Дивата коза на Монсерат

Барселона е разположена на географската ширина на град Петрич (41 градуса и 23 минути), но времето през зимата там действително е стряскащо топло за един балканец, дори в ерата на глобалното затопляне. На 18 януари аз и съпругата ми Стела се потяхме по ризи, разхождайки се бавно из планината Монсерат, лежаща на около 30 км от столицата на Каталония.

Планина е малко силно казано за този скален масив с дължина 10 км и ширина 5 км. Но скалите са действително впечатляващи, изваяни от природата като глави на колоси от Великденския остров, стърчащи палци нагоре в небето, или „онуйто”, както се шегувахме по пътеката. Скалите на Монсерат доста приличат на Белоградчишките и на гръцките в Метеора.

По пътечка, подсичаща каменните конуси, утъпкана, фрапантно чиста, на много места с парапет встрани и изсечени стъпала – нещо, което би трябвало да бъде и на Витоша в най-туристическите й части – вървяхме и се дивяхме на зеленината през януари. Някъде към крайната точка на краткия ни излет – върха на свети Йероним, висок 1236 метра, се втрещихме, когато на скалата пред нас – на 20 или 30 метра разстояние, но все пак ни делеше пропаст – изникнаха диви кози.

Не точно изникнаха, ние изникнахме, приближихме се по пътеката. Козите отдавна си стояха на скалата, преброихме четири. Едната демонстрираше стоеж на отвесна плоскост, после друга дойде да й прави компания. Бяха се слели с цвета на скалата зад себе си; предната част от краката им беше оцветена в черно, рогцата бяха около педя, муцуната издължена, дупенцето характерно бяло, с черна опашка по средата.

В България съм срещал стада от кози в повечето ни планини; има ги у нас, още тичат по скалите. Виждал съм и хайка за диви кози, когато ловците се извозват нагоре в природния парк с хъркащи джипове, а обслужващият персонал, снабден с рации, загражда пътеките около няколко върха, така че туристите трябва да чакат час или два, за да минат – или се връщат.

Испанските диви кози бяха най-спокойния див бозайник, който съм виждал. Гледахме се с тези красиви животни десет минути, направих им 20 снимки, после по пътеката се зададе група испански ученици, вдигащи страшен шум; козите изчакаха малко да видят що е туй чудо и после се гмурнаха в пропастта.

Историята на дивата коза на Монсерат, която после побързах да проуча, ми се струва достойна за написване. Първо, това се оказа вид, различен от нашата дива коза – това е ибекс (Capra pyrenaica hispanica). Той е реинтродуциран в Монсерат, тоест той е живял там, изчезнал е и е завъден отново.

Планината се счита за свещена от поне 1000 години; долу в подножието на скалите е построен бенедиктински манастир, определено един от центровете на католическата култура, в който можете да видите чудеса като гигантската мида тридакна – подарък на манастира от времето на Великите географски открития, или пък „черната дева”, Моренета – релеф на Богородица и Сина от началото на XIII век, и двамата с негърски черни лица и ръце.

Тълпите средновековни поклонници, движещи се из „светите точки” на Монсерат, вероятно доста бързо са изпъдили или изтребили едрите животни. През 1995 г. от друга планинска местност в Каталония, Тортоса – Бесете, са внесени дузина животни. Още през 1997 г. са родени първите малки. В момента популацията на ибекса в Монсерат наброява вече близо 100 животни.

Очевидно сме видели групичка от женски и „тийнейджъри”: ибексът живее на малки групи, отделени по пол и възраст. Мъжкият има завити назад рога, които могат да достигнат до метър дължина. През ноември, когато е сезонът на ухажването, свидетели казват – цялата местност се оглася от звука на блъскащите се рога на спорещите мъжки. Мъжкият козел може да достигне до 100 килограма; женската е далеч по-дребна и рядко надхвърля 50 килограма.

Мъжкарите се изправят на задните крака и с цялата си сила се блъскат в челото на противника си. И така десетки пъти – докато единият не загуби равновесие и не падне от скалата. Падналият е малко замаян, но е загубил битката, не войната. Той бърза да се върне на скалата, където подновява опитите си. Блъскането продължава, докато единият от двамата противници, изтощен и опърпан, най-накрая не признае поражението си – описва Жорди Бадия, каталунски фотограф и природолюбител.

През 2002 г. испански биолози, проучващи състоянието на ибекса в страната, обобщават: популацията в Монсерат се увеличава, но потенциалът й е ограничен. Общо 50 000 броя наброява видът в Испания /и най-малко 75 са животните в Португалия/, обособени са около 50 популационни ядра, като Монсерат е сред най-малките от тях. През 2010 г. еколози преценяват, че при стадо от почти 100 глави е достигната оптимална за местността численост.

