Разровиш ли я, ще мирише

Шест часа трябват на водата да слезе от медната мина Асарел до село Попинци. Вечерта на 15 юни 2010 година пороен дъжд причини преливане на отводнителна канавка с богати на химикали води в река Асарелска, вливаща се в Банска Луда Яна. На сутринта жителите на селото на 20 километра надолу по течението виждат, че рибата в реката им умира.

Попинци алармират органите и източникът на замърсяването много скоро е открит. И макар че на мината са наложени някакви глоби, а според протоколите на РИОСВ Пазарджик „експлоатацията на съоръженията вече се извършва съгласно изискванията на нормативната уредба”, инцидентът се повтаря и на 11 декември.

Всички в селото отдавна пият само минерална вода, но черпят от кладенците си вода, улавяна от реката, за други битови нужди и за напояване на градините. Водата в Луда Яна е била такава, че „рибата бягаше нагоре, към мръсните канали на къщите, защото не можеше да стои в реката” – описват очевидци от селото.

Героите на прехода

За тях новите изследвания на бита и душевността на нашия народ предпочитат да мълчат. Държавната телевизия също по-охотно предава за милионите печалби и инвестиции, а не за селски бунтове. Но реакцията на жителите на Попинци е историческа за българския преход. Три години подред – от 2004 до 2006 г. – жителите на Попинци с телата си воюват с добивна компания, която смята да извлече с цианид златото от хълм над селото.

Селото побеждава. Отдавна се знае, че в хълма Петелово има повече от 10 тона злато –прокопани са рудни галерии още от римско време. А през втората половина на XX век са направени многобройни геоложки проучвания, без обаче комунистическите власти да се решат да пристъпят към златодобив, който на практика би наложил изселването на исторически значимото село.

Но през 2004 г., във времето на министър Долорес Арсенова, информацията за златото в Петелово някак достига до бизнеса; говори се, че резултатите от 50 години геоложки проучвания са купени срещу сумата 2000 долара, или 50 грама злато в днешни пари. Фирмата „Мартерн” сключва с властта проучвателен договор и се опитва да направи фиктивни сондажи на хълма, след което ще има право да регистрира търговско откритие и евентуално да започне златодобив.

Разбирайки за това, жителите на селото правят палатков лагер на върха на хълма, за да спрат „откривателите”. Само щом разберат, че проучвателната компания е наблизо, те се качват горе. Веднъж се наложило да дежурят на Петелово 37 дни без прекъсване. Цялото село беше там – разказва Христина Даскалова, един от инициаторите на местния протест.

„Едни се качваха, други слизаха, въртяхме се, постоянно имаше поне 50 души горе. Хората отиваха на работа от върха и се връщаха след работа направо там. Там ядяха, там спяха на палатки, там живееха”. Понякога буквално с телата си спирахме сондите, описва Даскалова.

Накрая Попинци побеждава – минават трите години, в които е разрешено „проучване” и фирмата е принудена да си отиде с празни ръце. Въперки многократните сигнали, във времето на борбата повечето медии не са показали интерес към този сюжет.

Попинци е живо село. Сгушено е сред живописните хълмове на Средна гора и през него преминава красива река. Повече от 2000 са жителите му, които не просто не искат да го напускат – много млади хора вече се и завръщат. В детската градина на Попинци например има записани 44 деца, а в училището учат над 100 ученици. Не че това има значение, но селото е българско. Местните говорят, че по време на Робството в Попинци турчин не е нощувал.

Хората са работливи и упорити. Възобновяват се розовите насаждения. В Попинци е беден само онзи, който е мързелив, така се приказва в селото. Но въпреки победата на връх Петелово, над тях като мрачна сянка продължава да тегне Мината.

„Асарел Медет АД” е колосално съоръжение – открит рудник за добив и първична преработка на 13 милиона тона медна руда годишно. Това е най-големият открит рудник на Балканите. Да си представим мащабите му, като осмислим следните цифри:

След обогатяване на рудата до 25% меден концентрат, 250 хиляди тона се транспортират със самосвали до преработвателните мощности на „Аурубис” – бившият МДК Пирдоп. Ако приемем, че се работи 365 дни в годината, на всеки 10 минути в светлата част от денонощието от портала излиза тежък камион.

Цената на медта на Лондонската борса в момента е около 9700 долара за тон, докато през 2000 г. бе около 1400 долара. Тоест приходите и печалбите от Асарел през изминалите години определено са нараснали няколко пъти. Пазарната стойност на крайната продукция, тръгваща от „Асарел Медет АД”, днес е над 550 млн. долара годишно.

