Изгодата от природата

Последният доклад на Teeb (проект „Икономика на екосистемите и биоразнообразието”), който ще бъде представен днес в Лондон, цитира следната статистика: близо половината от консуматорите в САЩ и Западна Европа са готови да се откажат да купуват продуктите на компании, които не отчитат екологичните проблеми, дължащи се на техния бизнес.

По тази причина изследователите, ръководени от Паван Сукдев, заключават, че съобразителните бизнес лидери ще интегрират екосистемните услуги и биоразнообразието във „веригите на себестойността”. По този начин те могат да генерират значителни икономии, нови приходи, както и подобрена бизнес репутация.

В тази връзка консултантската компания Pricewaterhouse Coopers е установила, че в някои държави повече от половината бизнес лидери считат загубата на биоразнообразие като заплаха за икономическия растеж на страната си.

Да не бързаме да ръкопляскаме на съзнателния бизнесмен – това високо екологично съзнание на бизнес лидерите е характерно най-вече за Южна Америка, където очевидно все още има какво да се запази – и загуби. В Бразилия например едно друго изследване говори за 90% обществена осъзнатост на проблема, произтичащ от загубата на биоразнообразие.

Същевременно в страните от Западна Европа само 20% от бизнес лидерите са загрижени за растежа по екологични съображения, а във Великобритания този дял е едва 15%. Само две от 100 – те най-големи компании в света считат, че загубата на биоразнообразие и екосистеми е от стратегическо значение.

Рецептата на Teeb е следната: въздействието на бизнеса върху състоянието на природата да се регистрира счетоводно – както в негативен, така и в позитивен план. По този начин ще се стимулират инвестициите в опазване на околната среда. Екосистемите ще се превърнат в нещо като разширен актив на предприятията, в част от техните заводи и машини.

Този подход е свързан с определянето на базова цена на т.нар. екосистемни услуги: природни процеси, които протичат независимо от човешката умисъл, но от които човешкото общество извлича големи, екзистенциални ползи.

Например стойността на опрашването на растенията от насекоми е определена на 189 млрд. долара годишно в световен мащаб. Мангровите гори по тропическите крайбрежия доставят полза от 9000 долара годишно на хектар – осигурявайки на крайбрежията преграда срещу бури, среда за размножаване и развитие на ценни аквакултури, задържане на въглерод и т.н.

Сходно европейско изследване от 2010 г. определи ориентировъчна цена на услугите от хектар българска гора на 900 – 1000 евро за хектар през следващите десетилетия.

В негативен план, Teeb счита, че светът губи икономическа стойност от порядъка на 2 до 5 трилиона долара годишно заради безконтролното изсичане на гори и екосистемната деградация, свързана с обезлесяването.

Биоразнообразието предоставя на човешкото общество четири главни ползи: осигурява жизнено важни продукти (дървен материал, риба и т.н.), регулира (валежи, химичния баланс на атмосферата и т.н.), поддържа (почвата, растежа на растенията и т.н.), формира културата ни: свещени места, туризъм, удоволствие от природата.

Според Паван Сукдев, икономист в „Дойче Банк”, механизмът, който ще стимулира частните инвестиции в опазване на биоразнообразието, е известният Redd („Намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите”).

Идеята му е следната: тъй като в глобален план емисиите на парникови газове, дължащи се на обезлесяване, са повече от емисиите на целия човешки транспортен отрасъл, има икономически смисъл в това да се плаща на по-бедните държави в тропиците за това те да не изсичат горите си.

Redd не е пазар в класическия смисъл на думата, какъвто например Европа създаде за търговия с права за замърсяване. Това е механизъм за опазване на екосистемите и преразпределяне на богатство от богатия Север към бедния Юг. Най-същественото е, че компаниите, инвестиращи в Redd, ще могат да видят конкретните ползи от инвестицията си в конкретен регион – независимо дали това ще е повишен достъп до питейна вода на местните жители или разрастване на популацията на тигъра.

Всъщност вече са стартирали няколко пилотни Redd програми на стойност стотици милиони долари. Сукдев се надява механизмът да стане повсеместен, като решение за Redd да бъде взето още през този октомври на срещата на Конвенцията за биологичното разнообразие на ООН в Япония. Тогава ще бъде представен и заключителният доклад на Teeb.

Редица засегнати страни предпочитат по-широк вариант на посочения механизъм – Redd-Plus, който отчита също и проблеми като биоразнообразие и права на горските народи.

По материала „Печалбата на бизнеса от опазването на природата”. Ричард Блек, БиБиСи

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Изгодата от природата

  1. Споделям Вашите възгледи.Считам,че няма по-важна кауза от опазването на околната среда на природата на земята.На 60 години съм.Също съм независима,но с “екстри” – безработна и без пенсия.
    НО – за да не бъдем политиканстващи популисти предлагам план за оцеляване:
    http://liliyanaandreeva.blogspot.com
    http://Liliyanaandreeva.blog.bg
    http://topbloglog.com/category/Поезия

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s