МОСВ върза ръцете на природозащитниците с 35 млн. лв.

Разговарям с Васил Къдринов, председател на Български център за зелена икономика. Първо, представете се на читателите.

Социолог съм по професия. От 7 – 8 години съм активен в сферите зелена икономика и защита на природата. Работих в продължение на 5 години като асистент в Европейския парламент на Елс де Хрун, депутат от групата на Зелените. Сега продължавам да консултирам Зелените в Европейския парламент по въпроси, свързани със зелената икономика.

Това е един много важен, световен проблем, тъй като цивилизацията ни отива към изчерпване на ресурсите на планетата, с нарастване на населението. И ако в следващите няколко десетилетия не сменим подхода си към ресурсите на Земята, има опасност от криза на цивилизацията, много сериозна.

Поради това тук в България с колеги, които са активни за опазване на природата и имат развити концепции, представи, ценности свързани с устойчивото икономическо развитие, учредихме Български център за зелена икономика през есента на миналата година и се опитваме да сме активни в редица направления.

Най-актуалното нещо в сферата на зеленото и икономиката напоследък ми се струва, че се завърта около Рила. Какво всъщност става в Рила в момента?

През предишните десетилетия в полите на планината бяха развити някои курорти. Трябва да кажем, че допреди няколко години Рила не беше заплашена от екологична криза, тъй като тези курорти бяха относително ниски, проектирани така, че да не увредят като цяло екосистемата на планината, да не се получи свръх-урбанизация. Но в последно време наблюдаваме стремеж на определени групировки и фирми да посегнат на ресурсите на планината и да извлекат бързи печалби.

Става дума за строителство на ски писти, ски влекове, хотелски комплекси, вилни селища. Въобще, този строителен бум, който се наблюдаваше по Черноморието сега настъпва и към Рила. Ние полагаме усилия съвместно с други екологични организации да се противопоставим, тъй като разрушаването на екосистемата ще бъде фатално за планината.

Тя никак не е толкова голяма, колкото изглежда, тя е една средно голяма европейска планина. Ако се построят тези 7 – 8 планирани ски курорта, със сигурност екосистемата няма да издържи и ще настъпи криза. Ще изчезват видове, ландшафтите ще бъдат унищожени. Това е горещата тема в момента.

Какво се случва в Министерството на околната среда и водите? Защо всъщност еко министерството не е вашият голям партньор в защитата на планината?

Наистина е парадоксално, че министерството, което официално е призвано да защитава българската природа, на практика подкрепя строителната инвазия. Ето, например, по един друг случай, в Пирин. Само преди седмица министър Нона Караджова заяви, че тя допуска ревизия на Плана за управление на Природен парк Пирин, след като там има толкова много строителни планове.

Чуват се гласове и за това, че едва ли не не е необходим статут под закрилата на ЮНЕСКО за планината Пирин. Само и само да бъдат продадени хилядите непотърсени досега апартаменти и вилни селища. Ние, като привърженици на зелената икономика, искаме да попитаме: трябва ли всички ние българите да отстъпваме националните си ценности затова, че има някакви хора, които са решили да си инвестират парите в нещо, което е недалновидно, грешно измислено?!

Във всяка пазарна икономика този, който направи грешка, плаща със собствените си пари. Нека тези, които построиха огромните вилни селища и хотелски комплекси, вместо да мечтаят, че чрез нови писти ще намерят купувачи за непродадените си апартаменти, просто да понесат икономическата цена от собствената си глупост.

Защо българското Министерство на околната среда и водите трябва да ги подкрепя? Може би те си имат лоби там? Очевидно има такива лобита. Но ние като лоби на българската природа също няма да се откажем да се борим за нейното спасяване.

Кои сте вие? Колко и какви неправителствени екологични организации има в България?

В България има десетки екологични организации; някои от тях са малки, в отделни селища на страната. Някои са създадени от ентусиасти – например учители или студенти по биология или просто местни хора, които искат да защитят средата около своето селище. Има и по-големи организации, повечето от тях са концентрирани в столицата, които работят и в международни мрежи, като програми на ООН, европейски мрежи, работят в сътрудничество с организации от други държави.

Общо взето, това представлява българското екологично движение. Разбира се, има и няколко политически организации, които се стремят да се утвърдят като зелени партии.

