Нисковъглеродната България

Разгледана в компанията на държавите от бившия социалистически блок, България се радва на едни от най-добре развитите институции и щедри пазарни стимули, насърчаващи прехода към нисковъглеродна икономика. Заедно с това резултатите на България от прилагането на тези стимули са едни от най-неудовлетворителните сред въпросните страни.

Тази неприятна констатация ще направи българският читател, ако отгърне на 42-та страница на доклада The Low Carbon Transition /“Преход към по-малко въглерод“/, разработен от икономистите на Европейската банка за възстановяване и развитие. Основаната през 1991 г. междудържавна банка ЕБВР има за цел да насърчава прехода към пазарна икономика на бившите соц страни.

Тезата на ЕБВР в този нов тематичен доклад е, че преходът продължава: ще са наложителни още тежки структурни промени в икономиката, за да се премине към създаване на по-малко емисии парникови газове. Добрата новина според ЕБВР е, че хората в тези страни вече са свикнали да живеят в преход, така че сега биха могли да се справят по-добре от много други региони в света.

Не само заради това леко брутално твърдение виждам проблем в новия доклад. Той прилага напреднали статистически и иконметрически методи, които са от безспорен научен, политически и практически интерес. Заедно с това, оставайки на позициите на икономическия и пазарния фундаментализъм, авторите не могат да допринесат по същество за по-доброто бъдеще на хората в природната среда.

Малко въглерод, но и малко див живот

Сред проблемите, които се разглеждат от ЕБВР в този доклад, липсват някои основни елементи от устойчивото развитие и това не може да не изкриви и пътната карта на самия преход, който борави само с един пътепоказател: по-малко фосилни горива.

Да, но сред толкова разнородните държави, в които ЕБВР работи – 30 на брой, се намират и някои от най-големите в света собственици на залежи от нефт и газ.

Икономистите на ЕБВР не крият, че преходът към ниско въглеродна икономика ще излезе на страните от бившия социалистически блок по-скъпо по сравнение с икономиките на Запада. От една страна заради необходимите инвестиции, от друга страна заради „доброволния отказ от приходи от експорт на въглеводороди“.

„Но това е от техен собствен интерес“ – посочват на няколко места авторите на доклада. Според тях страните на ЕБВР ще спечелят, ако намалят равнището на въглеродните емисии, защото ще избегнат глобалното затопляне, второ защото просветените потребители от развития свят могат изведнъж да се откажат да купуват техните „мръсни“ продукти.

Наистина сред страните на ЕБВР се нареждат екологични грешници като Русия и Казахстан, като в Русия през 2008 г. емисиите на глава от населението са 11.24 тона въглероден еквивалент, при средно за света 4.39 тона. На всеки долар от БВП, по паритет на покупателната способност, в Казахстан се създават 1.53 кг CO2, при 0.60 кг за Китай и отбележете 0.64 кг. за България.

Тоест на практика икономиката на България има по-висока въглеродна интензивност по сравнение с Китай – но за това ще говорим после. Посланието в доклада е, че са наложителни сериозни промени в икономическата структура на големите емитенти на въглерод от разглеждания регион.

Впрочем регионът на ЕБВР единствен в света намалява CO2 емисиите си след 1990 г., с 27.9% – докато в същото време въглеродните емисии в света са нараснали с 40.1%, а в богатия свят на ОИСР с 14.4%. Разбира се, един машинен инженер ще е по-скоро разочарован от този спад на емисиите в нашия регион, защото се дължи в най-голяма степен на закриване на работещи индустриални предприятия. Специално за България друго европейско изследване установи 60% деиндустриализация за първите 10 години на прехода.

Така или иначе, процентите означават по-малко от абсолютните стойности, а и всички държави в света сме в една лодка. Но четейки между редовете ясно се вижда как преходът към нисковъглеродна икономика трябва да завърши онова, което преходът към пазарна икономика не успя да направи дотук: да отнеме конкурентните предимства на изобилните природни ресурси в Азия чрез либерализиране на цените и да предостави предприятията – гиганти от соца изцяло на частни ръце.

Например ЕБВР цитира статистики, че компаниите, които са чуждестранна собственост и са частни, са по-ефективни в енергийно отношение от държавните. Но ако се внимава малко повече в данните, цитираното проучване на енергийната ефективност в 11 800 предприятия в ЕБВР всъщност показва, че енергийната ефективност на приватизираните предприятия специално в промишлеността спада с 24% спрямо държавните. Това не се коментира в доклада.

