По Пътя на икономиката

Дори от икономическа гледна точка, проблемът е не толкова в това, че природни бедствия и внезапни кризи на системата се случват, а че хората се държат така, сякаш такива неща не се случват.

Постоянно изненадани от събития, които настъпват отново и отново – изглежда въпреки тоновете изписана история в природата си сме късопаметни създания.

Надменността пък изглежда е част от нашата култура. Но толкова често тя напомня за превъзходството на бълхата пред ухапаното от нея куче.

Защото удивителните постижения на науката, технологиите и медицината не разшириха просторите на нашите души, нито направиха обществото ни по-ефективно и справедливо. Хармонията – белегът за съвършенство, днес е даже по-далеч от света на хората, отколкото преди парната машина.

Лунатик над пропаст

Не, постигнатият прогрес само ни внуши измамното усещане, че нашата цивилизация – и ние самите – сме вечни; усещане характерно за толкова много царства, в зенита си на крачка от пропастта.

Не мисля всъщност, че цивилизацията ни е на крачка от пропастта. За мен е очевидно, че вървим по грешен път, но пък го следваме стриктно, а той си има мантинели встрани. Движим се по траектория, с която вероятно ще избегнем самоунищожението, но крайната точка, до която пътят ще ни изведе, никак няма да допадне на човека.

А може нещата да са доста по-сериозни. Филмът „Сънища” на Акира Куросава пророкува през 1990 г. взрив на 6 атомни централи в Япония – колкото са реакторите на АЕЦ Фукушима I. Следващият му сън е наречен „Плачещият демон” – свят на мутирали растения и хора, изпълнен с болка, злоба и безнадеждност.

В моменти като този, когато установеният ред се разклаща и зад покривалото на нормалността се виждат издайнически, плашещи пукнатини, една скромна – доколкото може да се нарече – наука иска да привлече повече внимание от страна на мислещите хора.

Законът на фермата

Икономиката не заслужава пренебрежението, толкова често демонстрирано към нея от страна на творческите натури или пък на точните науки. Защото тя е призвана на нищо по-малко от това да намери онзи начин на живот на хората, който им осигурява физическо и морално здраве.

Различни са начините за различните хора – а те трябва да се осъществят, без да се увреждат взаимно, без да накърняват интересите и ценностите на другите. Тоест ограниченията са точно толкова важни за икономиката, колкото и обещанията за здраве и щастие.

Икономика е термин, съставен от старогръцките думи „ойкос” и „номос” – по нашему „ферма” и „закон”. Икономика трябва да се разбира като начин за добро водене на стопанството, а стопанството се простира от отношенията между съпрузите и децата в семейството до световния валутен ред.

Икономиката следва да е принципът, който управлява действията на политиците. Но толкова често се случва точно обратното: възприели националното стопанство като стадо от човешки добитък, политиците внасят промени в икономиката съобразно своите политически интереси.

От това политическо вмешателство стопанството, което повече или по-малко се развива по естествен път, се деформира. Стопанството действително трябва да бъде насочвано със здрава ръка, но това е ръката на стопанина – който иска да съхрани и след себе си нивите, добитъка, градините, който по тази причина е заинтересуван работниците му да се трудят със старание.

Но политиците, които са стопани само за един мандат или докато са живи диктаторите, най-често се замислят дали не е по-удачно да осребрят част от стопанството. И когато твърдата ръка на стопанина се заменя с някакви невидими ръце, работата върху земята в крайна сметка остава несвършена.

Икономистите са още алхимици

Икономическото знание, и това може би е напълно закономерно, се движи с един или два века изоставане от останалите области на човешкото познание. Икономиката, убеден съм, още не е изживяла своя Дарвинов етап. Още не е дочакала своя Менделеев, който да постави елементите по местата им.

Да не се залъгваме от многото авторитетни издания и сложни изследвания на МВФ или на Чикагските икономисти. И преди Дарвин биологията на Линей и Ламарк е била разклонена, красива, систематична наука. Алхимиците преди Менделеев, обещавайки на политиците злато, определено са се радвали на повече овации, отколкото днешните строги специалисти.

Икономистите се намираме все още в алхимическия стадий на икономиката, тъй като не сме изготвили система, обясняваща създаването на богатство от и за човека. Богатство, създавано едновременно от един човек и от цялото общество, което стои зад гърба му. Богатство, насочвано в разпределителния процес към един човек, но едновременно и към цялото общество (или за сметка на цялото общество).

Системата на икономиката обаче е още по-сложна: освен вселените от значения „човек”, „общество” и „богатство”, тя включва също и елементът „природа”. Измеренията стават пет, когато се докоснем до духовната вселена.

Така че със смес от недоволство и съжаление гледам на иначе добре подготвените алхикономисти, които ограничават анализа си до фактори като БВП, промишлено производство, инфлация, безработица и още двеста – триста подобни, без сериозно да отчитат какво става или какво е ставало с умовете и душите на хората, от които се създава и за които е предназначено богатството, в обществото и в природата.