В тази връзка, преди този разговор споменахте, че сред българските екологични НПО се наблюдава едно характерно затишие.

До преди две – три години организациите, които бяха особено активни, се финансираха от чужбина – от фондове на ООН или Европейския съюз и това ги правеше на практика независими от волята на българското правителство; това ги правеше действително неправителствени организации. Това им даваше възможност да критикуват, да изявяват своите позиции, да мобилизират граждани и наистина имаше много добро впечатление сред обществото, че това са едва ли не едни от малкото действителни кълнове на свободното, независимо гражданско общество в страната.

За съжаление обаче, от година – две се получи така, че фондове на Европейския съюз, насочени към опазване на биологичното разнообразие, каквото в България има доста – ние имаме богата и хубава природа – бяха предоставени за разпределяне на МОСВ.

Това според нас е една много сериозна грешка в планирането на политиката на Европейския съюз, затова трябва да се извлекат сериозни поуки. По този начин, вместо да бъдат свободни да критикуват държавата и да бъдат истински граждански организации, тези организации станаха зависими от министерството. Тяхното съществуване е зависимо – а се разпределят сериозни фондове.

Какви са конкретните параметри на тези фондове?

В момента има конкурс за проекти. Разпределят се 34 млн. лева, около 17 млн. евро средства на Европейския съюз. За тях кандидатстват 41 проекта.

По този начин министерството вече може да контролира критиките към себе си. От друга страна тези екологични организации нямат алтернативно финансиране, тъй като фондовете на ООН и другите европейски фондове, които досега ги подкрепяха, се изтеглят с аргумента – имате достатъчно средства от Европейския съюз.

Но планирането на това финансиране е било недалновидно и е дало в ръцете на министерството средство да държи екологични групи в подчинение. В повечето от тях работят млади хора, професионалисти, биолози, те разбира се имат семейства, а тази професия е свързана със сериозни усилия и труд. Тя не може да бъде упражнявана между другото – става дума за екосистемни анализи, планове за управление и т.н.

Ставайки зависими, те станаха и мълчаливи. Това е една от причините екологичното движение някак си да се загуби – защото организациите, които го водеха, станаха пасивни, поради тази зависимост.

Специално за Рила, можете ли да кажете по-конкретни параметри на тази зависимост? НПО правеха десетки протести за Рила до 2009 г., ако не се лъжа, а след това сякаш утихнаха нещата.

В Рила се случва нещо много интересно. От една страна имаме, да си го кажем направо, мутри, които мислят за краткосрочна печалби, строят без разрешение лифтове, писти, секат гори. От другата страна имаме Европейската комисия, която следва европейското право. За да накаже тя България и българското министерство за това, че не си върши работата – не спира незаконното строителство – ЕК трябва да докаже пред съда в Люксембург, че България нарушава европейската природозащитна мрежа НАТУРА 2000.

Да, обаче тези надлежни доказателства са свързани с биологична експертиза. Европейските чиновници, които вчера и днес са в България, казват: да, това може да са незаконни лифтове, но нас ни интересува как мечките и вълците и други растения и животни страдат.

Само че не се намират български биолози, които да подпишат такива експертизи. Днес с колеги природозащитници стигнахме до извода, че трябва да намерим специалисти от Гърция, Австрия или Румъния, където има мечи популации. Независими от българското министерство на околната среда, те могат да подпишат експертиза, че в Рила тези строежи пречат на мечките и спират развитието на популациите им.

Големи територии са замърсени с шум от автомобили, лифтове, викове на скиори … Нито едно такова животно не би могло да се чувства спокойно там.

Българските биолози и екоминистерството са убедени, че няма заплаха за мечките?

Не, те не са убедени, в частни разговори те признават тази заплаха. Те обаче са уплашени и не искат да подпишат такива документи, защото разбират, че ако го направят, лобито на ски индустрията в министерството ще доведе до това, че въпросният експерт ще остане без всякакви проекти и финансиране оттук нататък.

Наистина, както го представяте това е ловък начин за извиване на ръце.

Да преминем сега към нещо по-общо: зелената икономика. Как си я представяте?

В България имаме сериозен потенциал за зелена икономика. За съжаление, в много отношения този потенциал сега далеч не се използва.

