Градът на бъдещето

По площ Казахстан е деветата най-голяма държава в света, но населението й едва надхвърля 16 милиона души. Огромен пуст къс от земната суша – в буквалния смисъл, тъй като лежи точно в центъра на Азия, на хиляди километри от Световния океан. Бившата съветска република от 20 години е независима държава, а преди 13 години реши да смени столицата си. От южната Алма Ата, милионен град, прочут с ябълки, планински пейзажи и мек климат, столицата на Казахстан беше изместена на север в степта, в суровата Астана.

Имах шанса да прекарам четири дни в Астана, където в средата на май се проведе годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие. Това време е твърде кратко, за да се получат истински богати, плътни впечатления. Но в Астана имах на моя страна едно силно предимство, руският език. Не е истина, че българите могат да говорят руски само защото са славяни. Нито пък всички казахи желаеха да разговарят с мен на руски. Но мисля, че подходих дружелюбно към тези хора и те с готовност задоволяваха любопитството ми.

Ако трябва с две думи да опиша Астана, това са „изкуствен град”. В нашия европейски опит сме свикнали един град да нараства бавно, да трупа върху себе си пластове история, постепенно да придобива облик. Астана не израства от нищото, на нейно място по-рано е бил Акмола, после Целиноград, но за изминалите десетина години в този край на степта се развива такова грандиозно строителство, че резултатът е нещо толкова ново, че даже е нереално. Грубо казано, това е „Дубай на Централна Азия”, в който са се вихрили водещите световни архитекти.

Типичната Астанска архитектура включва летящи чинии, космически яйца, небостъргачи с покриви като сводове на джамии и китайски пагоди, медресета с модерен замисъл, пусти площади докъдето ти стига погледа, 62 метрова пирамида, хиляди езически символи, мега – мол под формата на традиционна шатра, еректирали пилони, лабиринти от синьо стъкло, градина от мегалити, разцъфващи във височина огромни железобетонни жилищни блокове – но празни.

Поне три неща ще накарат посетителя да се почувства неуютно в тази еякулация на модерната архитектура. Първо полицията. Тя работи за сигурността на вожда и учителя. Казахстан е страната на Нурсултан Назарбаев. Президент от 1991 г., първи секретар на партията от 1989 до 1991 г., председател на съвета на министрите от 1984 г. Този човек, който краси стените на учрежденията с портрети, вече си е запазил почетното място в учебника по казахска история. Той съхрани териториалната цялост на страната, постигна икономически напредък, работи за създаване на култура и идентичност, за международен престиж.

Но култът към тази личност е очевиден. Той не се крие, той се демонстрира – не само „за пред медиите”, както понякога е характерно за западните псевдо демокрации, търсещи в своите политици предимно шоумени. Култът към Назарбаев е изнесен на показ едва ли не като най-добрата страна на Казахстан. По-смел казах обсъди президента си с мен: Назарбаев има уникален талант за баланс, каза той. Отгоре е Русия, от запад е Западът, от изток е Китай. От юг е ислямът. И всички искат нещо от Казахстан, всички искат Казахстан. Назарбаев успява да поддържа добри отношения с всички тях и да прави в крайна сметка каквото си поиска. „Но культ личности, конечно, все – таки есть”, призна накрая събеседникът ми.

Предложили му да стане кръстник на Астана – градът да се преименува на Нурсултан. Бъдещите поколения ще решат, мъдро отсъдил вождът. Но вече е оставил отпечатък от ръката си в метална плоча на върха на стометровата кула Байтерек. Народът плаща по 500 тенге, за да се качи догоре с асансьор, откъдето може да огледа футуристичния пейзаж – вижда се как след няколко километра свършва градът на нестандартните небостъргачи и започва степта – и да си намисли желание, поставяйки ръка в отпечатъка на богатирската длан на вожда. „Культ личности развивается”: струва ми се, че Назарбаев се учи не от Сталин, а от римските императори и древните източни бащи на народа.

Да се върна на полицията, старателна е. Даже бих казал, че се престарава. Може би имаше защо – толкова западни и други политици, банкери, икономисти и журналисти се бяха събрали в Астана, явно ситуацията беше извънредна. Казахите ни посрещнаха с голямо внимание и желание да покажат най-доброто от себе си, но не знаеха какво могат да очакват от нас. Накрая, когато ни изпратиха до самолета на летището, даже ми се струва, че долових известно облекчение в тях.

Другите два фактора, смущаващи уюта, са още непорасналите дървета и това, че по улиците няма хора. И в огромните блокове видимо също няма хора, още си стоят празни. Още повече, че тези жилища в огромните Астански блокове не се раздават, а се продават. Цената на квадратен метър в новата част на града – наричана Ляв бряг на река Ишим – струва от 1800 долара нагоре, може да достигне и до 5000 долара в зависимост от мястото и жилището. А пред колосите от железобетон, декорирани с плочки в ярки цветове, постоянно поливани и разкопавани се опитват да пораснат дървета.

Фиданки почти като нашите – но не съвсем, защото да израснеш тук е трудно упражнение. Все пак Астана е една от най-студените столици в света; ако бъдем точни, втората най-студена. Замръзнала е шест месеца в годината. Трудно се живее в новия град през зимата, разказаха ми калените казахи. Дърветата са още ниски, вятърът духа безпрепятствено. Температурите падат под минус 40 градуса. В новите блокове е топло, но да се ходи навън не е за хора. Даже горивото в автомобилите замръзва.

