че от началото на годината до края на април от страната ни са изтекли 1.17 млрд. евро.

Чупки да го наречем, като стори Георги Ганев, кючеци ако ще, но и това ли нищо не значи!? И как инвеститорите да дойдат да ни дадат парите си, като правят бизнес в България в нещо друго освен противоречиви енергийни проекти, при подобно беззаконие.

То не бяха „бивши” служители на Държавна сигурност, не бяха минали връзки с престъпния свят, не бяха обръчи от фирми, не беше източване с „антикризисни мерки”, не беше черничък Висш съдебен съвет, не бяха столични апартаменти и крайморски вили на министри и техни магистрати, не бяха дирижирани обществени поръчки.

Днес МВФ ни съветва да възстановим фискалния резерв – като никоя държава в Европа, на управляващите в България може да се вярва единствено ако са в усмирителна риза – няколко борда и заделени милиарди – защото историята ни е показала, че хората, които взимат властта в България, не могат да инвестират публични пари, те само ги харчат.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s