Домашно електричество в Африка – изгодно за тези, които го ползват

Кенийката Сара Руто решила да припечелва, като си купи мобилен телефон. С него тя можела да прави справки какви са цените на месото на близките пазари или да посредничи за разговори между нейните съселяни и техни близки в града. Тогава възникнал проблемът как мобилният телефонда се зарежда. Зареждането на телефона не е проста работа в едно земеделско село в Кения, далеч от електрическата мрежа – пише Елизабет Розентал, екологичен редактор в New York Times.

Всяка седмица Сара ходела четири километра пеш до място, от което наемала такси – мотоциклет за тричасов път до Моготио, най-близкият град с електричество. В града имало магазин, който зареждал телефони срещу такса от 30 цента. Но услугата била толкова търсена, че хората се редели на дълги опашки и в крайна сметка жената се губела три дни, преди да се върне на село със зареден телефон.

Това пилеене на сили се променило през февруари, когато семейството продало няколко домашни животни и си купило малка китайска соларна инсталация за производство на електричество на цена от 80 долара. Сега соларният панел е монтиран на сламения покрив и дава достатъчно електричество, за да се зареди телефонът и освен това да светят четири крушки, свързани с ключ. „Стимулът ми беше телефонът, но след това се промениха толкова много неща“ – говори г-жа Руто, излегнала се на скамейка в измазаното с глина помещение, което тя дели с мъжа си и шестте им деца.

Докато възобновяемата енергия в подобни малки инсталации става все по-евтина, надеждна и ефективна, все повече хора от развиващите се страни, които живеят встрани от бавно разрастващите се електрически мрежи и тръбопроводи, могат да се възползват от по-модерен начин на живот. В много индустриални държави се движат големи ВЕИ проекти с цел намаляване на парниковите газове; но тези мънички системи играят епична, променяща роля – обяснява Розентал.

Откакто е закупена китайската инсталация, по-големите деца в семейството получават по-добри оценки, тъй като могат да се занимават с учене и вечер. Отпада опасността по-малките да се изгорят на димящата керосинова лампа. Всеки месец се спестяват 15 долара, които иначе са отивали за керосин и батерийки, както и 20 долара, които Сара е харчила за път.

На практика, сега съседите плащат на нея 20 цента, за да си заредят телефоните. Но този бизнес скоро ще изчезне, тъй като досега 63 семейства в селото са инсталирали собствени соларни панели.

Нуждата от електропроводи е прескочена – коментира енергийният специалист за субсахарска Африка на консултантската компания McKinsey. „Възобновяемата енергия става все по-важна в по-слабо развитите пазари“. По оценка на ООН, 1.5 млрд. души в света живеят без електричество, включително и 85% от кенийците. Три милиарда души готвят храната си с примитивни горива като въглища и дърва.

Няма официални данни колко бързо напредват малките ВЕИ мощности в света, тъй като проектите са индивидуална инициатива или дело на малки неправителствени организации. Но според експерти на Световната банка, без съмнение процесът протича много бързо и се ускорява.

С появата на евтини соларни панели и икономични LED лампи, които могат да осветят стая с консумация на 4 вата – вместо обичайните 60 вата – малките соларни системи доставят електричество на цена, която е по джоба дори и на бедните хора. Във Вътрешна Монголия вече се виждат соларни панели върху покривите на юртите; в Африка подобни системи заливат Етиопия, Уганда, Малави, Гана – както и Кения.

В добавка към малките соларни инсталации, възобновяемите енергийни технологии за бедните включват и изграждане на прости подземни камери за биогаз, които произвеждат електричество от торта на домашни животни. Разпространяват се и миниатюрни ВЕЦ, които със заграждане на местната река създават електричество за цялото село.

Малките енергийни системи, независими от електроразпределителната мрежа, вече са доказали своята ценност, същевременно все още липсва ефективна дистрибуция и надеждно финансиране на първоначалните разходи. Тези два проблема засега действат като спирачка за още по-широкото разпространение на тези технологии. Все още няма бизнес модел – обобщава неправителствена организация, работеща за електрификацията на селска Кения.

Само преди няколко години „соларите“ са давали ненадеждна и недостатъчна светлина. Днес най-сетне има подходящи продукти. Хората ги търсят и са готови да платят. Но няма достатъчно предлагане. Малките африкански организации нямат достатъчно връзки и средства сами да поръчват големи количества и след това да ги разпространяват. Затова всеки път когато има осигурена такава доставка в някоя заинтересувана страна, предлагането се изчерпва мълниеносно.

Проблемът отчасти се дължи на това, че новите соларни системи разчупват традиционния бизнес, в който електричество се генерира от много малък брой огромни, притежавани от правителството компании, които постепенно разширяват електропроводите си към селските райони. Инвеститорите не искат да наливат пари в продукти, които се търсят на разпокъсания пазар в селските райони, тъй като преценяват рисковете като твърде високи.

