И изгрява слънце над пистата

Край нос Шабла, където слънцето изгрява 20 минути преди София, стърчи и се руши най-глупавото съоръжение на социалистическото строителство. Естакадата на Шабла е издигната през 1960-те години, за да може от нея да се добива и товари нефтът, който щял да бъде открит. Всъщност през 50-те години в региона нефт действително е намерен – той още се извлича, макар и в малки количества. Но партийното ръководство е взело решение нефтът да става повече.

От години достъпът до огромния мостик, издигащ се на 8 метра от водата и навлизащ сигурно 400 метра навътре в морето, е забранен, защото неизползваемото съоръжение е и опасно. Поне кормораните са щастливи, защото могат необезпокоявано да кацат по естакадата.

Това разказвам във връзка с упоритите проекти да се строят нови и разширяват старите планински ски курорти, докато снегът става все по-малко. По принцип, разбира се, че е добре да се използва потенциалът за планински и зимен туризъм и България да забогатява от това. Но след като отново се фаворизират мегаломанските проекти за сметка на устойчивото развитие на съществуващата база, не е нужно да си пророк, за да предскажеш, че в планините скоро ще имаме нови аналози на шабленската естакада.

В момента в големите ни планински курорти се води нелош бизнес. През този зимен сезон в тях се очакват 110 хиляди чуждестранни гости. В преобладаващия брой случаи това са платежоспособни хора, така че хотелиерите и собствениците на зимни съоръжения имат да разпределят осемцифрена сума.

Това е едната от причините инвеститорите да се бутат да влязат с рогата и пачките напред в планинските курорти. Но има и друг мотив: престижът, гъделичкащият престиж на зимните спортове, който действа като кокаин и не може да се сравни със скучното притежание на милиони долари и разпореждането със съдбите на десетки подчинени малки душици.

Това обяснява защо председателят на нашата ски федерация, официално собственик на 29% от Първа инвестиционна банка, Цеко Минев, наскоро на пресконференция в Банско нарече зелените активисти пискливи шарлатани, защото „защитавайки някакви 20 дървета” пречели на намерението му да развие един спорт, една промишленост и така да вдигне България на крака. Явно той гледа на себе си като пионер, апостол на развитието на планинските райони. Изглежда същото родолюбие движи и Кирил Асенов, родопчанинът, който искаше да прави 217 км ски писти край Смолян.

От известно време проучвам прогнозите за климатично развитие в Югоизточна Европа. Трябва да знаем, че повечето климатични модели определят Балканите като една от зоните в света, където ще настъпят най-сериозни промени на климата в следващите няколко десетилетия. През 2030 г. България ще изпита „изключително остър ефект” върху икономиката от промяната в климата, според Монитора на климатичната уязвимост от 2010 г., публикуван в началото на декември. Червеният цвят на очакван максимален ръст на температурите на Балканите отлично се вижда и на картата на света, публикувана от списанието The Economist в броя му от 27 ноември тази година.

В сериозното европейско териториално изследване ESPON от 2007 година сценарий „2030” гласи буквално следното: „Зимните спортове вероятно ще западнат (заради измененията в климата) в редица планински райони в южната част на Европа, включително Алпите”. Предвижда се, че в южна Европа и в планините адаптацията към промените в климата ще е голямо предизвикателство – както и ограничаването на неконтролираното строителство. Съветват ни местоположението на големите проекти да се избира внимателно, след проучвания и международна координация.

В България става нещо диаметрално противоположно. След усилени заменки на гори в изминалите няколко безстопанствени години, едновременно три или четири мащабни проекта за нови ски курорти напредват из ведомствата и медиите. Най-актуален е казусът „Спортно – туристически център Перелик”, каквото е новото име на проекта Супер – Перелик с кипърска офшорка за инвеститор.

След серия заменки на гори, община Смолян участва с апорт на близо 8200 хектара. Затова не е чудно, че РИОСВ – Смолян одобри екологичната оценка за изграждането на ски влек на връх Перелик, с което евентуално ще стартира първата фаза от материализирането на проекта. Девет жалби, включително от местните собственици на гори, са подадени срещу решението на районното ековедомство. Съдът в момента изчаква думата на министъра на околната среда и водите.

