Благоденстващото общество и неговите врагове

Тъй като думите имат свойството да се сбъдват, нека се постараем да формулираме едно общество на благоденствието. В него царуват достатък и сигурност – без излишна разточителност, защото красотата се цени повече от масата. Хората са доволни и щастливи, и тъй като животът не свършва след задоволяване на нуждите и потребностите, те се занимават с решаване на уж меки, но за тях жизнено важни проблеми: чистота, здраве, благотворителност, история, красота. Такова общество усърдно участва в състезанието по достойнство, но си избира най-добрите „противници”. Защото и в обществото на не-благоденствието надпреварата не спира.

В обществото на благоденствието мнозинството от хората са добре в материален и емоционален план. То е слънчево – сякаш вече е време за мрачния му антипод, но както виждаме, не разполагаме с утвърдена дума за провала на благоденствието. От една страна, това е обществото на бедността – но не само; антиподи на благоденствието са също алчността и насилието. Алчността, защото се проявява чрез заграбване на труд и принизяване на достойнство, а насилието защото унищожава спокойствието.

Вярно е също, че богатото общество не е връх на пирамидата. Защото, както е добре известно от историята, богатството много често се постига най-добре със завоалирана диктатура. Сигурност, родена от страх се свързва с ръст на доходите заради принудителната оптимизация и ограничаване на центробежните стремежи на частния капитал. Тоталитарната държава може да бъде сравнително богата – но тя не е държава на благоденствието на – човека.

Съществува реална заплаха тоталитарната държава да извърши успешна манипулация с нагласите на своите замогнали се граждани и да прикрие истинския си облик, разрешавайки редица свободи. Но генералната свобода, свободата на намерението и опита, остава ограничена до степен на изключване. Жителите на тази държава са доволни да се подчиняват и в крайна сметка се превръщат в най-добрите полицаи, като сами обезвреждат свободните радикали, в търсене на спокойствие.

Такава „благоденстваща” държава е установявана тук и там по света за няколко, десетки и даже повече години. Природните колебания и несъвършената държавна организация досега всеки път са водели до нейния край. Но от XX век насам организацията става все по-усъвършенствана, така че перспективата за щастие в утробата на Левиатана е плашещо правдоподобна.

Днес може би имаме сходен пример със САЩ, макар че свободата за изразяване на свободите в Америка никога не е могла да бъде ограничена напълно, а бедността – предимно умишлено – там никога не е ограничавана до ниво на всеобщо благоденствие.

По-успешен проект на благоденстващи държави са ФРГ и Скандинавия, Франция, Испания и Италия ги превъзхождат в редица културни аспекти (в този ред вероятно може да се нареди и Република Корея). Но ще имат ли шанс те да продължат да съществуват, ангажирали се с Европейския съюз? Япония, доколкото имам странични наблюдения, по-скоро е презрял плод.

Благоденстващата държава на човека е държава на информираните и свободни граждани. В нея има морален ангажимент за труд и за подкрепа на по-слабите; на тези, които са съгласни да бъдат подкрепени. Нежелаещите да получат подкрепата, която може да ги доведе до благоденствие, е една от онези „меки” теми, ежедневно занимаваща членовете на благоденстващото общество.

Благоденстващото общество е общество на труда. Икономическият продукт от труда в него се разпределя равномерно. Трудът се организира от инициативата, предприемачеството. Предприемачеството и усетът се награждават с материална премия. Трудът има цена, съответстваща на потреблението, та в благоденстващото общество потреблението се разглежда много широко.

В благоденстващото общество трудът е отговорно отношение на човека. Трудът разбира се все още изисква усилие, защото и името му е такова, той си остава „труден”, но същевременно е и равномерен. Трудът е повече от достатъчен, за да може да се живее.

В първите общества личният труд – дума, включваща набавянето на нужното и прилагане на човешки заложби за изпълнение на цели и намерения, минавайки през междинни операции – е осигурявал личното, семейното до родовото потребление. Във вторите общества – обществата на принудителното централизирано развитие – трудът на индивида е трябвало да осигурява не само личното, но и собственическото и суверенното потребление. Ще дойдат ли третите – колективните, „архитектурните” общества?

Възможно ли е това общество? И кои са неговите врагове? Ако не вървим в посока благоденстващо общество на свободни хора, няма да стигнем до него. Така че първият враг на доброто общество е недоверието и неверието в него.

Бюрократичната структура, съответстваща на онова, което малко по-горе нарекох второ общество, несъмнено е враг. Промените в разпределението противоречат на традициите, стъпили върху хилядолетни камъни. А е нужно даже повече, промяна в организацията на производството, на собствеността и управлението му.

Господстващата социална роля на финансистите, извоювана с толкова търпение и ловкост от хората на силата: военните и после политиците, не ще допусне от добра воля свеждането си до функция, улесняваща труда и коленичеща пред предприемачи с конструктивен ум.

Но враговете не са задължително зли рицари в шлем и с меч. Обществото, като потенциал от човешки усилия, информираност и вяра, може просто да е лишено от импулс за върви към благоденствие. Умората и песимизма се оказват по-силни.

Да вземем едно „благоденстващо общество на свободата” и едно типично, хищническо общество на големия капитал: второто може да има по-висок общ продукт, особено ако е активно ангажирано в експлоатиране на колониални предимства. Тогава толкова ли е трудно официално да се заклейми благоденстващото общество като неизгоден атавизъм или романтизъм? Както броят диваците: едно, две, много – след обществения етап на „две” не е ясно какво точно става.

Според мен то е възможно, като осъзнаването на ресурсната ограниченост на света и необходимостта от постигане на по-висока социална ефективност по екологични съображения са краеъгълния камък, на който то може да се изгради – след като религията вече се провали. Ще стигнем ли до благоденстващо общество, ако просто оставим нещата да вървят по своя път?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Обществени and tagged . Bookmark the permalink.

2 Responses to Благоденстващото общество и неговите врагове

  1. Димитър Смилянов says:

    Според мен единствения ни проблем (от който произтичат всички останали) е свръх-развитото его на много от “обикновените” хора и със сигурност на всички “важни клечки”.

  2. Димитър Смилянов says:

    Как реално виждате хората да се променят, така, че да започнат да мислят с главите си? Как според вас хората ще се осъзнаят, при тази изключително мощна пропагандна машина, която им промива мозъците??
    Това, разбира се не е оправдание, защото много хора вече започват да се осъзнават. И те се увеличават.
    Мисля, че пазарната икономика тотално се провали, освен това икономика в която водяща сила са парите (в какъвто и да е вид) е обречена на неуспех.
    Основния въпроса е, как да измислим икономика основана на сътрудничеството, а не на конкуренцията.
    И по-трудното: как да помогнем на хората да стигнат сами до извода, че оцеляването на човечеството е единствено възможно на базата на тази икономика. Как да разберат, че всеки е отговорен не само за себе си и семейството си, но и за всички останали, и, че от абсолютно всеки избор, който прави във всекидневния си живот, зависи бъдещето на хората и на планетата Земя?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s