Бедни ни прави бюрокрацията

Попаднах в Западна Европа сравнително късно, затова първите ми впечатления бяха силни и зрели. Не можах да приема като естествена огромната разлика в богатството между „там” и моята страна. Живо се интересувам от история и география и зная, че тракийските царе, стопанисвайки същата тази земя, са били нечувано богати. А релефът, почвите и биоразнообразието на България са за завиждане. Същевременно България има брутен вътрешен продукт на глава от населението 41% спрямо средния за ЕС, а дистанцията от водещите европейски страни е в пъти по-голяма. Но не колко сме бедни е важното – а какво ни прави бедни.

Потърсих причината. Първоначално я отдавах главно на два фактора: различия в създаването на стойност и запазването на стойност. Относно създаването, считах и считам, че основен български икономически проблем е неспазването на поетия ангажимент. Липсата на предвидимост, нещо което в една Германия например отсъства, действа като спирачка за икономическата активност.

Измятат се от думата си парламент, правителство, партии, работодател, съдружник, работник. Липсата на предвидимост насърчава моментното разточителство за сметка на перспективното съзидателно ограничение. Вследствие на това не се създава достатъчно добавена стойност от труда и резултатът – разпределен, разбира се, несправедливо, но и неизгодно в социално отношение – отива за моментна консумация, а не се натрупва върху предишния резултат.  

Запазването на стойността на труда във времето зависи от политически и исторически фактори. Последните определено не са били благосклонни към нас. Но за първите сме си виновни ние самите. Всяка нова власт руши паметници и събаря герои, за да издигне ней удобните на старите постаменти в народните души. Краткотрайността на героите е като краткотрайността на богатството. Събаряйки, унищожавайки системите за производство на стойност, на три – четири пъти за 123 години, сами подписахме присъдата си за бедност.

Така мислех, но постепенно размислите ми за природата и причините за бедността на нашия народ добиха една по-конкретна окраска, която излиза от гореначертаните схеми. Бедни ни прави бюрокрацията, мисля днес. А бюрокрацията е социална черта, наследена от Османската империя, грижливо поливана от фили и фоби, наторена с тлъст оборски тор от болшевики, па подрязана от демократите след десети ноември – че да даде повече плод.

Бюрокрацията е силата на дребната чиновническа душичка. Бюрокрацията е отмъщението за ниските заплати. Бюрокрацията е страх от вишестоящия. Бюрокрацията е възмездието за плужека, когато допълзи до заветния стол. Бюрокрацията изяжда всичко онова, което богатите души раждат даром и копнеят да осъществят за полза на себе си, на близките си, дори роду и на всички хора. Но българското общество е устроено така, че ако искаш да осъществиш идеята си, много бързо идваш да зависиш от решението на

На бюрократа. Дори разгледайте като потвърждение на моите думи факта, че цената на кредита в България е отказващо висока. Цената на банковите заеми към нови фирми доскоро бе 12 – 15 % лихва. Това е непоносимо и се дължи не толкова на лошите банки, колкото на общия климат в нашата страна, в която очевидно не гледат с добро око на предприемачеството. Банките просто правят това, което виждат от администрацията.

Разбира се, има тип предприемачи, пред които вратите на закона се отварят. Тези хора по правило са едри на ръст, имат важни познати, не са особено умни и предлагат оферти, които са познати на чиновника. Непознатото плаши бюрократа. Но ако предложението на бизнесмена му нашепва за нещо познато, той няма да се дърпа чак докрая.

Една млада певица може да пее като славей, но тя няма да получи финансиране от фондацията (общината, комисията) за явяване на конкурс в чужбина, да речем. Защото е репетирала сама вкъщи от сутрин до вечер и е станала толкова добра, че репертоарът й е излязал от посредствеността. Репертоарът й е възможно авторски, непознат на шефа. Ще бъде платен билетът и разноските на някоя, която е: учила в общинската школа от много години; ползва се с благосклонността на прочут учител; родителите й са познати в града; репертоарът й не предлага нищо застрашаващо установения в общината муден ориенталски ред. И шансовете й да вземе първото място са малки, защото кой иска нови герои в своето заспало царственце?

