Собствениците на хранителната верига на човечеството

Ние не знаем много за тях, но те осъществяват 75 – 90% от световната търговия със зърно. Те са азбуката на световната хранителна индустрия: компаниите ADM, Bunge, Cargill и (Louis) Dreyfus. Случайно или не, първите букви от имената им съответстват на първите четири букви от латинската азбука: ABCD. Известно е, че през 2009 г. продажбите само на Cargill достигат 115 млрд. долара, а печалбите на тази компания за 2009 и 2010 г. възлизат на 6 млрд. долара.

Аржентина дръзна да се опълчи срещу хегемонията на четирите хранителни гиганта, съобщава британският вестник Guardian. Аржентинската агенция по приходите им отправи обвинение за укриване на данъци, заличи Bunge от експортния си регистър и спря експортните права за тази година на останалите три компании. Гигантите, разбира се, възразиха и се заканиха яростно да бранят интересите си.

Става дума за много пари. В Аржентина годишно се произвеждат около 55 млн. тона соя, което формира пазарна стойност от 24 млрд. долара. Аржентинската соя се изнася за Китай, Индия и Европа.

Залогът е даже още по-голям, защото хранителното ABCD и други стратегически алианси – например Monsanto – осигуряват семената, торовете и хербицидите, нужни за производството на зърно. А също и притежават преработвателните мощности, в които соята се превръща в олио или във фураж. Тези компании в крайна сметка не просто правят пари, а контролират хранителната ни верига и определят свойствата на нещата, които ядем.

Четирите компании се наместиха в Аржентина през 1996 г., когато президентът Карлос Менем разреши производството на генно модифицирани култури в страната. За изминалите оттогава 15 години производството на соя в Аржентина нарасна от 1 млн. до 17 млн. хектара, като в момента 60% от земеделската земя на страната е заета от тази монокултура.

Това доведе до коренна промяна в облика на Аржентина: пампасите, безкрайните равнини на Южна Америка, се превърнаха от пасбища с безчислени стада добитък в подредени ниви със силози и рафинерии за биодизел. Самите говеда пък бяха натикани в животновъдни ферми по щатски образец, където се угояват със зърно, вместо да пасат трева. Бяха изсечени и 2.5 млн. хектара гори.

Наистина, Аржентина се превърна в глобална житница. Днес Аржентина, Бразилия и САЩ са трите най-големи износители на соя в света. Без тях нямаше да ги има евтините пилета, нито пък глобалната животновъдна революция. Година след година земята на Аржентина раждаше соя, което помогна да се изплатят дълговете на фермерите след финансовия крах през 2001 г.

Но днес властите в Буенос Айрес започнаха да разбират, че ABCD изнасят не само соя, но и печалбите си извън Аржентина. До 2007 г. четирите компании са плащали 100 млн. долара корпоративен данък годишно. След това обаче те решават да прехвърлят седалището си в столицата на Уругвай Монтевидео, която е свободна от данъци зона. И изведнъж приходите в хазната спряха.

Аржентинските власти са направили съответните проверки и са установили, че в уругвайските офиси на компаниите няма почти никакъв персонал. Износ от Монтевидео не е правен. Тоест има ясни доказателства, че четирите компании подават фалшиви данъчни декларации за продажбите си и прекарват печалбите си през данъчни убежища, за да избегнат данъците в Аржентина.

Впрочем самата компания Bunge е регистрирана на Бахамските острови, Cargill използва като данъчно убежище Швейцария, семейната Dreyfus, основана през 1851 г. и според оценки постигнала 34 млрд. долара приходи през 2009 г., също отчита операциите си през Швейцария, а ADM (Archer Daniels Midland) е регистрирана в щата Делауер, друго известно място за криене на данъци; последната компания е постигнала 1.9 млрд. долара нетна печалба при 62 млрд. долара приходи през 2010 г.

Аржентинските власти твърдят, че ABCD освен че скриват износа, умишлено завишават разходите си, за да намалят колкото се може повече печалбите, които все пак е неизбежно да се обложат в Аржентина. От време на време се използват услугите и на компании – фантоми, които изкупуват зърното от тяхно име. Шефът на аржентинската приходна служба заявява: големите компании се захванаха с криминални операции.

Вестник Guardian обяснява: неолибералният консенсус от последните 25 години, който „насърчи“ новите икономики да отворят селскостопанските си пазари и да изнасят суровини, докато САЩ и Европейският съюз запазват субсидиите за своите фермери в размер на 250 млрд. долара годишно, мощно се оспорва в Южна Америка.

Левите правителства в региона, включително това на президента на Аржентина Кристина Кирхнер, искат да си върнат хранителния суверенитет и да гарантират на страните си по-голям дял в реализираните печалби. Те се опитват да сложат край на корпоративната власт на „недосегаемите“, както вече наричат ABCD в Аржентина.

Възражението на Cargill срещу отправените обвинения гласи: всички подозрения срещу нас са неверни. Спазваме всички данъчни закони на Аржентина и решително ще се защитаваме в съда. От Bunge категорично заявяват, че не са нарушили никакви данъчни закони. „Подобни обвинения не са редки в нашата индустрия. Ще направим нужното, за да се защитим“. От ADM отговарят, че правят бизнес съгласно закона, включително данъчния закон. Браншовата организация, представляваща „Драйфус“, потвърждава, че и „D” не е строила нищо грешно.

Юрист, който подготвя нов законопроект, ограничаващ чуждестранната собственост върху земята в Аржентина, твърди: битката срещу избягването на данъци е политическо решение. „Големите търговци от САЩ контролират силозите и цените. Това е крачка да се сложат нещата на мястото им – край на измамите. Аржентина не получава достатъчно в замяна на своите ресурси. Колонизирани сме и трябва да се освободим“.

Шефът на приходната агенция допълва: почвата е аржентинска, жетвата се прави от аржентинци с аржентински комбайни. Реколтата се транспортира по аржентински пътища през аржентински пристанища. Използват се аржентински услуги и ресурси – тогава защо печалбите, формирани в Аржентина, да се появяват на хартия в други страни?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s