Икономическият потенциал на Витоша

Разговарям с Тома Белев, директор на Природен парк Витоша и председател на Асоциацията на парковете в България

Колко хора, горе долу, ходят годишно на Витоша?

В зависимост от годината, дали е сравнително слънчева и топла и особено как се пада по почивните и съботно – неделните дни, защото над 99% от посещенията в Природен парк Витоша са в събота и неделя, през последните години имаме между 3 и 4 милиона човекодни посещения годишно.

Това е голяма цифра. Какво оставят тези хора след себе си като ефект и като пари?

За собствениците на имоти на територията на парка – много малко, тъй като посещението е еднодневно. Ако има обслужване на място, това е основно в храната, по-малко в спането и тези пари отиват в собствениците на сгради в рамките на парка, както и в собствениците на лифтове. В собствениците на поземлени имоти не остават никакви средства. /Около 30% от площта на природния парк е недържавна собственост: частни, общински и манастирски терени – бел.ред./.

А като въздействие? Можем ли да кажем, че Витоша е зона с много висок антропогенен натиск?

Да, Витоша със сигурност е зона с много висок антропогенен натиск. Самото посещение на Витоша формира може би над 50% от всички посещения в защитени територии в България. То е чисто „европейско“, тоест по посещения се сравняваме с най-големите и най-посещаваните европейски паркове.

Въздействието на това голямо посещение естествено е негативно, по простата причина, че няма как толкова много хора да бъдат в природна среда и въздействието им да е позитивно – но се опитваме да минимизираме негативното въздействие.

Във Витоша има алейна мрежа, има кътове за отдих – това е опит за концентрация на посетителите и намаляване на тяхното въздействие. В повечето европейски и български паркове няма изградена алейна мрежа – който е ходил в Рила и Централен Балкан знае, че се върви по пътеки. Но ако всички тръгнат по пътеки във Витоша, въздействието ще е много силно.

През последните години става все по-популярен подходът, наречен „плащане за екосистемни услуги“. Знам, че се занимавате отблизо с този въпрос. Можете ли да дадете цифра или поне обща представа: какво струва Витоша като природа?

Обща цифра нямаме, защото към настоящия момент не всички материални услуги, които се ползват като екосистемни услуги се плащат на собствениците на имоти. Какво остава да коментираме за нематериалните?!

С приемането на новия Закон за горите, който беше публикуван миналата седмица, се въвежда – вероятно за пръв път в Европа – системата за плащане за екосистемни услуги. Но тя се основава на създаването на едни областни планове за развитие, по методика, одобрена от Министерски съвет, която тепърва ще се разработва.

Но считам, че като размер услугата, която осъществяват тези 27 хиляди хектара земеделски земи и гори, ще бъде най-голяма за България, по простата причина, че ние нямаме нито една друга територия с подобно натоварване. Да дам пример: следващата по големина защитена територия с голямо човеконатоварване е Природен парк Рилски манастир, където натоварването е 1 млн. човекодни годишно, тоест посещението му е около четири пъти по-малко от Витоша.

Естествено, не е само това. Витоша има много силно ползване по отношение на питейните ресурси. Ако 5% от водата за жителите на столичния град идват от Витоша, за Перник това са над 90%. Коментираме около 65 млн. куб.м. вода годишно. Ето тук например може да се плаща една такса, която държавата е определила, но тази такса със сигурност не е цената на природния ресурс.

Тоест, ако искаме да остойностим този ресурс, трябва да го остойностим чрез пазарния механизъм търсене – предлагане, както и да се опитаме да компенсираме собствениците на имоти за наложените ограничения върху техните имоти, които произлизат върху това засилено ползване на воден ресурс.

Естествено е, че всеки собственик на имот трябва да получи някаква компенсация за това, че има наложени някакви ограничения /на ползването му/. Тази компенсация трябва да е справедлива и да има договаряне между собственика и потребителя на въпросната екосистемна услуга.

Като цяло считам, че планината ще бъде сред териториите в България с най-висока оценка на екосистемните услуги, които извършва, по простата причина, че за всеки квадратен метър от нейната територия има поне по две – три различни вида ползвания, които са значими и доста често влизат едно с друго в конфликт.

В тази връзка, чистият въздух, който слиза от Витоша към столицата, е нещо, от което всички се нуждаят…

Новият Закон за горите не предвижда комерсиализация на услугите, които не са комерсиални. Тоест чистият въздух не се продава от никой и той няма да бъде остойностен. Така че няма да плащаме за чист въздух.

