Ах, този климат

Избягвал съм досега да пиша и дори да говоря за промяната в климата, тъй като тя е нещо твърде несигурно – подобно на времето през пролетта. Макар да съм убеден, че човешката дейност променя условията за живот на Земята в гигантски мащаби и с мрачна за всички същества перспектива, не вярвам, че можем да разпознаем ефекта от всичко това по непосредствените капризи на времето около нас.

Твърде кратки са статистическите редове, с които разполагаме. И научните ни концепции са доста млади. За пръв път прочетох за парниковия ефект някъде през 1986 г. в руско научно популярно списание. Впоследствие разбрах, че научна хипотеза за парниковия ефект е предложена в средата на 1970-те, с приноса на Джеймс Лавлок.

С работата на междуправителствения панел по климата към ООН глобалното затопляне заприлича на публична истерия – същата като свинския грип, разразил се във време, когато вниманието на публиката трябваше да бъде отвлечено от краха на борсата.

Хиляди учени обединиха сили в IPCC и изготвиха мащабно изследване – което обаче потъна в червените килими по представянето му. „Много” или „средно вероятно”, за които термини се водеше яростен политически спор, надали е толкова важно, когато става дума за катастрофални прогнози като разтапянето на Хималайските ледници.

Когато в навечерието на срещата по климата в Копенхаген се заформи „Климатгейт” с имейли компромати, окончателно вдигнах ръце и спрях да чета по темата. И без друго перверзно според мен е да се говори за ограничаване на емисиите въглероден диоксид от промишлеността като „екологично” мероприятие, докато животинските видове биват изтребвани, горите изсичани, а моретата обезрибявани.

Климатът е удобна за политиците тема, защото е проява на някаква обществена отговорност и е свързан с мъгляви международни ангажименти в бъдеще, които днес не струват нищо освен заплатите на пиара. Но изсичането на горите се случва днес. И цялата истерия около климата, която се определя от медиите като „екология”, отвлича ценното внимание и усилия на ангажираните.

Истинският проблем на човешката екология е двояк: от една страна сме глупави хищници, изтребващи единственото си стадо, от друга страна сме като слон в стъкларски магазин, който „без да иска” троши наоколо, включително причинява емисии. Борейки се само с едното ще сме едностранчиви, да не забравяме това.

В последно време дискусията за климата се поднови от една по-зряла гледна точка, а именно, че унищожението на природата на Земята върви в пълен ход и това налага нашето действие. Това действие ще се насочи също и към ограничаване на въглеродните емисии. Но по днешните климатични процеси не може да съдим за вредния ефект от човешката дейност. Защото климатичните аномалии не са от вчера.

Искам в тази връзка да споделя тук няколко нови изследвания за човека и климата, разпространени от популярните световни медии. Първото от тях твърди, че войните в Африка не са причинени от климатични фактори, а от нещо толкова тривиално като бедността и етническите напрежения.

Авторът Халвард Бухауг (Halvard Buhaug) е главен изследовател в Института по мира в Осло. Тезата му, публикувана в аналите на Националната академия на науките в САЩ, гласи следното: изменчивостта на климата в Африка не изглежда да има значителен ефект върху риска от граждански войни.

Политиците с готовност прегръщат идеята за климатичната природа на военните сблъсъци. Още през 2007 г. британската делегация в Съвета по сигурност при ООН разпространява документ, в който се описва как през този век физическият облик и площта на сушата ще се промени и това ще доведе до гранични и морски сблъсъци.

През ноември 2009 г. публикувана в годишника на НАН статия на американски учени твърди, че климатът е главният причинител на военните конфликти в Африка, като глобалното затопляне в бъдеще ще увеличи броя на жертвите. Според американците, в горещи години вероятността за конфликт е с 50% по-висока.

Но д-р Бухауг е на мнение, че е прибързано да се правят подобни заключения. Той не говори за грешка – а за това, че нашето знание за климатичните ефекти е твърде оскъдно. В статията, която той оспорва, е дадена само една дефиниция за конфликт и една дефиниция за климат. Но какво е конфликт – пита норвежецът. Сблъсък, в който са загинали най-малко 1000 души? Или 25 са достатъчно?

Така или иначе, изследванията му са открили много силна корелация между гражданските войни в Африка и т.нар. традиционни фактори като икономическо неравенство, етнически напрежения, историческа политическа и икономическа нестабилност. Но корелация с климатичните фактори като засушаване или топлинни вълни не се наблюдава – макар изследователят да е пробвал с различни дефиниции за „конфликт”.

