Три годишнини и две книги

Надявам се не възразявате, че реших леко да променя външния вид на блога, който неусетно навъртя две години. Благодаря на всички, които се включиха в дискусиите, коригираха ме, окуражиха ме или пиха по бира с мен. Без да съм нескромен, доволен съм от резултата. Както казах и преди, продължаваме.

Обичам ги тези съвпадения. Това е точно стотният постинг тук. Но в края на май имам и друга творческа годишнина – преди една година книгата „Унизената Земя” излезе от печатницата. В тази връзка отново искрено благодаря на двете Невени, които помогнаха за осъществяването на този проект.

Относно книгата, имам добра новина. Книжарница „Български книжици” (до „Кристал”) дотук е успяла да продаде две бройки от нея. Това означава, че вече съм продаван автор и имам още повече основания да се гордея със себе си. Но ако трябва сериозно, от тиража от 1000 бройки досега съм раздал или дори продал близо половината. Продължавам предложението да ви подаря бройки от тази чудна книга, включително да ви изпратя екземпляр по пощата – свържете се с мен на имейла.

Шопенхауер приживе не можел да продава книгите си, затова първо ги печатал, после ги връщал за претопяване обратно на хартия. Не знам дали това ще се наложи и в моя случай, нищо чудно, още повече щом с връщането на вторични суровини правим икономия на ресурси.

На няколко места вече заявих – струва ми се, изцяло, гледната си точка как трябва да се чете тази книга и за какво е полезна. Строг биолог преди седмици ми каза, че вече трябва да започвам да пиша втора – в първата нямало конкретни предписания за действие. Друг научен работник ми препоръча да подготвя и нещо по-простичко за широката публика.

И двамата сигурно имат известно право. Обаче аз продължавам да упорствам, че „Унизената Земя” е полезна и в практически план, макар че е доста лаконична и не дава съвети. Економиката е сума от поне пет неща. Сред тях културните и духовните въпроси са решаващи. Без тях не може – а точно те най-често се пренебрегват. За какво ни е опазване на природата? Защо правим всичко това?

Отговорите, които всеки от нас дава на себе си за своя зелен ангажимент, са малко или много субективни, предубедени. Без исторически и антропологически поглед борбата ни за чиста природа е губене на време. Според мен.

Напоследък се говори, че в икономическата статистика социални и екологични индикатори трябва да допълнят чисто икономическите показатели. Това е много ценно, това всъщност предлагам да се прави с показателя за демографско налягане. Но дори отчитането на социални индикатори е безсилно за постигане на устойчивост, ако не присъства четвъртият фактор култура и петият фактор духовност.

За това става въпрос. Книгата не просто се бори да намери място на екологията в икономиката, а и на икономиката в човека, а на човека в екологията на планетите. Претендирам, че говоря за важни духовни проблеми без да се отвличам и да звуча поучително. Най-важното в тази книга е онова, за което пиша най-малко.

Това впрочем Тошо много бързо го видя: братът на жена ми Тодор Мацелов изрази преди половин година писмено отношение към „Унизената Земя” и повдигнатата в книгата тематика. Прочетох думите му няколко пъти, съветвам ви да направите същото. Не съм напълно съгласен с доста от написаното, но Тодор отлично дефинира някои тънки въпроси, които се надявам също да ви бъдат от полза.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Лични. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s