Бавният край на България

Трудно ми е в момента да намеря най-удачния пример, но всички сме се сблъсквали с хора, чието поведение може да се нарече „жертвоготовно”. Тези хора защитават идея или кауза с цената на собственото удобство, средства, в изключителни случаи и живот. Според нашата житейска мърдост тези хора са „прости”. Но както ще видим, без такива хора обществото и народът са обречени.

За да разберем защо са обречени, първо нека се запитаме какво е народ. Според теорията на разностранния руски учен Лев Гумильов, която ще представя сбита по-долу, народът или етносът е природно явление, което се облича във формата на различни социални институции като език, традиции, религии, материална култура и т.н.

Процесът на възникване, развитие и изчезване (запазване на покой) на народа наричаме етногенезис. Това е дискретен процес, тоест народът има начало и край – за разлика от социалния процес, който е постоянно, диалектическо развитие.

Гумильов твърди, че първоначалният заряд жизнена енергия, поради съпротивата на средата, постепенно се изразходва в битието на народа. Средният срок на живота на един народ според него е 1500 години.

Народите се раждат от масата на населението посредством пасионарен тласък. Пасионарността е особеност в поведението на някои индивиди, дължаща се на мутации в жизнената им енергия. Цитирам, това е непреборим стремеж към набелязаната цел, била тя и илюзорна, но за достигането на която пасионарият не жали собствения си живот и живота на потомството.

Пасионарността е подсъзнателен импулс, противоположен на инстинкта на самосъхранението. В някои поведенски типове тя преобладава и тези хора са наречени пасионарии. В други самосъхранение и пасионарност са изравнени, това са хармоничните хора; но обикновено преобладава третият тип на себичните. Делът на пасионариите в обществото е много важен, защото ако те са достатъчно на брой, пасионарните тласъци в рамките на едно или две поколения могат значително да измененят курса в развитието на народа. Пасионарната мутация се дължи на разсеяни космически лъчения и се предава по наследство, предполага Гумильов.

Социобиологията на Едуард Уилсън откри саможертва и в животинските общества и то не само в защита на потомството, а и с цел регулиране на числеността на популацията; човешките природни народи в определени моменти са реагирали също и по този начин – но това е друга тема, към която ще се върнем при случай. Запознатите сред читателите ще видят тънката разлика между етническата пасионарност и генетичния алтруизъм. Тук ни интересува изследването на Гумильов върху няколко десетки народи в Евразия, довело до обобщена схема на жизнения цикъл на етносите.

Според тази схема средният живот на народите в историята е 1500 години, а изменението на жизнената енергия на народа през вековете наподобява формата на буквата М, като дясното рамо на графиката е доста по-ниско. Някъде към 1300-та година на народа, да отбележим като българи, настъпва фазата на обскурацията. В нея пасионарното напрежение е спаднало под нулата, като разплодилите се себелюбци правят невъзможна всяка конструктивна дейност, искайки само едно – да удовлетворяват ненаситните си желания.

Народът в тази фаза съществува благодарение на материалните ценности и навици, натрупани в предходната инерционна фаза. Мнозинството осъжда, при възможност унищожава всеки човек, съхранил чувство за дълг, трудолюбие и съвест. Този народ е неспособен да прави прогнози и постепенно общественият организъм се разпада, като корупцията се узаконява, шири се престъпност, армията е небоеспособна, на власт идват цинични авантюристи, играещи на настроенията на тълпата.

Българската фаза ми изглежда точно такава и в този смисъл сме потвърждение на теорията на руския учен. Той, да си отбележим, не прелива от българолюбиви чувства и характеризира първото и особено второто българско царство като етническа химера, на името на създанието от гръцката митология, която е твърде разнородна като етнически субстрат, за да създаде истински народ. Но това в случая не ни пречи да оценим развитието си през неговата – наистина, непроверима – теория за етногенезиса.

След обскурацията настъпва фазата на регенерацията – някои пасионарни индивиди на ръба на общество се завръщат и променят нещо, но това е само временно явление, кратък подем на активност непосредствено преди финала на народа. Накрая етносът или се превръща в реликт, като съществува неограничено дълго в пасивно състояние, или изчезва, като е вероятно популацията да се включи в друг етнос.