Също и краят на Студената война е повлиял на войните в Африка. На някои места доставката на оръжие е спряла и битките са секнали по принуда. На други са потърсени алтернативни форми за финансиране на войните, като например диаманти.

Според Бухауг инициативите по климата не трябва да изместват традиционните мироопазващи стратегии. Фокусът не трябва да се сваля от социалното благополучие и сигурността на хората. Предизвикателствата на глобалното затопляне са твърде мъгливи, за да бъдат оставени да ни ръководят (в борбата за мир). Да не бъдем отклонявани от странични и без солидна научна подкрепа открития на актьори, бранещи запазени интереси – обобщава ученият. С него разговаря Би Би Си.

Втората гледна точка е на Мартин Хьорлинг, метеоролог в Националната служба на САЩ по океаните и атмосферата, който изследва екстремалните прояви на климата. Според него няма начин да посочим някоя конкретна климатична ексцесия и да я припишем безспорно на причиненото от хората глобално затопляне. Същевременно Хьорлинг е силно убеден, че затоплянето е в ход.

Според метеоролога хората извършват „субективна валидизация”, като приписват екстремални събития като жегите в Москва и Ню Йорк това лято или наводненията в Пакистан на антропогенни причини. Екстремните климатични прояви са редки – но не и безпрецедентни. Например в Оклахома през 1927 г. могъщ порой, причинен от 36 часови валежи, убива над 80 души и разрушава 1200 моста.

Изследване от 2002 г. в седиментите на Върмънт показва, че наводнението от 1927 г. всъщност е леко в сравнение с някои потопи от предколумбовата епоха. Оказва се, че след края на Ледниковата епоха е имало четири периода с интервал от 3000 години и продължителност от 1000 години всеки, когато опустошителни наводнения са често явление. Изследователите са решили, че регионът навлиза в пети подобен период.

Други учени са изследвали климатичната история на Африка на юг от Сахара и са преценили, че е невъзможно екстремните климатични промени там да се обяснят с един единствен фактор. Например седиментите в езерото Гана показват, че в региона периодично се появяват периоди на супер – суши, каквито модерното време не познава. Последната е траела от 1400 г. до 1750 г.

Днес много учени изследват ефектите на климата в Африка – коментира по темата Ендрю Ревкин, колумнист към Ню Йорк Таймс. Но глобалното затопляне е най-мекият от факторите, действащи там. Постоянната бедност, липсата на управление, високият прираст на населението не позволяват на африканските държави да стопанисват водните си ресурси.

Въпреки всичко казано, Хьорлинг вярва във факта, че хората причиняват глобално затопляне. Според него към края на века сегашните рекордни летни температури ще бъдат норма на много места по света. Начините за реакция на това са следствие от двете основни заплахи: от една страна хората са уязвими към промените в климата, от друга страна с действията си те причиняват щети. Трябва да се строи „климатоустойчиво”, съветва метеорологът.

Последната гледна точка е изложена във финансовата медия Блумбърг. Тя е на Иво де Бьор, бивш изпълнителен секретар на Рамковата конвенция по промените на климата на ООН. С други думи – човекът, ръководил срещата в Копенхаген. Сега той работи като консултант в известна глобална счетоводна къща.

Според де Бьор, няма смисъл да се водят дебати за ограничаване на парниковите газове до 2020 г. със задължаващи цели за страните. Това няма да има ефект. Международните преговори са болезнено бавни. Доброволното поемане на ангажимент от големите емитентни като САЩ, Япония, Китай и Европа е всъщност начинът да се намалят емисиите. Де Бьор определя дискусиите за поставяне на цели по емисиите като нерелевантни и е скептичен за ангажимента на преговарящите страни.

Нови оценки на Pew центъра за изследване на глобалното затопляне показват, че сегашните поети цели по емисиите няма да ограничат затоплянето на планетата в рамките на „безопасните” 2 градуса; прогнозата вече е за 3 до 3.9 градуса затопляне. Необходими са инвестиции във възобновяеми енергийни източници, и то сериозни. Международната енергийна агенция преценява нуждата от инвестиции в енергийна инфраструктура на 20 трилиона долара до 2030 г.

Де Бьор е убеден, че развитите страни ще могат до 2050 г. да намалят емисиите си с 80%, като се позовава на технологични „повратни точки”. Трудно се излита, но после се набира скорост. Когато технологиите за вятърна и слънчева енергия, за нови акумулатори и хибридни автомобили постигнат конкурентна цена, изведнъж ще станем свидетели на драстична промяна.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s