Екологични проблеми по нашенски

Екологичните проблеми на България са специфични и съответно изискват особени политики за разрешаването им.

Този извод, който може да ви се стори очевиден, формулирах за себе си едва миналата седмица, по време на дискусия на Беглика фест, докато двама отлично подготвени колеги разясняваха degrowth – модела. Малко по-рано вниманието ми изостриха две книги. Да започна с тях.

Първата е „Състоянието на планетата 2010”, издание на института Уърлдуоч. Ежегодният доклад, който се ползва с голяма популярност сред зелените, тази година е посветен на промяната в културата за постигане на устойчиво съществуване на планетата.

С мои думи, тезата й е, че индустриалният капитализъм е родил изискването за пълно натоварване на производствените мощности (монополът печели от частичното им натоварване, но това е друга тема, която не променя извода). Максималната продукция се нуждае от и създава консуматорската ориентация на населението.

Човекът никога не е бил твърде далеч от копнежа по охолен живот, но за нуждите на днешната икономическа система той сега е убеждаван или направо принуждаван да живее като консуматор. Нуждите ни се раздуват твърде много и ако не се замислим, не спрем и не се смалим, скоро ще пукнем.

Културният императив ми е любима тема, всъщност това е лайтмотивът в „Унизената Земя”. Зарадвах се да открия много общи моменти в собствените ми търсения и изводите на прочутия институт. Специално Ерик Асадуриян, ръководителят на проекта „Състоянието на планетата 2010”, във въвеждащата глава прави много информирано и въздействащо теоретично представяне на задънената културна улица, в която сме се натикали. Впечатленията ми бяха отлични и с радост продължих да чета нататък.

За съжаление, практическите съвети по културна промяна, които следваха в текста, ми бяха чужди. Не мисля, че българското общество, доколкото съм го опознал, ще се вслуша на този етап в съвети, изхождащи от традиционно слаби при нас институции, пък били те и с огромно влияние в САЩ: църкви с пастори, групи за натиск, граждански сдружения и други подобни. Но дори да не е така:

Суровите изисквания към културата на новия човек определено не звучат по нашенски, а по американски. За пример давам съвета да се пътува през океана веднъж, най-много няколко пъти в живота на семейството, като награда и духовен стимул. Защото туризмът на големи разстояния създавал много емисии.

Това е важно и в български аспект. Масовият стремеж на градските жители да избягат от всекидневието си във все по-диви места има вредни екологични последици. По принцип и аз се надявам да посетя тропиците някога, но не съм алчен да бъда навсякъде.

Но тук вече културното послание за промяна става неразбираемо за един народ, в който летенето със самолет е привилегия за избрани.

Посоченият пример не изчерпва това, което мога да възразя към преноса на проблеми. Например, наскоро бе обнародван БВП на САЩ за второто тримесечие на 2010 г.: на годишна база 14 трилиона 575 милиарда долара. Той се създава от едва 300 милиона души. 70.5% от БВП на САЩ, или 10.280 трилиона, се формира от консумацията. За да постигнем същите резултати в ограничаването на натиска върху ресурсите, които в САЩ могат да се постигнат чрез отказ от втора и трета кола в домакинството, чисто и просто трябва да престанем да съществуваме, и то далеч не само ние българите.

Малкото действие е голяма ценност, щом е искрено. Но според мен е грешно просто да превеждаме економическата проблематика на развитите страни и без адаптация да я предлагаме като културен модел на България.

Достигаме до втората книга, научното изследване „Икономически, екологични и социални измерения на горско – ресурсния потенциал на община Батак”. С много любов към Баташкия край и към гората е написана тази книга, но в нея има едно изречение, което звучи кощунствено за ушите на консервативния еколог: в Баташкия регион има потенциал за строеж на нови курортни комплекси.

Това ще е различен, внимателен туризъм – бързат да уточнят авторите. Гората е човешко здраве и щастие; ресурсите на горите около Батак могат да излекуват и зарадват много хора. Но тази уговорка не удовлетворяваа консерватора: хората вън! Макар плътността на населението в община Батак вероятно да е най-ниската в България. Пазещи спомени от близкото минало, бързо отхвърляме всеки инвестиционен интерес към природата.

Тук се досетих за демографското налягане, економическа концепция, за която съм писал на няколко места. Разработих я именно с тази цел: да се даде възможност за количествена аргументация при одобрението или отхвърлянето от екологични съображения на инвестиционни проекти в регионите.