Всеки да се погрижи за другите

Днес обществената образователна система се стреми да произвежда индивидуалисти, считайки, че те най-добре ще се справят в икономически план, оказвайки чрез личното си забогатяване услуга на обществото. Девизът е „всеки да се погрижи за себе си” и той – в няколко контекста – звучи наистина добре. Не сме мравки и пчелички в кошери и мравуняци, бозайници сме, макар и стадни.

Този девиз е само с ограничена валидност. За да има качествени индивиди, трябва преди това да има качествено общество, което ги е създало. Индивидите, създавани от едно некачествено общество, не струват особено. Качествените индивиди винаги помнят към какво принадлежат.
”Британските сноби” много ясно го показаха във Втората световна война, когато 90% от неомъжените и 80% от семейните жени се включиха в усилията на страната си да смаже фашисткия диктатор.

Показаха го и японските търговци, които свалиха цените на стоките в магазините след земетресението на 11 март, както и японските работодатели, пускащи тези дни работниците по домовете по-рано, за да пестят от електричеството на нацията –

В коренна противоположност на нравите на Wall Street, където акциите на компаниите поскъпнаха на фона на ужасните кадри от Япония, заради очаквания за нови поръчки в реконструкцията на смазаната от бедствието страна.

И видях Нова Икономика …

Каква ще е Новата Икономика? Според мен тя ще има повече родство с философията и йогата, отколкото с математиката. А и математиката в икономиката ще се промени, ставайки по-красива. Във всички случаи ще станем свидетели на нещо коренно различно, тъй като тепърва се „дестилират” истинските фактори – променливи и константни – на икономиката.

В миналото – до началото на XX век – за да се заеме човек с икономика, препоръчително е било той да е философ, лекар, филолог или теолог. Толкова сериозно се е гледало на икономиката – като на наука за човека и обществото.

Това се е променило заедно с господството на идеята, че основната част на икономиката се изчерпва с парите. Днес само България произвежда годишно десетки хиляди „вишисти” по икономика, усвоили няколко счетоводни алгоритъма или „мениджърски” идеологеми.

Науката и идеите на хората се движат по спирали. През Просвещението умове като Волтер осветляваха икономическите парадокси. След това бронираните в жилетки капиталисти скриха слънцето на икономическата свобода в схлупените манчестърски фабрики за 150 години.

Завоят започна още в средата на XX век, но реформацията в икономиката си имаше и мощна контрареформация. По-лесно ще приемат лъжеца и крадеца, отколкото онзи, който призовава за нова икономика. Всъщност винаги е било така.

Но както във всяка приказка, дори най-страшната, за героя важи надеждата, че доброто накрая ще победи. Последният сън на Куросава е за „Селото на водениците” – там, където е зелено и спокойно, където няма машини, децата играят с цветя, хората живеят дълго и гледат на живота като радост. Воденици вместо АЕЦ – не е ли това новата истина за човешката икономика?

***

Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И каза им притча: Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си. Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и богатствата си. И ще река на душата си: душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

А Бог му рече: Глупецо! Тази нощ ще ти поискат душата, а това, което си приготвил, чие ще бъде?

Новият Завет. Евангелие от Лука 12:15 – 20

***

Едва бяха влезли в града, оплаквайки смъртта на своя благодетел, и те усетиха, че земята се затресе под краката им. Кипящото море заля пристанището и разби корабите, които бяха на котва. Вихрушки от пламъци и пепел изпълниха улиците и градските площади, къщите се сриваха, покривите рухваха върху основите, а самите основи се рушаха. Тридесет хиляди жители (на Лисабон) от двата пола и от всички възрасти бяха смазани под развалините. Морякът псуваше, подсвиркваше и си казваше:

– Тук ще може да се спечели нещо.
– Какво може да бъде достатъчната причина на това явление? – питаше Панглос.
– Настъпва краят на света – викаше Кандид.

    Волтер. Кандид или оптимизмът. Философски новели, 1759 г.

    ***

    Нека да си изясним нещо. Естествено шансът предпочита тези, които са подготвени за него. Упоритата работа, идването навреме, чистата, по възможност бяла риза, дезодорантът и някои други полезни неща помагат на успеха. Те, разбира се, са важни, но могат да се окажат недостатъчни, тъй като не те създават успеха … Все още сме доста близко до нашите предци, които са бродели из саваната. Точно както примитивният дивак си е чесал носа и внезапно е заваляло, а после той започнал да си чеше носа сложно и дълго, за да докара дъждоносните облаци, така и ние свързваме икономическия просперитет с процента, даден от Федералния резерв, или успеха на някоя фирма с назначаването на нов управител.

    Насим Талеб. Надхитрени от случайността. ИнфоДар, С., 2009 стр. 26, 38

    Публикувано в webcafe.bg

    Advertisements

    About Dimitar Sabev

    I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
    This entry was posted in Икономики and tagged . Bookmark the permalink.

    Leave a Reply

    Fill in your details below or click an icon to log in:

    WordPress.com Logo

    You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

    Twitter picture

    You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

    Facebook photo

    You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

    Google+ photo

    You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

    Connecting to %s