Горната илюстрация всъщност е леко видоизменен факт. За щастие пренебрегнатият от своите, да го наречем „младата певица”, вече получи международно признание. Но винаги ли справедливостта възтържествува още днес? Не. Хабим талант, пъдим хора в чужбина, още по-лошо – отказваме ги да се развиват, и така отново и отново – докато се вайкаме лицемерно и плачем с крокодилски сълзи, че цветът на нацията вехне.

Всьщност провокира ме да си излея горчивината една статия на Томас Фрийдмън, носител на няколко награди „Пулицър” и колумнист на „Ню Йорк Таймс”. Той пише за шпионския скандал между Русия и САЩ и твърди, че – заслужава си да прочетете този материал – че Русия е плащала на шпионите си грешни пари, защото това, което е направило Америка велика, а Русия го няма, може да се намери напълно безплатно. Това са документите, обявяващи свободата и независимостта в Щатите и толериращи емиграцията.

Те са онова, което създаде климата на предприемчивост и свобода на мисълта и начинанието, на уважение към различния и насърчаване на авангардния, който обогати САЩ неимоверно. Русия иска по образеца на Силициевата долина да строи технологичен град, припомня Фрийдмън. Но това начинание е обречено, тъй като руснаците искат да берат плодове, без да са засадили корени. Русия още от времето на Петър Велики внася някакви неща от Запада – и остава изостанала, защото е тотална тоталитарна бюрокрация.

Тук ще доразвия мисълта на автора, за да парирам възраженията. Русия е силна в отрасли, в които властта, мощната бюрократична машина, е позволила на няколко невероятни учени да се развиват сравнително независимо. Тези са „стратегическите” отрасли, разглеждани като средство за налагане на воля над околните: оръжия, космически изследвания, в един момент биология и гентика, и някои други. Руският народ ражда големи умове; позволява се да се развият в Русия само на онези, от които се очаква изгода за властта.    

И отново коментирам върху Фрийдмън: богатство се създава там, където има свобода на начинанието. Където на експеримента, като такъв сам по себе си, се гледа благосклонно. Където авангардът е най-влиятелно изкуство и предприемачески подход. Където „рисковият капитал” служи не само за спекулации, но и за финансиране на новаторски проекти.

Разбира се, който веднъж е гледал филма Easy Rider няма да пее химни на американската мечта. За мен Русия и Америка са по-скоро митологеми. Има и много по-нормални страни, с които да се съизмерваме и от които да се учим на свобода и ред без бюрокрация.

Имам чувството, че митологемата „Русия” се е впила в умовете на гласоподавател и политик и упорито не си отива от България. Леви, десни, центристи, царисти – всички в България благоговеят пред бюрократичната машина, пред чинопоклонничеството и авторитета на табелката на вратата. Не ни ли води натам и правителството на партия ГЕРБ, починяващо се безгръбначно на лидерството на един твърде властолюбив човек?

Най-важното за накрая: икономиката на една страна може да има много равновесни състояния. Равновесието при ниски доходи е известно като „капан на бедността”. Независимо от декларираните от държавната статистика проценти растеж, в капана сме. Бедните хора масово са безучастни към опазването на околната среда. Загрижени за природата хора, настоявайте парите от резервните фондове на България да се използват не за поредните бюрократични цели, а като тласък за излизане извън капана! Настоявайте за стратегия за развитие на зелена икономика с висока добавена стойност, която стратегия да се изпълнява. 

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Бедни ни прави бюрокрацията

  1. Питащият says:

    Не мога да не се съглася че сме в капана. Проблемът е че той расте като черна дупка и ще погълне световната икономика.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s