Ненаучените уроци на Кейнс

Ще се учудите колко си приличат днешните политикономически „кризисни” изказвания с  дискусията, която се е водила за икономическия курс в Голямата депресия през 1930-те. Да не се допускат дефицитни бюджети! твърдят консерваторите и призовават за още повече икономии. Да се помогне на буксуващата икономка да възвърне ефективността си, настояват новаторите – либерали.

Точно тогава, преди само 80 години, принудителната безработица се превръща в ключов елемент на икономическия анализ на кризите. По-рано на безработицата се е гледало главно като на доброволен отказ от труд заради твърде ниските предлагани заплати при ниска конюнктура; икономическата криза на 1930-те показва как човек иска и може да работи, но не получава възможност дори и при по-ниско заплащане.

Икономическата политика в периода между двете световни Войни се е радвала на един изключително силен анализатор – Джон Мейнард Кейнс. Ако е вярна сентенцията, че класици са тези автори, които всички цитират, но никой не чете, Кейнс днес би следвало да оглави корифеите на икономическата класика.

Но ако си направим труда (за мен беше удоволствие) да прочетем оригиналния Кейнс, лесно ще видим историческите корени на онзи начин на мислене и държавно управление, който специално в България днес орязва разходите за капиталови инвестиции и култура, свива бюджетите на ведомствата и плаши населението с поредното „затягане на коланите”. Срещу тези „пристегнати шинели” са насочени икономическите аргументи и литературния талант на Кейнс.

Още в книгата Икономическите полседици на мира от 1919 г. Кейнс предсказва, че тоталният отказ от категориите „справедливост” и „добросъседство” в икономическия живот ще доведе Европа и света до нова война. Обща теория на заетостта лихвата и парите от 1936 е фундаментален, още ненадминат анализ, за който не тук е мястото да говорим. Но аз искам да насоча внимание към едно по-популярно съчинение на Кейнс, предизборният памфлет Ще се справи ли Лойд Джордж? (Can Lloyd George Do It?) от 1929 г. 

Проблемът на повърхността – тогава, както и сега, са дефицитните бюджети, на които традиционните политици реагират като ощипани. Истинският проблем е спадналата икономическа активност. Безработицата в Британия през 1929 г. се доближава до 10%, което число макар да се удвоява през 1931 г., в исторически план е непознато за икономиката на Острова. Кейнс и приятелят му Хюбърт Хендерсън развиват идеята, че поддържането на една десета от активното население в бездейно състояние е много по-голяма злина от допускането на дефицити в бюджета.

Програмата на либералите предвижда осигуряване на заетост с помощта на държавата, но без допълнителни публични разходи. Поне половината от нужните за целта суми се намират в раздутия фонд за безработните, немалка част – в съкращението на разходите за военни цели. Ако либералната програма се реализира в цялостта й, инвестирането на 100 млн. паунда годишно за борба с безработицата всъщност ще намали държавния дефицит с 50 млн., след като е осигурило работа за 500,000 души, посочва Кейнс.

„Затягането на коланите”, разбирано като отказ от публични проекти и ангажименти, в един сложен икономически момент служи единствено за нуждите на осигуряване на по-евтино финансиране от частните пазари на дълг. Но паричната изгода от финансиране при малко по-ниска лихва е поне десетократно по-малка от преките ползи за икономиката, ако стотици хиляди хора без работа получат достоен поминък.

Кейнс формулира и редица косвени ползи, макар че от съображения за по-голяма убедителност не ги включва в изчисленията си. Главното му послание е: държавата може и трябва да помогне на хората без работа, като ги привлече за строителство на пътища, железници, модерни жилищни квартали, телефонни линии, електрификация, отводняване на блата, засаждане на гори и т.н. По този начин националната икономика ще увеличи богатството си.

Освен директна заетост, държавно финансираните дейности ще създадат „акумулативна сила на търговската активност”, тоест както днес говорим, ще задействат кейнсианския мултипликатор. Държавата следва да се превърне в най-важния предприемач – настоява Кейнс. Не най-големият, ще отбележа, а най-важният. Държавата хитро може да подбере области от ключово значение за общото икономическо развитие на страната, но непривлекателни за частния капитал, за да осигури заетост.

Упреците в скрит комунизъм са решително отхвърлени: „Въпросът не е да избираме между частни и публични предприятия. Изборът вече е направен. В много насоки, макар и не във всичките, въпросът е или държавата да се захване да си свърши работата, или работата да не бъде свършена изобщо”. Всъщност в програмата на либералите облекчаването на дейността на частните предприемачи е също толкова важна задача, както и държавните програми за заетост. На частната инициатива например са оставени селското стопанство, жп транспорта, модернизацията на оборудването и др.