Къде сме ние, все пак? Дали началото ни наистина е договорът след победата на Аспарух над Константин Погонат, или пасионарният тласък трябва да се търси още в напускането на прародината Балхара? Напоследък се развива и друга теория – че населението на Югоизточна Европа е автохтонно, тоест не идва отникъде, преди турците разбира се, а пулсира северно и южно от Дунава в зависимост от военно-политическите условия. Променят се само названията, които чужденците дават на народите и държавите.

За да имаме поне някаква представа какво става с нас в представената по-горе рамка, първо и най-трудно е да намерим мястото на най-забележителното за нас по-ново събитие в народопсихологически план, както счита Марко Семов – Априлското въстание на 1876 г. Дали това е проява на регенерация в етногенезиса на българите, или е направо нов пасионарен тласък?

Известно е, че българският народ се свива до 800 – 900 хиляди души по време на османския геноцид в първите векове на робството. Всъщност не изчезна ли вече веднъж българският средновековен народ, като от етническата българска маса се роди нов народ, носещ същото име и боравещ с приблизително същия език, но забравил предишните традиции и обичаи, благородно потекло, органи на властта, дори писмена култура, т.е. повечето си социални институции?

В този смисъл Априлското въстание може би е пасионарен взрив, сложил началото на народа ни, и ние българите тепърва имаме да се катерим по стръмния склон на народоформирането през идните столетия. Но също така е възможно то да е просто финален опит за оставане в историята, последван от разложение, каквото видяхме предостатъчно в капитализма, социализма и прехода. В такъв случай вече ни е време да излизаме от обскурацията и да се стремим към следващата, последна фаза, наречена от Гумильов мемориална (фаза на спомените).

Тоест тепърва ще открием миналото си величие, като си спомним за него, тъй като на нови неща вече не сме способни. По равновесието между етноса и природата ще познаем дали вече сме навлезли във фазата на златната старост, учи Гумильов – тоест когато най-сетне екологичната култура на нацията се повиши и улиците, планините и реките изчистим от боклуци.

Аз сякаш съм по-склонен да мисля не за раждането, а за залеза на България, лежаща някъде в края на отпуснатите й примерно 1500 години. Ако скоро не сътворим някакъв пасионарен тласък с трайност поне две поколения, който отново да организира народа в обществен организъм, в добрия случай ще станем реликтов народ, същински швейцарци на Балканите, разбира се по балкански.

Всъщност земите ни вече са виждали подобна фаза в генезиса на обитаващия ги народ, когато Римският мир след първото столетие на Новата ера е дал възможност на хората да търгуват, да се размножават, да живеят спокойно и щастливо. След това идват варварите, в които е новото, те са пасионарии. Ако не си чук, ти си наковалня.

За родолюбците другата хипотеза може би е по-приемлива. Възродени с Левски и Ботев, бъдещето е пред нас. Тепърва има да идват новите български пасионарии, които да ни извадят от нулевата народна енергия, изразяваща се в живот на кротък верноподанник и бюргер. Нов опит за обществено осъзнаване се наблюдава сред нас българите, това е безспорно, въпросът е дали делът на пасионарните сред нас ще стане достатъчно висок, за да доведе до институционална промяна в следващите десетилетия.

Добре е да знаем, че според Гумильов първото проявление на пасионарността е стремежът към благоустройство – тоест към обществено богатство, защото някои критично важни услуги могат да бъдат единствено комунални. И според мен първата българска крачка към зряло общество ще е закрилата на природата и премахването на боклуците.

Последното, с което ще си позволя да ви занимая в тази струва ми се разискваща върху важна тема статия е, че в самата природа на държавата, с бюрократичните й структури, е да се противи на пасионарността. Държавата се ражда с народна жертва, но след като се утвърди, бърза да потуши стремежа към промяна и развитие. Въпреки целия положителен смисъл, който германците влагат в тази фраза, държавата не обича простите хора.

Публикувано първо в webcafe.bg под заглавието “Чук или наковалня”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории and tagged , , , . Bookmark the permalink.

4 Responses to Бавният край на България

  1. Кръстю says:

    Интересно, наистина доста обосновано!
    Мисля, обаче, дали идеята е нашето да е държава като държава, или територия с неясна за болшинството от нас цел, но ясна за някои….

  2. Pingback: инстинктивное поведение « Эхо блогосферы

  3. sir sven says:

    Гумильов -ето советский гомик. Советский гомик ето нормалний хомик /хомо/ 42 уровня.

  4. Pingback: Бавният край на България – БГ Региони

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s