За градското налягане и въглеродната диета

Повече от половината от земляните живеят в градове. Градовете заемат 2% от площта на сушата, но създават 75% от отпадъците и консумират приблизително същия дял природни ресурси (TEEB, 2010). 70% от емисиите на парникови газове са с градски произход. Специално по отношение на енергията, 67% от нея се изразходва в градовете.

Според методиката екологичен отпечатък на WWF, градовете оставят около себе си огромна, непропорционална следа. Например Лондон през 2000 г. е надхвърлил 42 пъти биокапацитета си, а отпечатъкът му е 293 пъти по-голям от площта му. Изследване на Световната банка още през 1990-те установява, че за продоволственото поддържане на милионен град в Европа е необходима площ, 500 или 1000 пъти по-голяма от самия град.

Отпадъците от градовете – разбирай в широк смисъл – засягат не само крайградските райони, но стигат много по-далеч. А като цяло богатите страни и градове имат склонност да изнасят екологичните си проблеми, включително мръсни производства, в райони с по-ниско възприятие на стойността на чистата природа. Според актуално изследване, в последните години във Великобритания въглеродните емисии са намалели с 5%, докато глобалните емисии, причинени от вноса на стоки и услуги на острова, нарастват с 18%.

Не е никак странно, че градските жители нямаме ясна представа какви са екологичните последици от рутинното ни поведение. Дори може би се възприемаме като природозащитници и се кичим с външните белези на загрижени, например вегън храни, естествени облекла и т.н.

Проблемът ни е, че ползваме пари – в градовете като цяло има много повече пари, отколкото в отдалечените райони. Парите стимулират алчност и всичко, което струва достатъчно (или негов сурогат), се продава за пари. Икономическият растеж увеличава парите, разбирани като покупателна стойност. Работейки в градовете, ние по косвен път създаваме нови пари с труда си. Бедните се стремят към тези пари, но те няма какво да продадат, за да ги получат, освен себе си и природата си.

Трансформацията на продукцията в информация, който процес би могъл да облекчи натиска на цивилизацията върху природните ресурси, се случва много по-бавно, отколкото нарастването на претенциите върху естествените ресурси. Вече 60% от екосистемните услуги са повредени. Дори още в близките десетилетия да се превърнем в общество на знанието, ще има ли следващото поколение шанс да разбере какво е това да отидеш за гъби в гората и да видиш сърна, или пък да ловиш пъстърва в буйна планинска река?

Социалната позиция на човека, който днес отказва да използва пари и въобще да консумира цивилизовани продукти, не ще му донесе оправдание от екологичния грях на човечеството. Дори маргиналът не се свени да ползва публична инфраструктура, колкото и мръсна да е тя, така че индивидуалният му принос в природната деградация надали е чак толкова нисък. Същевременно поведението му (й) е нихилистично и не прави нищо, за да се опита да промени курса на обществото. Това за мен не е достойна човешка позиция.

Множество днешни „екологични” проекти са заприличали на секти. Това е естественият им завършек, защото идеологията им започва в града и целите им не надхвърлят града – дори и да са окопани в дълбокото село. Те предлагат странното и екзотичното, „природното” и техните последователи не се бавят да пристигат. Заблуди, подхранвани със суета. Нека признаем пред себе си, че на село сме излишни, ако не бъдем допуснати.

Трудът би могъл да ни осигури достъп до природната истина – но ще ни открехне ли местният човек душата и занаята си? Ако не, ще продължим да лъжем себе си, откривайки опиянение в общността от себеподобни.         

Но тези етични проблеми, игнорирането на които може фатално да опорочи природозащитното движение, бледнеят пред политическия абордаж, който управляващите в България днес правят на темата екология. Банкери ни учат как да събираме разделно отпадъци, министри минават на въглеродна диета, пиари подбират благонадеждни журналисти, които да информират първи за екологичните благодеяния на стопаните си.

Лидерство е онова, от което се нуждае българската природозащита днес. Но как ли ще допуснем нещо подобно?! Екосистемата на еколозите в България е толкова конкурентна …

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Обществени. Bookmark the permalink.

2 Responses to За градското налягане и въглеродната диета

  1. Lazar Staykov says:

    много вожд а малку индианец. В родината личното мнение е по-важно от истината, хората рядко са склонни да се вслушват освен ако не се говори за пари, коли, жени/мъже. И тази част от психологията ми е супер трудно да разбера, как хората са склонни да се интересуват и вярват във всевъзможни клюки а за сериозните неща не ги е6е…

  2. Mariyana says:

    Единственото, което имаме засега е критичното мислене. Кога ще се натрупа критична маса… няма как да се знае…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s