Първо ще свърши водата

Водата е парадоксална стока: изглежда изобилна и безплатна, но мнозина се страхуват, че сме близо до онзи ужасен повратен момент, когато хроничният недостиг на вода ще стане норма за фермерите, предприятията и населението – посочва се в разработката Valuing water: how can businesses manage the coming scarcity, изготвена от IGEL, Инициативата за глобално екологично лидерство.

Водата е вече оскъдна: за последните 50 години употребата на вода се е удвоила. Водата в идните десетилетия обаче ще става още по-оскъдна. Към 2030 г. претенциите на човечеството към водите на сушата ще нараснат с още 40% – без промяна в предлагането.

Водата влияе на имиджа на компаниите

Водата трябва да се причисли към „сърцевината на бизнеса“ на големите водно интензивни компании, допълва оценката за мениджъри, изготвена съвместно с Knowledge&Wharton. Водата става решаваща точка за получаване на сделки в определени региони и предполага директна работа с местните общности, които биха могли да се противопоставят на водно интензивни проекти.

Водата вече се появява като скрита цена в генерирането на електричество, както от хидротурбини, така и за охлаждане на централи с други горива. В САЩ енергетиката консумира 39% от общото водно ползване, отстъпвайки на селското стопанство с 41%. Предимството на енергетиката е, че 53% от използваните води се връщат във водния кръговрат, докато 85% от използваната за напояване вода се изпарява.

Компанията ще си изгради добър имидж и подобри отношенията си с местните власти, ако предприеме още сега стъпки към постигане на водна неутралност. General Electric например инвестира 1.5 млрд. долара годишно в изпълнение на идеята за водна неутралност. Ако работи за компенсиране на изведената в производството вода, пълен цикъл на третиране и повторна употреба на отработените води, освен имидж компанията ще си осигури конкурентно предимство в ключов за бъдещето ресурс.

Заедно с това компанията може да проследи и водния си отпечатък /water footprint/, изразяващ въздействието от дейността на фирмата върху водната среда. 46% от компаниите в САЩ на стойност над 1 млрд. долара са правили подобен анализ. Понякога резултатите са стряскащи: 140 литра вода е отпечатъкът от приготвянето на 1 чашка кафе, а килограм пилешко коства 3900 литра.

Нужни са политики по водите

Водата има не само икономическо, а и политическо значение. Заради недостиг на вода могат да възникнат международни конфликти. Горещите водни точки на света се появяват както при богатите, така и при бедните страни – но при бедните това има по-остри последици за населението, докато вносът на вода става все по-честа практика на някои места в Южна Европа, а в Персийския залив все по-масово се обезсолява морска вода, като Саудитска Арабия и ОАЕ употребяват в заводите си за обезсоляване поразителните 1.5 млн. барела петрол дневно, което се равнява на годишното производство на петрол на Либия.

Според изследване на девет изследователски института, публикувано през 2010 г. в Nature, най-силен е рискът за повърхностните сладки води. 80% от световното население получава вода от реки, които са екологично стресирани от селскостопанско ползване, замърсяване и инвазивни биологични видове. А според ООН, ежегодно 1.5 млн. деца под 5 години умират заради заболявания, свързани с вода и хигиена.

Един от най-влиятелните гласове сред глобалните бизнес лидери, изпълнителният директор на Nestle Петер Брабек – Летмате посочва: „Докато колективното внимание беше фокусирано върху намаляващите доставки на фосилни горива, пренебрегнахме простия факт, че освен ако не се направят радикални промени, първо ще свърши водата и това ще стане скоро. Ерата на водата по цени, подтикващи към разточителство, свърши“.

Никой не е по-голям от водата

Водата е сред стоките, за които плащаме колкото ни поискат. Но водата не е просто стока, разбира се. Няма как да се абстрахираме от биологичната й роля за поддържане на живота. Тя има и социално значение: не друго, а възникването на човешкото комплексно общество се гради върху осигуряването на вода.