Не се явявам в случая проповедник за държавна икономика – напротив. Мръсната икономика е лоша икономика, а държавната икономика има склонност да се превръща в мръсна икономика. Но са нужни слепи очи, за да не се види, че „нисковъглеродна икономика“ постепенно се превръща в лост за идеологически натиск.

След като последната криза дискредитира идеала на „свободния пазар“, вероятно за западните икономически съветници е възникнала и нуждата от нов остен, с който да подкарват стадото държави в желаната посока. Но все пак е странно: днес сякаш никой не реагира, че след като две десетилетия критикуваше централното планиране в икономиката, ЕБВР иска да приложи нов, даже наднационален мегаплан за икономическо развитие.

А в по-общ план, категорично не съм съгласен, че показател като количество въглеродни емисии е достатъчен, за да дирижира икономическите решения на страните, включително по отношение на устойчивото им развитие.

ЕБВР с помощта на прочутия икономист Никълъс Стърн днес плаши страните с последиците от глобалното затопляне – но не споменава нито дума за по-тежки индикатори за екологичната деградация на нашия свят като загубата на биоразнообарзие, загубата на питейна вода, засушаването, недостига на храни, влошаването на здравословния и образователен статус на населението.

Ако ми позволите това образно сравнение, представете си площадка, на която играят малки деца. Играчките са почти общи, като всяко дете играе с тази, до която се докопа. Едно дете, малко по-голямо от останалите, много иска да играе с червеното камионче, което обаче точно в този момент се намира в ръцете на някакъв дребосък. По-голямото дете е и по-хитро – то взима друга по-лъскава играчка и дружески я предлага на по-малкото, за да му отвлече вниманието. Ако успее, победно се оттегля със своя петрол, пардон, камион.

България – първа по въглеродна бюрокрация

Сред другите важни моменти, които трябва да знаем от доклада на ЕБВР, е делът на атомната енергия, който се прогнозира към 2050 г. за нашия регион. Не си мислете, че водещите банкери ни готвят перки и соларни панели. 2% /два процента/ ще е делът на соларната и вятърната енергия в общия енергиен микс през 2050 г., като това се отнася не за степите на Централна Азия, а за далеч по-зелените 10 нови членки на ЕС. Дори с бялото слънце на ветровитите пустини на Централна Азия, от соларни панели и вятър там не се очаква повече от 0% от енергийния микс.

За сметка на това в ЕС10 (Десетте нови членки в Съюза, сред тях и България) делът на ядрената енергетика ще нарасне над три пъти: от 11% сега до 34% след 40 години, подготвя ни ЕБВР. Тази прогноза се основава на компютърни симулации според модела WITCH, но е подвеждащо да се мисли, че в документ като този чисто и просто е обнародвана някаква безпристрастна статистика. Това е бъдещето, което ни се готви: соларните панели и ветрогенераторите няма да получат шанс да се докажат.

Добре е да се знае също така, че според статистическите прогнози към 2020 г. разходите за електричество и газ ще поглъщат съответно над 5 и 7% от доходите на домакинствата в България, а според един сценарий съответно 10 и 11%. Като цяло българинът ще плаща за енергия като дял от дохода си двойно повече от унгареца и турчина, например. А що се касае до най-бедните 10% от българите, ЕБВР очаква разходите за ток и газ през 2020 г. да гълтат общо между 18 и 30% от доходите им.

Това е наистина твърде много, особено при сравнение с останалите държави в региона, дори по-бедни от нас в енергийно отношение. Но според мен три други статистики, касаещи България, заслужават дори по-голяма тревога от наша страна: първо въглеродната интензивност на икономиката ни, която през 2008 г., както посочих по-горе, е по-висока от китайската и двойно по-висока от унгарската, турската и хърватската.

Второ, енергийната интензивност на индустрията, измерена в тонове CO2 на 1000 долара произведена стойност. При все че пещите на Кремиковци отдавна са изстинали, българската промишленост е с извънредно висока енергийна интензивност, с показател приблизително 2.2 – по-висок от въглеродната интензивност на Русия, например. Само страни като Казахстан и Украйна са по-зле от нас в това отношение.

Но най-най притеснителното е това, с което и започнах: институциите, мерките и организациите, свързани с борбата срещу климатичните промени, в България се преценяват от ЕБВР като по-добре развити от германските и холандските.  Обаче резултатите ни са ужасни – само Естония, Казахстан, Монголия, Украйна и Туркменистан се представят по-зле от нас в региона.

Това кара ЕБВР изрично да посочи: „България и Естония са сред най-изостаналите, дори по глобалните стандарти“. Хм, кой знае, дали този неприятен факт няма да породи създаването на още някоя и друга комисия за борба с климатичните промени?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s