Пътят извън икономическата депресия според Кейнс са инвестициите в капиталово оборудване. Заетостта всъщност е следствие от динамиката в обема на инвестициите (инвестициите са най-летливият икономически „елемент”, както се изразява последователят на Кейнс, Джон Кенет Галбрайт. Те първи се изпаряват, когато нещата в икономиката тръгнат на зле). Излишъкът в спестяванията „може и трябва да се използва за увеличаване на капиталовото оборудване”. Но Британия използва спестяванията си да плаща издръжката на милиони безработни, вместо да „оборудва страната” – възмущава се Кейнс.

В по-късната във времето студия „Големият срив на 1930”, той обобщава: „Фундаменталната причина за нашите проблеми е липсата на ново предприемачество, което се дължи на незадоволителен пазар на капиталово оборудване”.

Инфлация държавните стимули пораждат само ако са насочени към сферата на консумацията. Ако се вложат в капиталово оборудване, икономиката отбелязва растеж без повишаване равнището на цените – гласи известният принцип на Кейнс. И есенцията в разглеждания труд:

„Страната става по-богата не чрез отрицателния акт на отказа на индивида да изхарчи дохода си за текуща консумация. Тя се обогатява чрез положителния акт на използването на тези спестявания за засилване на капиталовото оборудване на страната. Не скъперникът е този, който става богат, но онзи, който влага парите си в плодотворни инвестиции”.

Леко перефразирано, заключението на Кейнс гласи: нашите политици искат да ни представят като грохнали старци, запътили се към гроба. Но ние сме бодри здрави деца и се намираме в началото, а не в края на жизнения си път. Няма от какво да се боим. Бъдещето ни предлага далеч повече богатство и икономическа свобода, отколкото миналото някога е виждало. Нека правим нови неща, нека се опитваме да подобрим ситуацията си. Призивът за ненамеса и вечни икономии идва от няколко изкуфяли старци, които деликатно трябва да отстраним от пътя си. Да си помогнем! Защо да слушаме разсъждения по въпроса за безработицата от предубедени хора, които никога не са попадали в подобна житейска ситуация? 

Спрях се по-подробно на това икономическо съчинение, тъй като в България има масово неразбиране на идеите на Кейнс. Нашите икономически коментатори изопачават тази икономическа школа, като я представят като някаква екзотична форма на комунизма – докато кейнсианството вече над половин век се прилага на практика от всички правителства, които са загрижени за националното благоденствие.

Показателно е какво говорят двамата най-адекватни български макроикономисти за кейнсианството. Румен Аврамов през 1999 г. го нарече „маргинална теория” (защото очевидно пречи на любимата му теза, че всичко „комунално” е зло), а Николай Неновски през 2010 г. отново ни призова „да не събуждаме призрака на Кейнс”.

България днес има крещяща нужда от вникване в учението на Кейнс, за да реши проблемите си с безработицата. Националната статистика миналата седмица посочи, че нивото на безработица в страната през май било 9.53%, като спадало трети пореден месец. Но на всички ни е ясно, че спадът в официално отчитаната цифра се дължи първо на летните месеци, които осигуряват нискокачествена временна заетост в селското стопанство и туризма, второ на нарастващия брой обезкуражени, които не са регистрирани в бюрата по труда. Безработицата в България не спира да нараства, а в регионите извън София ситуацията започва да става критична.

Какво прави и какво може да направи българската държава, за да надмогне проблема с безработицата?

На първо място, изказванията на правителството и в частност на финансовия министър и на премиера за нови и по-големи икономии са вредни от гледна точка на икономическата активност, инвестициите и осигуряването на нови работни места. Изплашени от засилване на фискалната тежест, вероятно редица предприятия отлагат инвестициите и наемането на нови служители, като бързат да съкратят още хора, където това все още е възможно.

В интерес на истината, днес далеч не само българските министри залагат на икономиите. Примерът на Гърция уплаши Европа и сега „икономии в бюджетната сфера” е мантрата на западните политици. Те говорят гръмко за нуждата от повече икономии, но са бавни в реалните съкращения. В началото на юни The Economist пресметна, че бюджетните икономии на водещите икономически държави през 2011 г. ще достигнат едва един процент от БВП, а сега са далеч по-ниски. В Германия – страната, която най-силно се противи на дефицитното харчене, през 2010 г. бюджетният дефицит всъщност ще нарасне.