По-скоро потребителите на услуги, които се заплащат, ще плащат на техните производители. Тоест ако ние плащаме за вода от Витоша, собственикът на имотите, които опазват тази вода, ще получи някаква компенсация.

По същия начин, ако собственик на сграда потребява от красивия ландшафт наоколо и държавата е наложила някакви ограничения в строителството, собствениците на съседните гори ще трябва да получат компенсация, която се заплаща от собственика на застроения имот.

Това е цялата логика. Подчертавам, че публични услуги, които се осъществяват от територията и които са записани от Конституцията, например опазване на биологичното разнообразие, не подлежат на компенсиране, тоест опазването на околната среда и биологичното разнообразие в частност е задължение на всеки собственик на имот.

Но пък собствениците на имоти в НАТУРА 2000, каквато зона е Витоша, ще могат да кандидатстват за допълнителни плащания в рамките на програмата за развитие на селските райони.

А можете ли да разкажете повече за развитието на ски бизнеса на Витоша? Например, какво е състоянието на пистите?

Ски туризмът на Витоша е традиционен. Докато през първите години на неговото зараждане е бил по-масово разпространен на много места във Витоша, то с увеличаване броя на хората, които използват ски услуги, той се концентрира на определени места. Всъщност това е една философия от 1930 година насам – определените видове ползвания да се концентрират на определени места, за да се намали общото въздействие върху планината.

Това важи не само за ски туризма – за туризма, за строителството на сгради, за ползването на водите – във всичко това се търси определени територии да водят съответното ползване. В момента ски туризмът е концентриран в няколко малки зони, най-голямата от тях е традиционният център Алеко, имаме отделни места в Офелиите, Ветровала, в някои от базите, където има учебни ски писти.

Основното е използване на едни територии, които са голи, т.е. с тревни съобщества и храсти. През зимата е допустимо използването им за ски туризъм. Естествено, че услугата, която оказват съседните горски територии върху тези голи територии, е много голяма. За всеки турист е ясно, че в гората вятърът не издухва снега, съответно този, който получава приходи от ски туризма – като ски операторите и операторите на съоръжения, ценят, когато една писта е в горска част, защото тя изисква по-малко разходи и услуги за поддържане в сравнение с високата част, където снегът може да бъде издухан в рамките на 24 часа и да няма на какво да се кара.

Напълно нормално е в този смисъл собствениците на имоти, които осигуряват тази екологична услуга на териториите, които се използват за ски туризъм, да получават някакво компенсиране на тези услуги.

Като цяло посетителите в планината са пешеходни туристи, около 15% от нашите посетители използват планината и за каране на ски.

Има ли потенциал да се разраства ски мрежата на Витоша?

Според приетия План за управление от Министерския съвет ново развитие и ново строителство не е допустимо: нито на лифтове и съоръжения, нито на писти, по същия начин стои въпроса с всякакво ново строителство. Тоест към настоящия момент действащият план за управление не позволява ново строителство на територията на парка, защото е преценено, че има достатъчно застрояване.

И действително – Витоша е защитената територия с най-много сгради в България.

И все пак, има ли опасност икономическата експанзия – ако не от София, тогава от Перник – да стане заплаха за състоянието на природата на Витоша?

Винаги има опасност. За мен в България невъзможни неща няма. Независимо какво казват законите и какво казва Планът за управление на природния парк. Имаше вече натиск както за София, така и за Перник – че трябва да се строят малко повече частни къщи, как да се настъпи на територията на парка особено в ниските части, имаше предложение за създаване на нови ски курорти, включително откъм Перник.

Всичко това трябва да намери своята оценка на основата на икономическата целесъобразност.

Да подчертая, че ако в настоящия момент всички сгради в центъра Алеко започнат да потребяват вода в минималното количество, което е стандарта при максимално посещение, планът за управление е определил, че има недостиг в размер на 4 литра вода в секунда. Което означава, че няма как всички едновременно да съществуват в този капацитет.

Самият план за управление поощрява намаляването на капацитета. Даже и при реновиране това е максимумът, който може да се получи.

Следващият момент е, че като цяло валежите в рамките на планината намаляват. За последните 20 години зимните валежи – през декември, януари и февруари, са намалели два пъти, което е един ясен показател за затоплянето на климата на територията на България.

Просто не можем да сравняваме Витоша преди 30 години и Витоша сега. Това се вижда и при обитателите от животинския свят: има видове, които са среднопланински и доскоро не се срещаха на Платото, но вече се срещат, включително в силно меланистични форми, тоест по-черни, което е следствие от по-дълго излагане на слънце.