Какво тогава е наложило смяната на столицата от уютната Алмати /казахската Алма Ата/? Няколко причини заедно: старата столица е твърде на юг, твърде близо до мюсюлмански Киргизстан. Астана е в средата на държавата – нито твърде близо до Русия, нито твърде далеч. Разбира се, да се строи от нищото нова държава и нова столица е голямо предизвикателство, на което трудно може да се устои. А богатият Казахстан може да си го позволи. Накрая, макар че не съм го виждал, по разказите на казахите /много от жителите на Астана са родом от там/ си представям Алмати като мравуняк: разпръснати сред градини къщи, малки улички и кипящ живот – свободомислие, разбирай непокорство и сепаратизъм.

Какво недоволство, какъв бунт може да избухне в жилищен комплекс с поне 1000 апартамента, истински „град под покрива”? Всичко е до твоя праг – банката, магазина, забавленията, дори работното място. Остава ти просто да се прибереш у дома и да включиш телевизора, от който ласкаво те гледа вождът.

Успях да се отклоня на два пъти от официалната програма. Пътувах в няколко автобуса из кварталите с очакване да видя мизерия, скрита от централния параван. Останах излъган. Без изключение, хората в Астана бяха добре облечени, определено по-добре, отколкото в Софийски трамвай например. Жилищата и улиците, макар да им липсваше помпозността на новата част, бяха спретнати и чисти. По официални данни в Астана живеят 700 хиляди души. По неофициални – двойно по-малко, останалите са приходящи.

Двама казахи ми споделиха заплатите си. Единият каза „700 долара”, другият „7000 долара”. Единият беше шофьор, а другият мениджър в банка. Обясниха ми, че ако имаш квалификация, например инженерна, заплатата ти тук ще е по-висока, отколкото в Западна Европа. Цените в магазините също са високи, по-високи от българските. Паричната единица тенге се равнява на приблизително 1 стотинка. Цената на кутия добри бонбони е около 1200 тенге, по-обикновените книги са около 2000 тенге. Билетчето за автобус е 60 тенге, а бутилка бира в магазина 130 тенге. Литър високооктанов бензин 115 тенге.

С българската журналистическа група открихме близо до хотела един твърде любопитен ресторант – социалистическата реплика „Епоха”, с дизайнерски колажи на Хрушчов и Кастро, сепаре декорирано като затворническа килия, картечница на подиума, петолъчки по стените и рекламен Запорожец пред входа. Запознах се и с казахската водка Посольская, качествена наистина, но все пак не спестяваща на твърде любопитния сутрешните ефекти.

Що се касае до демографията, хората в Казахстан са наистина красиви. Те представляват уникално съчетание на монголоидни черти на лицето с европейски ръст и осанка. Доколко са щастливи не мога да знам от беглите ми впечатления от Астана. Макар че цените им са високи, тук се печели добре. Държавата инвестира в своите хора и насърчава развитието и таланта, това видяхме и от гала концерта в пирамидата – Дворец на мира и съгласието.

Но кои са свои и кои чужди? В Казахстан днес живеят 158 народности. През 30-те и 40-те години Сталин поражда голямо движение на човешки маси към Казахстан, изселвайки там хората и народите, които не харесва – включително живеещите в Русия българи. Сега махалото се връща обратно.

Руснаците, които до 1991 г. бяха мнозинство, днес са само четвърт от населението на Казахстан. Те не са гонени, но започват да се чувстват излишни, с новия официален език и новите институции. Все повече от тях се връщат в Русия, други се опитват да намерят нов шанс в славянска Европа, също и у нас. Говорих за това с един човек, който имаше нереално добри представи за България. Беше си ги съставил от концерт на група „Тангра” в средата на 80-те в Алмати. „Те бяха като западна група”, спомни си той.

Последното нещо, което бих забравил, пишейки за Казахстан, е откъде идва всичкото му богатство – валутните резерви на страната са 70 млрд. долара. Впрочем както много се печели, така и много се харчи. Говорят, че строителството на Астана дотук е струвало 30 млрд. долара – от които 17 милиарда за турските строителни компании. Не е никак случайно, че миналата година в турската столица Анкара откриха паметник на Назарбаев „за особени заслуги към тюркския свят“.

Така или иначе, Казахстан разполага с невероятно природно богатство. Казахите твърдят, че в страната им се срещат всички елементи от Менделеевата таблица. Това е вторият най-голям производител на уран в света. Огромен производител и износител на нефт и газ. Казахстан е водещ износител на зърно. Най-богатата на златни залежи страна от бившия СССР. Да не говорим за космическата площадка Байконур, днес давана под наем на Русия срещу 115 млн. долара годишно.

Но всичко това е чисто и просто щедър кредит, отпуснат по волята на съдбата на едно твърде малочислено население. Той позволява, въпреки пръснатите за празната Астана милиарди,  също и в хората с квалификация да остават много пари. Какъв ще е крайният резултат от експлоатацията на ресурсите на Казахстан тепърва ще видим. Според мен, ако мегаломанското строителство не свърши с и в Астана, резултатът ще е лош.

Величествено е да видиш народ, който се развива по собствен път и успява да отклони влиянието на Великите сили. В екологичното си мислене, благодарение на мъдрия вожд, Казахстан сякаш започва да изпреварва не само съседите, но и много развити държави. Но въпреки всичко, според мен, столицата Астана – думата може да се преведе от персийски също и в смисъл на „преклонение” – трябва да служи на първо място като сурово предупреждение към човечеството.

Ако продължим да вървим по същия този, нашия път, за нас или нашите деца неминуемо ще настъпи епоха, когато хората ще са много по-малко на брой, ще живеят насред пустини, съществуването им ще зависи от наличните ресурси, свободата на личността ще е или напълно непозната идея, или най-много романтика от миналото, а тези, които държат политическата и икономическата власт, ще трябва да почитаме като богове.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s