Доближаваме се до енергийно просветление

Подхвърлянията на българския премиер и екипа му от миналата седмица, че съвместните с Русия енергийни проекти ще бъдат преразгледани и отложени, ако не и директно отхвърлени, бяха аргументирани отчасти и с екологични съображения. Нефтопроводът „Бургас – Александруполис” и АЕЦ „Белене” действително представляват екологични бомби със закъснител, но силно се съмнявам, че ако политическата и икономическата ефективност на тези проекти бе по-висока, опазването на околната среда би имало някакъв шанс да вземе думата (в България).

На практика виждаме как изгражданите в течение на последните десет години енергийни връзки с Русия изтъняват до скъсване, а ролята на Големия бял брат се предлага на САЩ. Въпреки нашата обща история с Русия и незаличимото й място на страна – освободителка в душата на нормалния българин, това развитие можеше да се очаква и е напълно закономерно и оправдано от гледна точка на българските национални интереси.

Всъщност връзката между България и Русия в политически и икономически план е имагинерна вече цяла година. Разпадането й започна с газовата криза от януари 2009 г. Много българи трябваше да мръзнат в най-студените дни на годината, за да може Путин да покаже железен юмрук на Украйна. Българинът знае какво е режим на тока и не би бил злопаметен към изцепката на братушките, но реакцията на Москва към справедливите български претенции не можеше да се възприеме по друг начин освен като лична обида.

Непремерените думи и реакции на шефовете на Газпром и на самия руски премиер еднозначно показаха, че в очите на Русия България вече е страна от противоположния, западния лагер и не заслужава специално отношение, камо ли милост.

Не би било лошо, ако отношенията между двете страни бяха лишени от емоции и се свеждаха единствено до взаимния икономически интерес. Проблемът е, че Русия настоява да има както политически, така също и икономически интерес от контактите си с България. Деформираната търговия с Русия поражда огромни търговски дисбаланси, доскоро опустошаващи текущата ни сметка. От Русия внасяме десетократно повече, отколкото изнасяме. Нормално е да се намери някаква форма на частично компенсиране. Руският пазар можеше отново да приеме нашите стоки, за които всъщност там традиционно съществува значително търсене.

Но не – интересите на Русия, изразени толкова явно в поведението на московския кмет Юрий Лужков, бяха масово да се купуват слънчеви български имоти по морето, ако може в защитени природни зони, и то именно с парите, получени от България срещу износ на нефт и газ. И това ако не е икономическо заробване на втора степен!

В днешния брой на в-к „Независимая Газета” руски енергиен експерт коментира резкия завой на София към ролята на проводник на интересите на САЩ в региона. Той дискутира: руската енергийна политика сега следва да се насочи към Румъния (която винаги се противи на засилващата се България), Унгария, Турция. След подписаните споразумения, българите едва ли не се показват като предатели – посочва експертът.

Ако Русия действително имаше към нас партньорски и чисти бизнес интереси, за изминалите години след 2003 г., когато подписахме споразумение за енергийно сътрудничество с Москва можеха да се направят далеч по-значителни реални инвестиции. Преките руски инвестиции у нас за периода са 0.8 млрд. евро, като през 2004 г. нетният инвестиционен поток е отрицателен за нас. Тези суми се вложиха предимно в имоти.

Толкова важна и за трите руски мегапроекта, България досега не получи почти нищо като залог за руските добри намерения. Не бяха нужни директни плащания, българският производител просто можеше да получи достъп до руския пазар. Но Русия пожела всичко – и политическо влияние, и апетитни имоти, и големи печалби – без да е склонна да отпусне каквото и да е насреща.

Какво може да се каже за следната статистика: в периода 2000 – 2009 г. България е изнесла за Русия стоки за 1.9 млрд. евро. За същия период вносът е на стойност 23.5 млрд. евро, тоест  над 12 пъти по-голям! Вносът от Русия е предимно на въглеводородни горива, тоест Русия за нас остава олицетворение на стария соц модел: икономическа зависимост и производство в крупни мащаби с ниска добавена стойност и сериозни екологични поражения.

Никога няма да скрия, че руският език и култура са изиграли ключова роля в изграждането ми като човек. Но въпреки незабравимите творби на Толстой, Достоевски и Гогол, не мога да приема горните цифри като израз на равноправно отношение между две държави. Компромисът, в който ми се иска да вярвам, но пак не мога да прегърна безрезервно, е че вината не идва от Русия, а от Путин и сие…

След като надявам се ви убедих, че енергийната търговия с Русия в последните години е изключително неблагоприятна за българските финанси, да видим с какви алтернативи разполагаме.

Първата и най-важната е самоосъзнаване: България има потенциал да се превърне в економически център на Югоизточна Европа. Това означава: минимизиране на натиска върху природата (виж концепцията ми за демографско налягане) и акцент върху биологично земеделие, мек туризъм, информационни технологии. Силен стимул за традиционните дребносерийни производства посредством национален маркетинг.

Втората възможност е осигуряване на енергия от собствени източници или чрез внос от страни, които биха приели насреща поне част от стойността в българска продукция. С активна международна икономическа дипломация, такива могат да са Централно- и Предноазиатските страни. Това също така означава активна подкрепа за проекта за европейски газопровод „Набуко” вместо „Южен поток”. С този избор както се стимулира бълграското производство, така и се диверсифицират доставките, така и се нормализира платежният баланс.

Трето, от втора АЕЦ България има нужда. Но това действително трябва да е не-руска АЕЦ, тъй като зависимостта ни от доказалата се като имперски настроена Русия отново ще е твърде голяма, а на България в Европейския съюз ще се гледа като на Троянски кон.

Четвърто, свиващата се икономика на Гърция вероятно с готовност ще приеме съвместни с България енергийни инфраструктурни проекти, финансирани с европейски средства. Гърция има силно европейско лоби и един газов консорциум Атина – София ще е доста перспективен. Същевременно САЩ, Турция и България са друг силен триъгълник от интереси, което конфликтът с Израел наскоро показа; турските нефтопроводи биха намерили едно ъгълче и за български петрол. Тоест България трябва да търси вносната си енергия на юг, а не от север.

Пето, ако втората наша АЕЦ, изградена с европейско, американско или японско участие заработи, доставките на въглеводороди всъщност ще загубят огромна част от значението си. Насърчаването употребата на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще подсили тази модерна и най-благоприятна тенденция. Тук проблемите са следните: ревизиране на твърде високите субсидии за енергия от ВЕИ и осъществяване само на действително икономически изгодните проекти; инвестиции в локални ВЕИ електростанции (за ферми, села, отдалечени квартали, административни сгради); натиск върху НЕК и чуждестранните електроразпределителни дружества за възприемане на стратегията за локално енергийно самозадоволяване.

В заключение, изказванията на българския премиер и на министрите му напоследък сякаш започват да се доближават до хипотетичната и по-светла картина, която рисувам тук съвсем накратко. Много важно е правилните думи да не остават в зоната на демагогията, а да се осъществят на практика чрез последователна политика. На българския премиер определено му липсва последователност. Но с решителност Борисов изглежда разполага. Много важно е сега той да повярва в това, че пътят на енергийната независимост и на екологичното подобрение е правилният път. Надявам се, че засилващото се американско влияние у нас, на фона на екологичната национална катастрофа в Мексиканския залив, няма да постави пречка пред екологичното подобрение в България.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s