За късмет обаче, малко преди цената на медта да започне да се покачва, мината е приватизирана, като за мажоритарния пакет през 1999 г. са платени 1.4 млн. долара, поети са стари задължения за 28 млн. долара и ангажименти за „големи екологични инвестиции”.

За приватизацията е създадено специално офшорно дружество Voest Alpine Copper Invest, за което австрийският металургичен гигант Voest Alpine не дава почти никакви подробности на сайта си.

След успешната приватизация, изпълнителният директор Лъчезар Цоцорков (който ръководи мината още от 1986 г.) притежава 8% от капитала на „Асарел Медет” АД – и така се нарежда на 69 място в списъка на най-богатите българи на вестник „Пари”.

Но колкото повече, толкова повече. Жителите на Попинци днес се страхуват, че атаката срещу върха Петелово може да се възобнови. Д-р инж. Цоцорков, който е влиятелна фигура не само в региона, но и като председател на Българската минно – геоложка камара, обича това място. Той вече е проучвал почвата на селските нагласи.

В Асарел работят около 1400 души, като напоследък активно се наемат все повече хора от Попинци. Дали само заради доказаното им трудолюбие, или за да се разводни недоволството на населението? За отровените води и за Петелово …

Зеленият депутат пита за златото

Проблемът в Попинци беше сред целите на пътуването на гръцкия евродепутат от групата на Зелените Михалис Тремопулос, който посети България на 25 и 26 февруари. Имах възможността да го придружа – освен в Асарел и Попинци, също и в Пловдив, Кърджали и Крумовград. Пред влиятелния гост се отвориха информационни врати, които иначе стоят плътно залостени.

Но някои порти в българската металургия все още пазят тайните си. Не само за любопитни журналисти и природозащитници. Например местната власт в Кърджали – кмет, общински съвет, РИОКОЗ и т.н. – не може да получи години наред никаква информация за производството и технологиите в Горубсо Кърджали, предприятие работещо зад високи стени в центъра на града.

Така се стигна до Кърджалийския парадокс: единствената община в ЕС, която съди фирма за замърсяване на околната среда. Впрочем в Кърджали не е само Горубсо – има го и ОЦК.

Дейността на Оловно – цинковия комбинат и останалите производства в цветната металургия са довели до концентрация на кадмий в атмосферния въздух 80 пъти над пределно допустимата норма, твърди независимият експерт доц. Добринка Лолова. Оловото във въздуха на Кърджали е два или три пъти над нормите.

Според Лолова, нивото на химическо замърсяване се връща към критичните нива от 1988 г. В скоро ще бъде направена кръвна картина на някои групи от населението на града и ще знаем повече за проблема. Засега се говори без конкретни доказателства, че броят на раковите заболявания рязко се е увеличил през последните няколко години.

Тремопулос чу същото и в Попинци: „Умираме”! По незнайни причини властите още не са предприели комплексни медицински проучвания на населението в невралгичните точки на минната промишленост и затова разполагаме само с груби сметки. Като тази, която установява колко души са останали на срещите на випуските. По думите на евродепутата, един от четирима души в Европа умира от рак и това се дължи на замърсяването на околната среда.

Официалните проучвания обаче са нещо, в което хората, живеещи край мините, вече не вярват. В минния сектор хонорарите, давани на експертите, имат тенденцията да са подкупващо големи. А какво могат да кажат сертификатите? Благодарение на информираността и инициативата на Цоцорков, „Асарел Медет” АД е първата българска компания, сертифицирана през 2002 г. по стандарта за екологично управление ISO 14001.

Сертифициращият орган Moody (същата компания, която даваше най-висок рейтинг на ипотечните ценни книжа, дръпнали спусъка на финансовата криза) оцени положително управлението на екологичния риск на мината малко преди производствените аварии. Оценка на съответствието се прави веднъж на две години, така поне още година Асарел ще е безспорен екологичен отличник сред българските мини.

Но да се върнем към зеления евродепутат, който бе у нас. Михалис Тремопулос от 36 години се бори за качеството на околната среда и здравето на хората в Северна Гърция, където населението му гласува доверие в 4 поредни мандата. Интереса си към България той обяснява така: от парламентарна група от 55 „зелени” в Страсбург, аз съм единственият зелен евродепутат от Балканите. Затова съм тук.