Повече за самия вид научавам от Червената книга на IUCN на застрашените животни в света. Ибексът е вид, характерен за Иберийския полуостров, но в миналото се е срещал и в Южна Франция. Там вече е изчезнал. Изтребени са два от четирите подвида на ибекса: единият в края на XIX век, другият съвсем доскоро е обитавал в Пиринеите. Подвидът, който ни посрещна в подножието на върха на свети Йероним, C. p. hispanica, живее по веригата планини покрай Средиземно море, от Монсерат и устието на река Ебро до Гибралтар. Впрочем в Гибралтар вече е изчезнал.

Ето историята и на изчезналия Пиринейски подвид. Той е защитен още от 1918 г., но това не го спасява. Домашните животни постепенно избутват дивите кози в гранични зони и популацията така и не може да се възстанови. Хипотезите за измирането на подвида са много: изброяват се факторите конкуренция за храна; инбридинг; прехвърлени от добитъка паразитни инфекции; промяна на климатичните условия; бракониерство; спад на плодовитостта заради изменения в състава на растителната покривка.

Последното животно, 13 годишна женска, умира през 2000 г., затисната от падащо дърво. Знаейки, че е последната, през 1999 г. учени вземат генетичен материал от нея с намерение да я клонират в един по-късен етап. През януари 2009 г. с използване на нуклеарна ДНК от изчезналия подвид и клетки от домашна коза са създадени 439 ембриона, 57 от тях са имплантирани на сурогатни майки – домашни кози.

Резултатът са седем бременности – и само едно родено малко, първият в света генетично възпроизведен индивид от изчезнал вид. За жалост то живее само няколко секунди и умира от дефект на белите дробове. Но провалът не е пълен: резултатите са по-добри от предишните и учените се надяват, че все пак накрая ще успеят. Но дори това да стане, Пиринейската дива коза няма да бъде възстановена. От събрания ДНК материал може да се създаде женски клонинг, но мъжки материал просто няма. Генетици от Сарагоса и Мадрид мислят за различни варианти, например за кръстоски с други подвидове, за трансформация на женския ембрион в мъжки и т.н., но на този етап генетичният извод е да се събира колкото може повече ДНК от критично застрашени видове и да се чака науката да напредне.

За всеобщо щастие, в момента двата останали подвида не са застрашени. От началото на 1990-те, когато популацията на ибекса е спаднала под 8000 индивида и това е наложило да се въведат съвременни и строги мерки по опазването му, досега броят на дивите испански кози стремително нараства. Вече пак се говори за щетите, които те нанасят на селското стопанство /на бадемовите дървета/, а дори в Червената книга се отчита, че отстрелът на ибекс може да се превърне във важен източник на доход за местните общности, тъй като някои трофеи могат да достигнат цена от 2000 евро. Еколозите бързат да добавят, че са необходими още научни оценки за въздействието от лова. Така или иначе, от застрашен вид испанският ибекс вече се отнася в най-ниската категория на застрашеност. Това до известна степен се дължи и на специално създадените ловни стопанства.

Тоест имаме история на провал и история на успех. Личното ми гледище е, че дивият свят в България, включително и популацията на дивите ни кози, се намира точно по средата. Децата са навсякъде деца – групата викащи испански тийнейджъри, за която споменах по-горе, че ни разплаши козите, остави след себе си по пътеката хартиена кърпичка, опаковка от солети – е, не като по българска пътека, но на връщане си личеше, че са минавали много хора. Така сме и в България: общество на детско ниво на природопазене. Нуждаем се от повече строгост в настоящия момент, за да можем след известно време да си позволим да печелим от диви кози.

Да се върнем за две последни минути в сюрреалния януарски пейзаж на Монсерат. Склоновете между скалите са заети от пищни зелени дъбови горички. Водата е доста оскъдна, видях само едно пресъхващо изворче. Впрочем от пътеката почти не слязох, възможно е да е имало повече вода в деретата. Екологичните условия в различните „джобчета“ на тази защитена площ от само 50 кв. км. са много различни, което обуславя наличието на няколко ендемични вида – посочват местните природолюбители. Монсерат е дом също и на диви свине, на странния хищник генета (Genetta genetta), на специфични гущери и змии. Изхождайки от балканския си опит, преди да видя дивите кози и съответно да направя проучването си, мислех, че на това място, толкова близко до „каталунския Рилски манастир“, могат да живеят най-много чакали.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Животни. Bookmark the permalink.

One Response to Дивата коза на Монсерат

  1. Stela says:

    A snimki? 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s