Ангела Меркел добре знае, че пазарите имат нужда от успокоение, а избирателите харесват темата за държавните икономии, стига да не бъдат пряко засегнати от това. Но дори да е реално, едно залитане към спестовността евентуално е оправдано за страни, които могат да получат нов кредит от финансовите пазари. За да се съхрани частния финансов поток към тези държави, думичката default не бива да се споменава даже и на шега, както и всичко, което вещае несъстоятелност – тоест дефицитите.

Обаче каква е ползата от зверските икономии за икономика като българската, която е на много ниско равнище по производителност и доходи, а чуждестранният дълг в държавния бюджет е незначителен спрямо данъчните постъпления? С всяко евро по-малко бюджетни разходи, БВП на страната намалява също с приблизително едно евро, изчислиха съвременните икономисти.

Но в случая поне колкото реалните разходи или икономии са важни очакванията на предприемачите. Ако Дянков и Борисов продължат да говорят за затягане на бюджета и уволнения на държавни служители, те може и да се харесат на определени среди в Брюксел или Берлин, но инвестиционната активност у нас ще продължи да спада. Непремерените им думи ще донесат по-малко постъпления от данъци в хазната, но по-важното – отложени инвестиции и нарастваща безработица.

Бюджетните икономии определено не са начинът за преодоляване на проблемите с безработицата в България. За да имат българите достойна работа, в светлината на учението на Кейнс държавата следва да предприеме решителни действия в следните три насоки.

Първо, да осигури кредит за стартиране на нов бизнес при приемливи условия – тоест при лихва, не по-висока от 5 процента. Българската Банка за Развитие следва да стане банка за истинско микрокредитиране, вместо дейността й сега да се свежда до разплащане за предишни държавни поръчки. Второ, да ограничи чуждестранното кредитиране на българския внос. Това може да стане посредством осигуряването на инкубационни условия за определени, стратегически перспективни, български отрасли.

Трето, голямата част от държавните мерки и одобрените по наше предложение европейски проекти, насочени към трудовия ни пазар и в частност срещу ефектите на безработицата, представляват глупаво пилеене на пари и облагодетелстват на първо място нереформираните бюрократични – държавни и псевдочастни – структури. Тези пари трябва да се отнемат от бюрократа и да се вложат в смислени програми за заетост.

Кейнсианството в криворазбраната му форма е да се осигурява работа на населението, като се строят пътища, язовири и жп линии. Този подход в съвременния свят разбира се не е приложим. Инфраструктура се развива затова, защото има нужда от инфраструктура. По времето на Кейнс е имало голяма нужда от инфраструктура, днес материалният капитал отстъпва по значение на виртуалния капитал. Действително, българските пътища се нуждаят от нова настилка, а публичните ни сгради от саниране. Но самоцелните инфраструктурни проекти няма да доведат до спад на безработицата, а по-скоро до разхищение на държавни средства в особено крупни мащаби и до нови екологични поражения. Този си възглед еднозначно показах в предишен материал тук.

Но да направим чест на Кейнс, той още през 1929 г. вижда опасността от екологични поражения заради инфраструктурното развитие. И ако това не е пророчески поглед! Именно в линията, която аз наричам „демографско налягане”, Кейнс разглежда икономическо – природния ефект. Решението, което той предлага, е да се оставят няколко големи запазени зони от Британия като „отворено пространство”, с което да се компенсира общото икономическо развитие, стимулирано с помощта на държавата.

Вече ще завърша като кажа защо за мен Кейнс е велик учен. Идеите държавата да поддържа ефективността на капиталистическия ред или разработването на теоретичните основи на мултипликатора на разходите са голям теоретичен пробив. Но според мен Кейнс ще остане в историята по-скоро с това, че отново намери място за думата справедливост в модерната икономика. Модерността се променя постоянно, откритието на Кейнс чака преоткриването си – и, най-сетне, пълноценното си практическо приложение.   

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Ненаучените уроци на Кейнс

  1. hristo says:

    Не бих се съгласил че е велик определено. В основата си на сегашната криза стои именно отсъствието на златен стандарт, на който Кейнс е лют противник, а култовата му философия “в дългосрочен план всички сме мъртви” – тази философия следват сегашните ни политици, прехвърляйки проблемите на слдващите след тях и космически вътрешен дълг, на което виждаме последиците.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s