Демографският вакуум, ако не се поддържа съзнателно с достатъчно усилия и разходи за контрол, поражда деструктивни миграционни потоци. Отказът от всяко стопанско развитие на дадена територия, макар първосигнално да печели сърцето ми, не се оказва разумно решение, дори за съхраняването на самата природна среда в България.

Както е Батак на фона на България, не е ли същата България на фона на Европа?

Когато по време на дискусията на Беглика фест бяха повдигати редица економически въпроси от глобално естество, предполагащи смаляване, не можех да не си помисля, че община Батак всъщност има нужда от стопанско развитие. То ще доведе до промяна на самочувствието и културата на населението – в момента безработицата е вероятно 25%.

Парите омърсяват, а особено мърсят те природата. Тъй че това развитие ще доведе до позитивни резултати само ако се ръководим от силни принципи. Това, а не консервацията е голямото предизвикателство пред нас: да постигнем едновременно и социално, и културно развитие за хората, съчетано с ръст на тяхното материално богатство, след като преди това сме гарантирали достатъчно пространство за дивата природа.

Не можем да се откажем от втората кола, след като нямаме първа. Но можем да поумнеем достатъчно, за да си купим икономична кола, когато забогатеем – и да я караме само когато наистина е необходимо.

Затова искам да изброя някои екологични проблеми, специфични за България, които по мое мнение трябва да определят економическата политика на страната.

Първият екологичен проблем на България според мен е, че българинът е много беден. Тоест призивът за degrowth не отговаря напълно на българската реалност, с изключение евентуално на София. Българинът може и да притежава имущество, но доходите му са ниски. Поставен в екзистенциална нужда, той посяга на природата (бракониерства, купува по-евтината незаконно добита дървесина и т.н.). За да се повиши екологичното самосъзнание на българина, политиката по ниските заплати, използвана от правителството за привличане на чуждестранни инвестиции, трябва да се изостави.

Друг екологичен проблем на България е в това, че притежаваме твърде богати природни ресурси. Закриването на социалистическите заводи забави поне с десетилетие природната деградация на страната ни – това беше отчетено от Световната банка още в средата на 90-те години. За средищното ни положение между севера и юга и богатото биоразнообразие знаем всички.

Да се върнем на демографското налягане: то е нечувано ниско в България. Можем да използваме това с икономическа цел, тъй като услугите, които са оскъдни – свободата в дивата природа – са и скъпи. Тоест ако въпросът се постави правилно, икономиката ще трябва да плаща за липсата на икономическо развитие, която липса ще повишава икономическия резултат.

Голямата заплаха по този път е в това, че богатството привлича и много крадци. Видяхме ги в заменките. Съществува и изискването богатството да се запази като богатство, тоест да се харчат лихвите, но не и главницата на природния капитал. Така че популистки решения в угода на масата, например да раздадем горски парцели за частно ползване, не са приложими. С две думи, със зелена политика трудно се печелят избори.

Третият ни екологичен проблем е, че загнилият социализъм и последвалите години на безвластие отнеха от населението добрите модели за подражание. Колкото и да го поставяме на научна и икономическа база, опазването на природата е нещо в природата си добро. Добротата изчезва сред нас – да, дори от нас самите. Как тогава да убедим дядо на село, че не е добре да се ядат костенурки и убиват хищни птици?

Бюрокрацията и партокрацията към този момент ни лишават от ефективно природоохранно ведомство. В МОСВ много говорят за усвояване на фондове – но не и за изпълнение на съществени цели по природозащитата. Почти няма кой в държавните структури да надигне глава и глас: Лицемери, какво правите с тази земя, тя не е ваша!

Пето, алчността на българина. Алчността е идолопоклонство. Българинът с помощта на политиците си и техните медии стана безбожник. Не чакайте от безбожник охрана на природата.

Червеният капитал, чуждопоклонничеството, мутризацията, емиграцията на цвета на нацията, апатията на хипи интелигенцията … Не мога да изчерпя всичко в три страници. Но тук има място и за коментари. Помогнете ми да разкрия още от нашите екологични проблеми, евентуално за да ги обобщим в по-систематичен материал.

В заключение искам да кажа следното: екологичната криза не признава граници, всички страни и народи страдаме заедно. Чуждите екологични проблеми са и наши проблеми. Но нека това не ни заблуждава, че си нямаме наши собствени, чисто български екологични проблеми.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Екологични проблеми по нашенски

  1. Sorana says:

    Друг местен проблем според мен е липсата на адекватно обучение в училищата, което да изгради елементарна екологична култура у средния българин. Екологичното образование трябва да започва от детската градина.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s