Ръководителят на програмата за устойчива енергия на UNDP Минору Такада коментира: има острови на успеха, но те трябва да станат повече. За бедните решението е извън електропроводите. Но тези, които дават финансирането, ще чакат да видят дали това е добра опция.

Дори и програмите на ООН и на САЩ, които насърчават проекти за чиста енергия в развиващите се страни, предпочитат да влагат милиони в гигантски проекти като вятърни ферми или соларни електроцентрали. Един проект на стойност 300 млн. долара се надзирава и финансира много по-лесно, отколкото осигуряване на 10 милиона соларни системи за глинени колиби, разпръснати из цял един континент.

В резултат на този начин на мислене, парите така и не навлизат в бедните райони. Миналата година по данни на ООН са инвестирани 162 млрд. долара в проекти за възобновяема енергия. От тях 44 млрд. долара са инвестирани общо от Китай, Индия и Бразилия – и 7.5 млрд. долара във всички бедни страни.

Само 6 до 7% от соларните панели са предназначени да произвеждат електричество, което не влиза в мрежата. В това число както инсталацията на Сара Руто, така и системите осветяващи американските стадиони и паркинги.

Има, все пак, и нови модели. Една нова компания, наречена Husk Power Systems, финансирана от частни и от доброволчески пари, изгради 60 селски електростанции в районите на Индия, които могат да захранят 250 жилища и работят с оризова шума. В Непал и Индонезия по програма на UNDP са финансирани редица мини ВЕЦ за електрифициране на отдалечените планински селища. Мароко предлага субсидирани соларни системи за жилища на цена 100 долара всяка за отдалечените райони, в които е неизгодно да се разширява електроразпределителната мрежа.

Експертите обаче са най-силно удивени от възникването на истински пазар за домашни ВЕИ системи в Африка. Цената на надеждните инсталации спада и все повече африкански семейства са склонни да купуват, продавайки коза или вземайки пари на заем.

Изключително мотивиращ фактор се оказва разпространението на мобилните телефони. Тъй като извън големите градове в Африка няма банки, телефоните служат за разплащане, освен разбира се и за комуникация. Като пример, M-Pesa, най-големият мобилен оператор за паричен трансфер в Кения, годишно създава паричен поток, равняващ се на 10% от националния БВП – по-голямата част от който в малки транзакции, които рядко надхвърлят 20 долара.

Зареждането на телефона е достатъчно основание да се електрифицира една хижа. Но не е за пренебрегване и това, че местните хора пестят от свещи, въглища, батерийки, дървесина и керосин, както избират домашните ВЕИ проекти.

В Кения бум изживява и бизнесът с енергийно ефективни печки на дърва, с цена само 5 долара. Опитите на правителството да спре обезлесяването са довели до поскъпване на дървения материал. С новите печки проблемът за бюджета на домакинството отпада, тъй като те консумират два пъти по-малко гориво по сравнение с традиционните.

В малко по-заможно село домакинствата се радват на инсталации с биогаз. Една такава, финансирана с 400 долара от демонстрационен проект, превръща в гориво торта на трите семейни крави. Ставам от сън и започвам да правя закуска – хвали се 35 годишна домакиня.

В селото на Руто пък соларните панели са истинска модна вещ, която всички трябва да притежават. Най-простите инсталации струват само 12 долара, могат да се монтират на прозореца и да захранят една крушка или зарядно устройство. Малко по-големи инсталации могат да задвижат радио или чернобял телевизор.

Разбира се, подобни системи не могат да се сравняват с електрическите мрежи на развития свят. Седмица дъжд означава живот на тъмно. А уреди като хладилници изискват повече и по-стабилна енергия от тази, доставяна сега от малките панели.

Но в интерес на истината, в Кения дори да си включен към централната мрежа не означава, че ще имаш постоянно електричество. А то е и скъпо – само свързването към мрежата струва 350 долара на дом. Соларният панел пък само за няколко месеца избива парите си, спестявайки разходите за керосин.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , , , . Bookmark the permalink.

3 Responses to Домашно електричество в Африка – изгодно за тези, които го ползват

  1. lilia says:

    Всеки е с възможност да реши. За изгоди не съм запозната.Може наистина да е така.

  2. И според мен макар и тези програми на ООН и на САЩ, които насърчават проекти за чиста енергия в развиващите се страни, предпочитат да влагат милиони в гигантски проекти като вятърни ферми или соларни електроцентрали.След като пресметат и видят коко ще спестят и спечелят е нормално, както и вие пишете един проект на стойност 300 млн. долара се надзирава и финансира много по-лесно, отколкото осигуряване на 10 милиона соларни системи за глинени колиби, има още много да се учим от другите страни особено сега с това правителство……

  3. Димитър Смилянов says:

    Голeмия проблем в Африка (а и не само там) не са вятърните и слънчевите, а водните електроцентрали.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s