Ето например, да погледнем с какво идват хората от Перник в София на работа. Сутрин пристигат потоци от автомобили, задръстват се пътищата. При една добре развита железопътна връзка между двата града, хората биха могли да пътуват с влака и градът да бъде разтоварен. Това е един пример за това, че имаме голям потенциал – можем да развиваме железопътния транспорт, да развиваме биологичното земеделие, възобновяемите енергийни източници …

Зелената икономика е тази, която дава възможност за благоденствие на хората, без обаче природата да бъде разрушавана и да се създават опасности за климата, екосистемите, за бъдещето на цивилизацията. Тоест, онази икономика, която не разрушава.

В България все още сме далеч от това развитие, въпреки че някои кълнове са вече налице. Вероятно това развитие ще бъде свързано с известни конфликти, със съпротива, с лобизъм на индустрии, които са базирани върху изкопаеми горива като въглища и петрол: автомобилният сектор, строителите на магистрали, производителите на горива. Тези ще искат да запазят позициите си.

Същевременно наблюдаваме и соларни паркове, ветрогенератори – предстои много да се извърши в страната, за да тръгнем по този път. Има достатъчно добри примери по света, които да следваме.

Във връзка с един отрасъл на зелената икономика – казано най-общо, зеленият туризъм, правили ли сте оценки каква икономическа полза може да извлече България?

Ние не сме правили генерални оценки. Но мога да дам един пример, с който се занимавахме преди време. В района на връх Перелик в Родопите е налице един очевиден сблъсък между идеите за развитие на екологичен туризъм и „супер мега“ идеите – ски писти, лифтове, мега-хотели и така нататък.

В района на Перелик има около двадесетина селища, по границите с Гърция: с чудесна запазена природа, с хубави родопски къщи и общо взето с доста безработни хора. Ако в тези селища се развие малка туристическа инфраструктура, свързана да речем с един плувен басейн, солариум или фитнес зала, детска площадка и някакви търговски малки обекти, възможности да се отдават велосипеди под наем – различни услуги, свързани с екологичния туризъм, то тогава хората в това селище ще могат да развият свои малки хотели, ползвайки тази изградена вътре в селището малка туристическа инфраструктура.

Туристите, които идват в селото, биха могли да излизат сред природата, да й се радват и пак да оставят парите си в домовете на семейните хотелиери. Това според нас може да носи значителни средства на хората, които ще вложат капитал в това, защото всеки би харесал да отиде на такова място. Това запазва природата като капитал за местните хора.

Обаче когато пристигне една офшорна компания с 500 млн. евро и иска да построи някакъв мега ски курорт, изкупува земите на хората, строи писти, лифтове, вилни селища, какво се получава накрая? Това нещо може да се ползва само в кратък отрязък от годината от скиори, в нашите географски ширини около месец – месец и половина, не повече. През останалото време хотелите ще бъдат празни, местните хора са си продали земята, природата е разрушена, навсякъде са изсечени гори – освен да бъдат камериери и чистачи, някакъв обслужващ персонал в тези хотели, местните хора няма друго да получат.

Затова ето в този район на връх Перелик ние се борим да запазим планината от строителството на огромен ски курорт, наречен „Спортно – туристически център Перелик“ и да подкрепим хората, които искат да установят екологичен туризъм. Надяваме се да успеем.

В другите райони на страната нещата са подобни. Вече имаме достатъчно Банско, Боровец, Пампорово, няма нужда от по-големи ски курорти.

Как изглежда проектът АЕЦ Белене от гледната точка на зелената икономика?

Проектът за АЕЦ Белене на практика ще стопира развитието на зелената икономика, що се отнася до енергетиката. Вместо да се изграждат вятърни и слънчеви централи за електрическа енергия, ще се развие този проект, който е екологично опасен.

Изключително опасен – 7.3 по Рихтер е магнитудът на земетресението на 4.03.1977 г. в град Свищов, който е на 12 км. от площадката на АЕЦ Белене. Ще има радиоактивни отпадъци, които човечеството все още не е открило начин да ги съхранява надеждно. Ще бъдат концентрирани работни места в един много ограничен район, може да са 2 – 3 хиляди работни места, разбира се и производителите на оборудване ще имат своята заетост някъде в Русия.