Промени на климата има, те ще се отразяват върху нас и ние трябва да съобразим своите човешки дейности с това.

Оказва ли този „климатичен натиск“ въздействие върху горското богатство на планината? Какво е състоянието на горските ресурси на Витоша?

Към настоящия момент, състоянието на горите в планината е сравнително добро. Имахме каламитет в началото на десетилетието, който престана. Трябваше да бъдат изсечени санитарно над 250 ха гори от техните собственици, за да не се застрашава живота на посетителите – основно в центровете, където има изключително силно човешко натоварване, защото едно изсъхнало дърво падайки може да убие всеки посетител в близост.

След това се извърши едно голямо залесяване и следейки състоянието на новите залесени територии, за които благодаря на всички жители на столицата, които участваха с доброволен труд и финанси в това залесяване, се вижда че климатът оказва натиск върху горите.

Широколистните видове започват да се качват малко по-нагоре, тоест възобновяването на бука е по-силно в смърчовия пояс. Самият смърч се дърпа по-нагоре, към Платото. Като цяло имаме по-лесно захрастяване на пасищните комплекси, особено това се вижда в южната част, по южните източни склонове, белият бор и смриката са масови и подменят пасищните комплекси, тоест гората се възстановява и се качва нагоре в надморска височина и всичко това е точно следствие от промените в климата.

Виждате ли заплаха за бъдещето на Витоша като природен парк? Има закони в нашата страна, които регламентират дейността в природните паркове, но виждаме, че в други природни паркове, като Пирин например, те могат да бъдат преодолени.

Отново казвам – няма нищо невъзможно в този живот. Няма нищо невъзможно в България, страната на неограничените възможности. Всичко е възможно, особено за една територия, в непосредствена близост с която е инвестирано невероятно много от държавата в продължение на много дълги години и разбира се има желание тя да премине от държавни в частни ръце и да се използва от определен кръг компании. Желанието да си монополист на пазара винаги е голямо, това е изгодно и всеки, който развива бизнес, го знае.

Съмнявам се обаче, че това би се случило, защото подкрепата на столичани, вниманието на общините и на всички любители на природата е много засилено на територията на парка. Показателни са и последните действия, в които някои хора се опитаха да прескочат българските закони и получиха ясен отпор както от обществото, така и от страна на държавата.

Независимо че в момента се точат съдебни дела, МОСВ и МЗХ в момента са категорични по отношение прилагането на законите във Витоша. Няма как да не прилагаме законите на пъпа на държавата. Ако някой закон може да изпадне по границите на държавата, където държавната власт е по-слаба, с по-малък капацитет, с по-малко хора, това няма как да се случи на територията на Столична община.

Тоест да продължим да се надяваме, че Витоша ще ни предоставя екосистемните си услуги. В тази връзка, един последен въпрос: към тези екосистемни услуги спада и възможността да се види кафява мечка.

Да, това е възможност. София е единствената столица в Европа, край която има кафяви мечки на ръба на града. Миналата година една женска с две мечета беше на 50 м. от границите на Княжево и стоя там почти два месеца; много хора успяха да я видят.

Действително уникално е. За нас мечката е най-едрият хищник. Тя е показател, че екосистемата е в добро състояние и че може да гарантира съществуването на такъв едър хищник. Доста хора я виждат – с поевтиняването на камерите вече се показват доста много кадри на мечки от Витоша. Любителят на природата, разхождайки се в планината, стига да е тих, има възможността да наблюдава и техния живот. Слава Богу, нямаме никакви конфликти по линията човек – мечка.

 


След края на записа, разговорът с Тома Белев за актуалните проблеми на Витоша продължи. Той сподели следните две статистики, върху които си заслужава да се замислим. Първо, 30% от обозначителните табелки, които се поставят в парка, се унищожават от вандали в рамките на 3 месеца след поставянето им.

Второ, за последните 3 години, ако не се отчитат заплатите на персонала, държавата отпуска годишен бюджет на ПП Витоша в размер на 50 хиляди лева. Благодарение на осъществяваните международни проекти, държавната субсидия се свежда до 25% от бюджета на най-стария природен парк на Балканите /при 50 – 60% средна норма за парковете в Европа/. За сравнение, Българската федерация по ски формира до 90% от бюджета си от държавна субсидия – независимо, че за разлика от природен парк Витоша, БФС осъществява стопанска дейност.

Публикувано в DarikFinance.bg

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s