Той заявява, че се чувства отговорен за нас, затова вече е повдигнал в пленарната зала 19 въпроса, касаещи екологичните проблеми на България. Тъкмо той е човекът, който ни „маскари”, според израза на премиера, задавайки въпроси за заменките на гори, за унищожаването на природата в Камчийски пясъци и Рила, за конфликта между природата и ски пистите, за опазването на птиците, за лова на кафявата мечка и т.н.

Ние имаме да решаваме въпроси с планетарен характер и трябва да сменим начина си на живот. Ако мислите, че се боря да спра замърсяването на българска река, която може да стигне до Гърция, много се заблуждавате – казва Тремопулос. Две огромни златни жили минават през Балканите. Едната от Румъния през България до Халкидики в Северна Гърция, другата минаваща през гръцка и българска Тракия до Турция.

Проблемите със златото в Челопеч и Крумовград в България са част от много по-мащабен въпрос, твърди народният избраник. Минните компании търсят плацдарм, на който да стъпят, за да разширят постепенно експанзията си. Залежите в двете мега-жили са невероятни – както и последиците за населението от разработването им. Защото за да се произведат само няколко грама злато, един тон земна маса се смила на прах. Рискува се здравето на хората, ще бъдат загубени милиони декари плодородни земи. Кому е нужно?

Подземното богатство – богатство на народа

Има готов незабавен отговор: златото е нужно, защото е много скъпо. В добива му се създават работни места. То също така е и народно богатство. Нищо, че страната ни не вижда много от него.

Общо в българската цветна металургия – в производството на мед, злато, олово, цинк, в момента са заети около 10 000 души. Концесионните такси и данъците, които големите мини плащат на държавата, годишно варират между 40 и 80 млн. лв., по думите на самия председател на БМГК Лъчезар Цоцорков.

За мащаба на печалбите е трудно да говорим със статистическа сигурност, но според бившия директор на Асарел за изминалите 20 години от страната са изнесени 120 тона злато и 3 млн. тона мед. Изчислено в актуални цени това се равнява на 25 млрд. долара.

Ако отчетем стойността на парите във времето и приемем, че цените на металите са се покачили средно 3 пъти през периода, получават се поне 8 млрд. долара: отлична жътва от икономически притеснена страна като България.

Още повече предвид размера на концесионните възнаграждения. Фирмите, разработващи българските златни и медни залежи, плащат на държавата средно 2.4% концесионна такса върху нетните приходи от продажби – което според Минно – геоложката камара е повече от средните за Европа между 2 и 3% бруто.

Лъжа – категоричен е природозащитникът Константин Дичев. Казването на половината истина в случая е равнозначно на лъжа, защото концесионните отчисления от мините в развитите страни се използват единствено за натрупване на гаранционен фонд, от който да се покрият потенциални екологични щети. Това е относително малка сума.

Истинско значение има разпределението на дяловете в предприятието и от тях за държавата трябва да останат поне 50%, твърди Дичев. Това е световната практика, противното е ограбване на подземното богатство на страната. В минния сектор за да се създаде индустрия за 300 хил. души, през годините са вложени десетки милиарди левове народни пари, които постепенно са станали притежание на няколко конкретни семейства.

Дори да се абстрахираме от несправедливото разпределение на огромните печалби на минните компании в най-бедната европейска държава след Албания, 50 млн. лева годишно действително са пренебрежима заплата дори само за смилането на земната маса и оставянето на милиони тонове хвост (токсичен отпадък от минната дейност).

Да, милиони тонове, като над Пловдив висят 220 млн. тона отровен хвост в хранилището „Еко Медет” край село Душанци. Отговорник за този обект, само един от многото, е държавата в лицето на Трайчо Трайков, който обещава, че повод за тревога няма.

Рисковете, дори като вероятност да са много ниски, като заплаха са огромни. Печалбите се приватизират, а щетите и рисковете се социализират. Обвиненията са големи. Има ли изгледи държавата в лицето на българското правителство да се намеси?

А в това време някъде край границата …

По-скоро не, ако видим как се третира поредният проект – за златна мина в Крумовград на  „Болкан Минерал енд Майнинг” ЕАД, поделение на регистрираната в Канада компания „Дънди прешъс метълс” (Дънди в текста по-нататък). Дънди получи преди година документ за търговско откритие на мината, която според проучвания на наши археолози е най-старото известно място в Европа, от което е добивано злато.

А съвсем наскоро (решението бе публикувано на 14 февруари в Държавен вестник), Министерският съвет даде на Дънди концесия за добив от находището „Хан Крум” срещу такса варираща от 1.44% до 4% от нетните приходи от продажбите, в зависимост от рентабилността на проекта.

