Чия е гората

Практиката на заменки на гори под пазарната им стойност, широко практикувана по времето на управлението на Тройната коалиция, ощети българското общество с няколко милиарда лева. Би трябвало общественото внимание към стойността  на горите най-сетне да се е изострило, още повече щом все още не е ясно дали няма да ни се наложи да плащаме за злодеянията си към българската природа също и глоби на ЕС в размер стотици милиони евро.

Какво направи възможни тези масови престъпни подаръци на гори? Корупцията, разбира се, липсата на контрол, управленски морал и т.н. Аз имам още един отговор. В България икономическите аргументи, които са насочени към съхраняването и увеличаването на публичната собственост, изглежда в момента са дълбоко дискредитирани.

Не е така в капиталистическите държави. Там управлението на публичната собственост е предмет на внимателния надзор на гражданите,тъй като публичната собственост е всъщност И тяхна собствност.

Но в България публичната собственост се възприема като нещо нередно, срамно, на нея се гледа като на лека жена. Затова и опазването й е вяло, а посегателството към нея енергично. Не стои ли така въпросът с варненската Алея Първа, незнайно как отчуждена и продадена? Не демонстрира ли същото поведение и Симеон Сакс –тируриру, комуто върнахме двойно повече гори? Не е ли същото престъплението на петимата магистрати в Приморско, заобиколили закона като социално слаби?

Гражданите в капиталистическите държави следят за изпълнението на държавния бюджет и се противят на големи дефицити, защото те означават поемане на публични задължения. Платците на данъци очакват доброто управление на събраните средства. По същия начин, а вероятно много по-активно, гражданите се намесват за опазването на публичната собственост, която може да стигне за всички само в случай, че никой не си я присвоява.

Поведението на българите в тази насока ми прилича на фанатизираната и досадна агитация срещу тютюнопушенето на бивш пушач, или пък на библейската притча за наглата грешница: „Яде, бърше си устата и казва – не съм яла!” Ефектът на махалото отдавна е известен като бичът на прехода. Но според мен отдавна е станало крайно време да се върнем към едно по-нормално, по-зряло отношение към публичната собственост.

Погледнато народопсихологически, не само преходът ни е виновен за безстопанствеността. Държавата с нейните структури е една доста хилава институция в душата на българина, който по природа е анархист (препоръчвам великолепната книга на Марко Семов Българинът и властта). Но възможността отново, при поредната правителствена авантюра, да загубим природен капитал с огромна икономическа стойност, трябва да ни убеди, че е наложително да защитаваме по-активно собствеността си.

Когато стигнем до този момент, издигащ претенции за активна демокрация, тогава в България с хитрите си коментари бърза да се намеси една група хора, които не знам откъде идват, дали искрено си ги мислят тези неща и кой им плаща хонорарите. На призива за обществен контрол те противопоставят идеята за пълна приватизация. Ако горите бяха частни и частникът си беше наел пазач с пушка, нямаше да има незаконна сеч – изтъкват те.

Разбира се, частни гори има и ще има. И все пак никоя държава не си е приватизирала ан гро горите, защото подобно парцелиране би означавало страшно поражение за биоразнообразието, водното стопанство и рекреационния туризъм, а и за дърводобива. Но ако се говори убедено в тази посока, призивът за контрол на практики като заменките ще се неутрализира, като в крайна сметка благоприятното статукво се запази.

Невъзможността на държавата да огрее навсякъде и типичната за бюрократичните структури некомпетентност на персонала е добре известен факт, който не ще оспорвам; аз съм дълбоко убеден в ползите от децентрализацията.

Но има компромис между принудителна приватизация и традиционно държавно разхищение. Това всъщност е предметът на икономическото изследване на Елинор Острьом, удостоена с възпоминателната Нобелова награда по икономика за 2009 година.

Заключението на първата жена – Нобелов лауреат по икономика е следното: локалната организация е пътят към устойчивото управление на общите ресурси. Пазарната анархия, а също и нейната противоположност – тоталитарният държавен контрол, са източници на ентропия. Борбата с ентропията,  т.е. с хаоса, е възможна само на регионално, местно ниво. Създаването на локални структури, които намаляват неопределеността в системата, е средството да се предотврати деградацията.

Ако потърсим практическото приложение на тази идея у нас, общините следва да получат повече правомощия в управлението на общите ресурси. Общините и местните нестопански организации са ключът към качеството на публичната собственост.

Само че за да има съзидателни, а не деструктивни ефекти, в България първо трябва да се реформира системата на установяване и упражняване на власт. Партийните съображения и решения трябва да отстъпят пред изгодното решение. Феноменално е, че у нас решения, които рязко ощетяват публичната собственост и следователно са неизгодни за обществото, все още се аргументират като правилния управленски подход за приватизация и либерализация.

Днес изгодата в управлението на публичната собственост в България нагло и явно се потъпква. Отново заявявам: показателен за нивото на икономическата ни култура е фактът, че борбата със заменките, които представляват разхищение на публична собственост в огромни размери, бе подета не от отговорни икономисти, а от еколози. Нямаме икономисти, това е фактът.

Ако трябва да отговоря от мое име на въпроса чия е гората, няма да се замисля: гората е на  елена. Гората е на вълка и на гъбите и на хората, които вървят из нея. Но тъй като е факт, че далеч не всички хора мислят като нас, а злобата и алчността избуяват на почвата на бедността и невежеството, организация на стопанството трябва да има. Централизирана тя е неефективна, приватизирана е деструктивна. Нужен ни е средният път, пътят на стопанисването, като стопанинът са заинтересуваните за качеството на житейския си периметър групи. Това са групи с декларирани, законни и полезни в стопанско, природно и човешко отношение интереси.

Казано с притча това изглежда по следния начин. Вървейки по туристически пътечки покрай някои резервати, често съм виждал табели по телените огради, на които пише: „Забранено за хора и добитък”. Предложението ми е организирано да работим за премахването на телените огради, като се стараем да бъдем хора и престанем да се държим като добитък.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Гори and tagged , . Bookmark the permalink.

One Response to Чия е гората

  1. new says:

    “Феноменално е, че у нас решения, които рязко ощетяват публичната собственост и следователно са неизгодни за обществото, все още се аргументират като правилния управленски подход за приватизация и либерализация” –
    това не е феноменално, а закономерно. Не знам какъв вятър трябва да мине, за да се промени това.
    А локалната организация е ключовият момент за реализирането на всяка идея :-)))

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s