Но ако погледнем каква е алтернативата ще видим, че развитието на енергетика от възобновяеми енергийни източници би създало много повече работни места из цялата страна, в селища, които в момента страдат от безработица. Според нас този проект е категорично против националните ни интереси и ние допринасяме с нашата позиция за противопоставянето на този проект.

АЕЦ Белене е руски проект. Къде остава Европа? И по-широко, къде остава Европа в отношението си към българската природа?

Преди две – три седмици комисарят по енергетиката на Европейския съюз г-н Йотингер взе категорична позиция по отношение на проекта АЕЦ Белене, заявявайки, че той трябва да бъде преосмислен. Това е резултат и от развитието в Германия, където правителството започна преосмисляне на инвестициите в атомната енергетика.

Според нас това е процес, който ще обхване целия свят. Ние сме оптимисти и считаме, че нациите, които са технологично развити, едва ли ще проявят безумието да инвестират в тази енергетика, виждайки случващото се вече за трети път в световен мащаб след Чернобил, след американската централа, която се повреди, а сега и във Фукушима.

Напротив, очакваме обръщане в световната тенденция, което ще се отрази и в България, специално за атомната енергия. Този процес вече е започнал в Европа и преосмислянето на отношението към атомната енергетика ще допринесе за това АЕЦ Белене да не се реализира.

А що се отнася до българската природа, Европейската комисия е доста бюрократична структура. Тя не произвежда бързо някакви положителни решения. За идването на евро чиновници на Рила чакахме две години и половина. Но все пак има и Европейски парламент, който е демократично избран орган и само преди месец и половина на наша петиция за строителството на връх Перелик комитетът по петиции на ЕП реагира много бързо и очакваме тяхно пристигане в страната през месец юли.

Тоест, макар и бавни, демократичните механизми на Европейския съюз съществуват, действат и могат да допринасят за цивилизоване на отношението в България към природата и за възпиране на унищожителни проекти.

Е, разбира се, има неща, които вече загубихме, те не могат да се върнат обратно, но вероятно това означава, че трябва да полагаме още усилия, да сме по-активни и да работим за опазването на природата в страната, на природния ни капитал.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged , , , . Bookmark the permalink.

7 Responses to МОСВ върза ръцете на природозащитниците с 35 млн. лв.

  1. Christian Geiselmann says:

    Izkljuchitelno tochen i umeren analiz napravi V. Kydrinov. Blagodarja za tozi tekst!

  2. Dimitur says:

    Преди години холандските неправителствени природозащитни организации се самонаричаха със самосарказъм GONGOs демек правителствено организирани неправителствени организации. И всичко това заради държавното финансиране на дейността им.
    В България днес наблюдаваме целия спектър от ГОНГОс през БОНГОс (бизнес организирани – пример – на Цеко Минев – Природата за хората) та през самоконтролиращи се послушковци до инициативни групи опитващи се без пари и срещу много пари да спасяват природа “околната среда”

  3. Andrey Kovatchev says:

    Анализ означава, че се прави обработка на факти. За съжаление Васко оперира с полуистини. Положението в последната 1-2 години с нищо не се е променило отпреди 3-4 или 6-7 години. И няма млъкнала организация. Така, че това не е анализ, а кьорфишек.

    А колкото и да е странно МОСВ продължава да дава пари на организациите, които са сред най-силните опоненти на Министерството. Чисто математическото число на жалбите подадени от една или друга организации може лесно да се направи и да се пресени, кои са послушните и кои не 🙂
    Например Зелени Балкани са податели на жалби в ЕК (Рила, Пирин), и административните съдилища и по административен път, постоянно критикуват минситерството, и върпеки това изпълняват няколко проекта по ОПОС.
    WWF са податели на редица жалби в ЕК (Странджа) и в съдилища (Иракли и др.) но изпълняват проекти по Лайф и имат подкрепата на МОСВ за редица други проекти, а са сред най-силните критикуващи МОСВ
    СДП БАЛКАНИ са сред рекордьорите по административни и съдебни жалби (само течащите процедури са над 10), и на всички е известно, че основно са помогнали за жалбите в ЕК за Иракли, Калиакра, Камчийски пясъци, Рила, сред най-активните критикуващи министерството са, но въпреки това работят с министерството по проектите за плана за действие за мечката.

    Та въпроса е на какви факти се опира твърдението на Васко? Или е просто едно внушение.