Всички знаем, че Нона Караджова не блести с решителност и най-вероятно министър – председателят ще си каже думата по казуса. Но можем ли да сме спокойни от този факт? Да не забравяме, че Законът за горите, който ще забрани промяната на статута на заменените гори, все още не е приет от парламента. А Цветелина Бориславова, много близка приятелка на премиера, също демонстрира, че има интереси в „зеления” бял бизнес в планините и по-специално край Пампорово.

Пропагандата, както знаем, не спи. Видяхме по-горе какво говори Цеко Минев за двайсетте пречещи му дървета и зелени. Междувременно в ски средите усърдно се повтаря: зелените активисти в България са подкупени от Австрия и Италия, за да се противопоставят на развитието на ски туризма в нашата страна. Българите сме можели да бием като конкуренция останалите европейски зимни курорти, затова се разпространяват врели – некипели за свлачища, наводнения, опазване на водите, горите и заплахи, свързани с промяна на климата.

Не е възможно да не прави впечатление, че всичките мегаломански проекти за ски туризъм са собственост на офшорни компании. Мода или национална специфика е това? Концесионерът на ски инфраструктурата на Витоша, „Витоша ски” АД, е собственост на „Елора Мениджмънт Лимитид”, регистрирана на Вирджинските острови и щедро кредитирана от ПИБ. Юлен АД е на „Маренго трейдинг” от Кипър. Супер Перелик се движи от „Шапиро Инвестмънт Лимитид”, също от Кипър, като за отбелязване някои следи там водят към небезизвестния Иво Прокопиев.

Хората, които с името – значи с живота си – застават срещу екологичната слободия, са подкупни и покварени противници на българските национални интереси, а анонимната офшорка е най-добрият начин да се стопанисва един „зелен” планински курорт. Еколозите ще са виновни сигурно и ако някои от нашите хотелиери тази година нямат достатъчно клиенти, при положение че по експертни данни цените в нашите зимни курорти са само с 10% по-ниски от тези в Алпите.

Впрочем предполагам, че както по-рано жителите на Несебър искаха да се освободят от веригите на ЮНЕСКО, същото в един момент ще пожелаят да направят и банскалии с „техния” Пирин. Предполагам също, че все някой от България ще се опита да осъди Европейския съюз в Страсбург, защото земиците му са включени в екологичната мрежа Натура 2000.

Истина е, че българските предприемачи действително могат да спечелят много пари от туризъм и имоти в нашите зимни планини и гори. Но достатъчно търсени ли са съществуващите ски писти, че да е целесъобразно да се правят нови? Обещава ли бъдещето възвращаемост на инвестицията, или ще се перат пари? Всеки голям проект отнема потенциала – който вероятно е значително по-голям – на многобройни малки и локални бизнес начинания, разчитащи на интегриран продукт, целенасочен маркетинг и модерни туристически услуги. Клас А, ако бъдем точни, трябва да се връчва не на големия, а на малкия инвеститор.

Много пари могат да влязат – и останат – в страната също и със създаване на мрежа от центрове за еко и етно туризъм в планините. С поддържане на туристически пешеходни маршрути, по които чуждестранните гости няма да се страхуват, че ще бъдат нападнати и обрани. Защо да гледаме единствено навън – с възстановяване на базите на туристическите съюзи. С предлагане на имоти, които са автентични, а не слезли от конвейер. Казано с три думи – с интегриране на култура, природа и бизнес.

Това бъдеще обаче директно противоречи на концепцията за супер мега юбре курорта. Добрата предколедна новина е, че българите започваме да виждаме тези нюанси. Нивото на екологична и икономическа осъзнатост на българина е най-високото за последните много, много години. Гласовете на хора като Минев стават все по-тънки и самотни. Много важно е в този момент правителството да се превърне в последователен защитник на дългосрочните економически – екологични и икономически – интереси на България.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s