Древните цивилизации на Междуречието и Китай са се развили чрез изграждане с колективен труд на напоителни съоръжения, планирането на които увеличава важността на държавната функция. Бизнесът в наши дни се стреми да изпревари държавата в оценката й за важността на управлението на водните ресурси в условията на воден стрес.

Въпреки това, самите бизнес лидери признават, че от водните практики на компаниите има още какво да се желае. Те знаят дори, че „обществеността губи търпение“. В Пенсилвания и Ню Йорк, където хората са добре информирани и долавят заплаха за питейните води заради прилаганата неустойчива техника за извличане на природен газ с инжектиране на вода, две трети от допитаните жители посочват, че са обезпокоени.

Водата чрез технологични иновации

А междувременно бизнесът тества нови идеи за водата, например GE напредва в производството на енергия от водород в горивни клетки, с чиста вода като страничен продукт, с технология осигурявала вода и електричество на астронавти.

Обезсоляването на морска вода е друг важен бизнес, който ще става по-важен и ще отчита каква енергия се използва в процеса: Саудитска Арабия вече прави с IBM инсталация за обезсоляване, захранвана от соларна енергия, която ще осигури вода за 100 000 души.

А на остров Мавриций работят малки соларни обзесолители на стойност 200 – 250 долара, които дневно произвеждат 7 литра сладка вода от 10 литра морска вода.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики. Bookmark the permalink.

2 Responses to Първо ще свърши водата

  1. За мен водата не е стока. Да търгуваш с водата е също толкова цинично, колкото и да търгуваш с живота (пример – индустриите за здравето).
    В предлагането на вода ще има промяна – в посока намаляване. Освен това водата ще става все по-некачествена и все по-неравномерно разпределена – някои райони ще умират от суша, а друго ще бъдат буквално удавени.
    Всичко това ще се случи, ако достатъчно хора не се осъзнаят и не променят изцяло начина си на мислене, а оттам и начина си на живот. Но това може да да го направи само доброволно (и бързо) всеки един от нас. Иначе ни чака гибел.
    Изказването на Летмате също е цинично. За мен той намеква, че чистата вода в бъдеще ще стане лукс и само много богатите хора ще могат да си я позволят. А какъв е приноса на неговата компания, произвеждаща (и налагаща) хиляди ненужни продукти в огромно количества?
    А инвестицията на GE според мен е обикновен greenwashing.
    Не бива да забравяме и огромните ресурси необходими за обработка на питейна вода (озониране, филтриране, пречистване, транспорт, пластмасови отпадъци от опаковките и т.н.) и на отпадъчните води (пречистване, депониране на сухите отпадъци и т.н.).
    И накрая едно лирично отклонение – като бях малък, много се впечатлявах от описанието на уличните продавачите на вода в арабските приказки. А днес у нас никой не се учудва на голямото предлагането на вода (не само на минерална!) в магазините… Днес ако кажеш, че пиеш вода от чешмата (не само голяма част от питейната вода в София не е добра), те смятат за човек, който не се грижи добре за здравето си. И още по-лошо – че си социален аутсайдер, който не печели достаъчно, за да купува бутилирана вода…
    Хигиената не е задължително свързана със изпозване на вода – например има много видове компостни тоалетни, които не се нуждаят от капчица вода, а са по-безопасни от много от селските тоалетни, използвани масово и у нас.
    Освен това – забелязах, че когато съм няколко дни във висока планина потта ми почти не мирише, въпреки по-голямото физически натоварване, отколкото в града. Това според мен се дължи на чистия въздух, свободен от замърсяване с газове и прах. Следователно, ако живееш в урбанизирана среда, ще имаш много по-голяма нужда от вода, за да се поддържаш чист.
    Не по-малко важен е въпроса със разхищението на вода за битови нужди. Например средния американец през 2006 г. е изразходвал 575 л. вода дневно, французин – 287, британец – 149 л. В дъното на тази класация са гражданите на Уганда с 15 л. и на Мозамбик с 4 л.! Всеки сам може да си направи изводите.

  2. Източника на данните за използването на вода за битови нужди се намира на този адрес:
    http://www.data360.org/dsg.aspx?Data_Set_Group_Id=757&transpose=row

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s