Срещу тази сума, която предвид очакванията на фирмата да добие 835 хил. тройунции (26 тона) злато, при средно 2.9% за държавата, по курс на деня и посочени 85% извличане на злато от рудата, България ще получи не повече от 40 млн. лв, и то не на куп, а за срок от десетина години. От тях 30%, или най-много 12 млн. лв., ще влязат в община Крумовград до 2020 г.

Да, ще бъдат отворени и 220 работни места. Но предвид обхвата на наличните европейски проекти за регионално развитие, при активна подкрепа на държавата, отчисленията от Дънди както като пари, така и като работни места могат да се окажат смешно ниски.

Могат – или можеха. Икономистите знаят какво е trade – off: ако се предприеме едно начинание, друг бизнес автоматично става невъзможен. Всичките проекти, идеи и приказки за биоземеделие и културен туризъм в този отдалечен регион моментално стават излишни.

Въпреки първоначалните намерения на Дънди, заради големия обществен натиск проектът за златодобив в Крумовград е без прилагането на цианиди, което е победа на природозащитната общност в България.

Но дори да е така, отпадъчният продукт от флотацията на рудата ще е полутечна паста, която ще се трупа на открито и под родопското слънце много скоро ще се превърне в отровен прах, разнасян от вятъра. Рисковете за здравето на хората са много по-високи – под находището минава река Крумовица, която дава питейната вода на града.

Мина „Хан Крум” попада в обхвата на мрежата от защитени територии НАТУРА 2000. Крумовград е 12-то място по биоразнообразие в света, а мината няма как да не сложи край на това невидяно от властите богатство.

Но това не е всичко. Дънди изготвя оценка за въздействието върху околната среда само за Ада тепе, един от шестте хълма в т.нар. находище „Хан Крум” с площ 0.16 кв.км. Но правителството противно на Закона за подземните богатства побърза да одобри концесия върху цялата площ от 13.7 кв.км., без да е изготвен съответният ОВОС за цялото находище и без даже да реши да изслуша гласа на местната общност.

Крумовград е далеч от властта, за да се оказва ефективен контрол върху минната дейност там. След като в центъра на големия град Кърджали компания може да движи цианиден проект, въпреки протестите на местната власт, какво остава за това отдалечено кътче край границата?

Битката за човешки стандарти в минното дело в България навлиза в решителна фаза. Както пролича от срещите с местните общности, разликата в екологичния резултат идва единствено от активността и социалния ангажимент на хората. Даниел Попов от „България без цианиди” заявява: За „дано” тук няма място. Трябва да правим нещо, ако искаме да има надежда в България за бъдещето на нашите деца.

Този материал не беше одобрен за публикация в една столична редакция, тъй като не представял гледната точка на бизнеса. Разпространеният след посещението на Тремопулос в „Асарел Медет” и излизащ от бизнеса PR документ предаде, че гръцкият евродепутат “беше впечатлен”от екологичния ангажимент на мината, както и от предвидените инвестиции за екология в размер на над 8 млн. лв. през 2011 г. и общо 50 млн. лв. след приватизацията.

На директора по комуникациите на „Болкан Минерал енд Майнинг” Алекс Нестор съм поставил преди три седмици 12 добронамерени въпроса за инвестицията му в Крумовград. Днес изпълнителният директор на Горубсо Кърджали инж. Живка Ковачева в официална позиция по повод срещата на евродепутата с кмета Хасан Азис говори за „екотероризъм” – ново явление, което се поражда в България и манипулира общественото мнение.

Ян Рюткуист, генерален директор на „Асарел Медет” АД, отговори на мой директен въпрос: мисля, че нивото на екологичните стандарти в мината е на същото ниво като в родната ми Швеция.

Като пиша това неволно си припомням, че същата позиция бяха заели австралийските инвеститори в Румъния, когато отговаряха на екологични притеснения преди разлива в Байа Маре.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged . Bookmark the permalink.

One Response to Разровиш ли я, ще мирише

  1. lazaraza says:

    Силна журналистическа позиция по много тежък и сложен проблем. Само две забележки 😉
    Това изречение се повтаря “Впрочем в Кърджали не е само Горубсо – има го и ОЦК.”
    Малко по-надолу казваш, че еко-оценката ISO 14001 е направена през 2002 и че се прави на всеки две години, а следващата ще бъде през 2012 (да не са десет годините? или оценката е правена 2010).
    Мисля че забелязах още едно-две нешлайфнати ъгълчета, но няма идребнявам допълнително 😛
    Още веднъж, поздрави за великолепния материал!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s