Нови изчисления на демографското налягане

Tерминът демографско налягане използвам, за да представя икономическото въздействие, натискът на хората върху земята. Този път първо ще се постарая да достигна до нови количествени резултати, след което се опитвам да ги изтълкувам.

На този етап не разполагаме с предварителни структурни изследвания, затова ще използвам готовите данни за брутния вътршен продукт (GDP) на глава от населението на една страна като мярка за икономическата активност. Тези данни са претеглени с реалната покупателна способност на парите в една страна, като използвам списъка в долари  на ЦРУ от CIA World Factbook, показващ БВП на човек по страни според паритета на покупателната способност. Извадих данни за 87 по-големи и специфични страни, които цифри съпоставих с най-новите данни за броя и гъстотата на населението.

За въпросните страни и общо за света, първо изчислих показателя долар/км2 , това за по-интересно направих чрез умножение на плътността на населението с БВП на глава. За щастие, това правя според паритета на покупателната способност, което позволява на страни като Куба или Бахамите да демонстрират доста високи значения на БВП.

Това даде следните цифри и подреждане. От разглежданите страни, най-високо е числото в Сингапур. Хората на един квадратен километър в Сингапур създават 348 млн. долара! В Хонконг числото е 273.5 млн. долара. Малта е трета от страните, които подбрах, с 31 млн. долара на квадратен километър. Тайван е четвърти с над 20 млн. и континентът се появява едва на пето място при Нидерландия с 15.9 млн.д./км2.  

В следващата петица са подредени Южна Корея, Белгия, Япония, Израел, Великобритания. Германия е 13-та с 7.9 млн.д/км2, а САЩ едва 35-ти с 1.4 млн. долара на квадратен километър.

България между Норвегия и Албания е на 47-мо място от изследваните страни, с 812 хиляди долара на кв.км. Позицията на страната ни е след Румъния, Сърбия, Хърватия, Турция, Унгария, Гърция (с 2.5 милиона долара). За Европейския съюз стойността е 3.7 млн.д./км2 , като най-близко до това значение са Франция и Австрия. По-висока в България е стойността от Русия (77-ма) с 123 хил.долара/км2, малко отстъпваме на Китай, който създава 920 хил.д. от квадратен километър.

Икономическият продукт на хората на единица площ е много съществена величина, ние правим още една стъпка, като умножаваме стойността, създавана от хората на един квадратен километър, с площта на територията на държавата.

Всъщност съпоставяме страните според техния БВП. Изведнъж пропорцията се променя: първи е Европейския съюз с 16.284 трилиона долара, са САЩ с 14.13 трилиона долара. Китай е трети с 8.834 трилиона, Япония четвърта с 4.15 трилиона, Индия пета с 3.586 трилиона. Общо в ЕС, САЩ и Япония се създава 48.33% от икономическия продукт от хората по света, а в страните от БРИК 23.1%.

По тази мярка, страните от Г20 би следвало да бъдат САЩ, Китай, Япония, Индия, Германия, Великобритания, Русия, Франция, Бразилия, Италия, Мексико, Южна Корея, Испания, Канада, Индонезия, Турция, Австралия, Иран, Тайван и Полша. Холандия е вътре с единия крак.

Тези две различни съотношения показват основанията за различните политики на отделните страни по глобалните въпроси на международната сцена. Сумата на БВП казва нещо, но далеч по-конкретна е тя, когато си помислим за парите като за въздействие, оказвано от икономическата активност върху природата в една страна.

В първия случай имаме сведение за средната покупателна способност на квадратен километър. Можем да си го представим като кутийки, във всяка от които стоят определен брой хора с пачки пари. Там, където има твърде много пари, със сигурност нещо се прави. Не остава място за дива природа.

Във втория случай разбираме какво представлява производството, консумацията и търговията на отделните страни спрямо общото въздействие на хората върху планетата.  Отчитаме с колко разполагат хората, колко нагъсто живеят и какъв дял от лицето на Земята заема тяхната страна. Направихме едно изчисление в повече от може би нужното, но това не беше напразно упражнение. Въпрос на въображение, или по-скоро на мисъл е да определим парите на човек и километър като демографско налягане. Парите са невъзможни без хората.

При анализ проличава по-високата стойност на островното демографско налягане, да го наречем така, както и по-голямата толерантност на Азиатските общества към високи стойности. Вижда се и изоставане на големите страни – континенти, където плътността на населението е по-ниска – не само САЩ, а и Европейския съюз са в подобна позиция. Но изведнъж съотношението се променя, когато факторът размер се включи в сметката.

Впрочем ще е интересен и клъстерен анализ, тоест да потърсим има ли връзка между размера на страната и икономическия й продукт, или всичко е въпрос на география.  В списъка от 87 страни, който ползвам сега, коефициентът на Пирсън (0.0086) показва, че корелация не съществува. Но не съм сигурен, че по континенти или биогеографски райони зависимост няма да има. Ще се постарая в близко време да предоставя повече числа и изводи, включвайки също така и факторите гъстота и урбанизация.

Засега се вижда най-ясно, че САЩ, където доларите на квадратен километър не са стресиращо много, няма изгодата да се самоограничава и така да вкарва в разход икономиката си – макар световното въздействие на страната да е най-високо. В европейските държави ситуацията е по-критична; най-влиятелните в ЕС са страни с милиони долари на квадратен километър, те оказва се са и най-мощните привърженици на зеленото движение. Китай е в същото положение, както и САЩ.

На редица места съм посочвал ограниченията за подобно опростено измерване на демографско налягане, особено на национално ниво. За да се получат що-годе смислени данни, следва да се работи с естествени, а не с административни региони. Това не е невъзможно да се направи, но преди това е нужна известна аналитична дейност, а по възможност екипна и по-добре оборудвана.

При това е уместно да се проследи износа и вноса на природно въздействие с търговията – както впрочем вече е направено в някои от новаторските индикатори за глобалното въздействие на Living Planet Report на WWF за 2010 г.  

България е с по-ниско демографско налягане от средното за по-будните държави в региона, но по сравнение с изчисленията ми от 2005 г. се вижда, че уникално ниското демографско налягане у нас е вече минало. Пак сме незначителни, с малко над един промил от глобалното икономическо въздействие, но вече сме загубили уникалността си, изразяваща се в най-нисък за континента натиск върху националната природа.

Иконометриката е ценен и интересен похват в изучаването на икономиката. Не е нужно да обясняваме колко грешно е икономическата наука да се свежда до него, той да я изчерпва. Но макар и само от любознателност, добре е да можем да проследим количествените съотношения и съответствия на икономическите величини във времето. В случая ми се струва, че страната ни нещо проспа.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged . Bookmark the permalink.

One Response to Нови изчисления на демографското налягане

  1. lilia says:

    Нека не се тълкува като забиване…Моля.Опитвам…полет

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s