  4. Андрей, кое твърдение имаш предвид?

  5. НПО-тата правят каквото могат (в прекия и в буквалния смисъл на думата), но те са част от системата и както казва Dimitur, държавата финансира дейността им. Не може някой да ти дава пари и ти да си независим от него. Те работят на парче (всъщност нищо друго не могат да направят), слабо сътрудничат помежду си, поради егоизъм или за да не разсърдят (не дай си боже!) спонсорите си. НПО-тата са индулгенцията за невинност на неадекватната ‘пазарна’ икономика. Няма нищо странно, както твърди Андрей Ковачев, че, цитирам: “А колкото и да е странно МОСВ продължава да дава пари на организациите, които са сред най-силните опоненти на Министерството”. МОСВ (както и чуждите правителства) хем дават морковче, хем удрят с тояжката. Според случая.
    В НПО-тата има много чисти и искрени хора, които не осъзнават кой и как злоупотребява с усилията им. Има и много “НПО чиновници”, които са се кротнали на местенцата си и не биха ги дали за нищо на света, човъркайки години малките си ‘нивички’, в които са се вкопчили. Тези нивички са важни, но са разпокъсани и това е основната причина за недостатъчно голямото влияние на тези организации в обществото.

  6. Но нека оставим финансирането, въпреки, че винаги когато стане дума за пари, всички настръхват… Ще спомена само три показателни въпроса:
    1. Андрей Ковачев, казва, цитирам: “… работят с министерството по проектите за плана за действие за мечката”. Какво се направи по този план от 8 януари 2009 г. откакто той е подписано официално, досега? Уточнихте ли каква всъщност е числеността на мечата популация в България?
    2. Какво се свърши по т. нар. “Проект Родопи” финансиран с 18 милиона долара за периода 2004-2009 г.? Защо Зелени Балкани и Българския съюз за защита на Родопите работят от 18 г. (а МОСВ ги подкрепяло от десет) за обявяване на природен парк в Западни Родопи, а той до момента не е факт?
    В сайта на Зелени Балкани четем, цитирам: “Стартирана е законовата процедура за обявяване на една от най-големите защитени територии в Европа – Природен парк Западни Родопи.” Формално тя е стартирана на 9 април 2003 г., а резултата до момента е нулев.
    Защо като цяло въпроса за обявяване на Родопите за природен парк е тема табу за екологичните НПО в България? Като чуят пък идеята част от Западни Родопи да станат национален парк, направо се изприщват…
    Защо в Родопите – една от най-емблематичните, красиви, големи и с огромно биоразнообразие планини (заема 6% от площта на страната ни и е дом на 50% от растителните ни видове и на 1784 вида животни – данните са на Зелени Балкани) в България има само няколко малки и разпокъсани защитени територии?
    3. Защо зоната “Рила-Буфер” все още не е част от НАТУРА 2000? Кога ще завърши тази игра на “тука има – тука нема”? Защо НПО и БАН са постоянно на нож по този въпрос? От това с удоволствие се възползва МОСВ, например за да отложи за пореден път на 11 март 2011 г. окончателното решение по този въпрос.
    *
    В крайна сметка се получава така, че “кучетата си лаят, а кервана си върви”. По много причини, част от които споменах, НПО-тата винаги (поне в България) са в положението на догонващи. Те се захващат с проблемите не преди или малко след като са възникнали, а когато вече “ножа опре до кокала”.

  7. Андрей Ковачев says:

    Димитре – не познаваш добре ОПОС. Ако го опознаеш по-добре ще разбереш, защо продължават да дават пари по ОПОС пари на НПО-тата. Всяко НПО заело се с ОПОС на края на първите 6 месеца от проекта вече е кандидат за психоаналитик дружно целия наличен състав. На края на проекта са клиенти на Карлуково и на местната данъчна служба – по презумция. Няма по-добро средство от това да разтреляш едно НПО от това да му дадеш да управлява пари по ОПОС. За това казвам да не се пишат глупости в ефира преди да се направи проучване как аджиба стоят нещата в реалния живот. А кой какво прави е видно. Въпреки ОПОС. Най-страшното е, че БАЛКАНИ имахме лудостта да кандидатстваме по ОПОС и ще вземем и да спечелим проект (за Драгоман). Направо не ми се мисли….
    Ендрю

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s