Хитрец или Стопанин

Ясно ми е, че е значително опростенчество, но и аз мога да категоризирам хората в две групи, от гледна точка на економиката. Едните са хитреци, другите са стопани. Макар че има преливане между двете категории, така че идеални типове в тяхната крайност на практика надали се срещат, смея да твърдя, че човешкото естествено съзнание без грешка различава в даден човешки материал или хитреца, или стопанина.

През различните си житейски периоди човекът може да премине от едната в другата категория. Още повече, най-често типът на човека се проявява в някакво смесено състояние, да речем като хитър стопанин или хитрец със склонност към стопанисване. При това човек с природата на хитрец може да бъде принуден да постъпва като стопанин, и обратното – по силата на социалната оценка и санкция. И въпреки всичко, ако е вярно, че първото впечатление най-често действително не лъже, някой надарен с прозорливост човек след 20 минутен разговор ще разпознае хитреца от стопанина. Също така, понякога са необходими само десет написани думи.

Хитрецът, ще опиша всеки тип с по няколко думи, поставя наистина висока цена за усилията, които полага. Най-често това задейства специфична мисловна дейност, посредством която хитрецът се стреми да убеди или принуди някой друг или другите като цяло да положат вместо него въпросните усилия. Хитрецът се възползва от незнанието или лековерието на другите хора, за да извлече облаги за себе си. Хитрецът от самото начало на кариерата си овладява само тези умения, които ще му дадат предимство пред останалите.

Хитрецът е изключително социален. Той не може да съществува като хитрец, без да има други хора около себе си. Възможно е хитрецът да се облагодетелства до степен, след която той преценява, че от повече няма нужда – тогава вариантите за него са два: или пълна асоциалност, придружена със самодоволна консумация, или театрално включване в обществения живот, с цел да минимизира вниманието и претенциите към себе си и богатството си.

Хитреците са преди всичко механически настроени. Ако нещо работи и дава полезен резултат, то е добро в универсален смисъл. Ограничение за хитреците е само страхът от личен провал, свързан с евентуално осмиване и загуба на ореола на хитростта.

Стопанинът отдава себе си на обектите, за които се грижи. Провалът за стопанина е провал на нещата, за които той полага грижа. Нещата получават толкова голямо внимание от стопанина, че накрая той започва и да ги одухотворява. Добър за стопанина е този метод или инструмент, който дава добри резултати не сам по себе си, а именно при обектите на грижата му. Тъй като има много различни „неща”, за които стопаните се грижат, а методите най-често имат странични ефекти, то доброто от стопанска гледна точка е много оспорвано понятие. Не е така при хитреците – при тях „доброто” е универсално: то е онова, което им дава предимства пред другите.

Хитрият стопанин разбира (това е отчетено от теорията на икономическите игри), че стратегиите на кооперацията и на конфликта в чистия им вид са свързани с ненужни разходи. Стратегията на хитрия стопанин е условната кооперация. Също така той знае, че унищожаването на противника до корен е губещ ход. Противникът трябва да бъде оставен да съществува, за да се поддържа играта, вариантността в системата. Но стопанинът – хардлайнер държи да изскубне всеки плевел, който застрашава неговите насаждения.

Общо за стопанската нагласа на мислене е характерно уважителното отношение към полагането на труд, към процеса на обучение като такъв сам по себе си, към ставането по-добър в нещо. Стопанинът, който обработва своята душа, овладява знания и умения не защото те биха му потрябвали, а защото те са красиво, добро и ценно нещо сами по себе си.

Хитрецът научава нещо, защото това му носи усещане за полза. Но стопанинът също не би трябвало да е със затворени очи към ползата. Напротив, стопанинът за разлика от хитреца е жертвоготовен спрямо своя резултат: той както е готов да жертва резултата си за нещо по-ценно, така е готов и да пожертва себе си за този резултат. Не, разликата между двете нагласи към ползата е в това, че в случая на хитреца крайната полза е субективна, а при стопанина – обективна. Точно обратна е оценката за методите: при стопанина строго субективна, при хитреца обективна.

Големият пример за човек, съвместил профилите на хитрец и стопанин, дава Одисей. Всъщност делението на две големи категории започва много отдалеч, още от „Илиада” и „Одисея”, а вероятно далеч преди това. Карл Густав Юнг развива шедьовъра си „Психологически типове” (1920) именно върху противопоставянето на интровертния и екстравертния тип човек и множеството форми и проекции, които това изначално деление приема в процеса на социализация. Та за Одисей: авторът на Троянския кон и измамникът в международната търговия е влюбен в лозята и стадата си и в един момент се изтръгва от прегръдките на вечно младата Цирцея, за да се върне след 20 години при Пенелопа, която очевидно е перлата на стопанството му.

По-лесно можем да разберем морала на Одисей, след като от пътешествията на капитан Кук вече научихме, че нравствената система на древните и природните народи им предписва да са стопани у дома и със съседите и да са хитреци с чужденците. (Пропуснах да спомена, но по всяка вероятност хитрецът е по-разточителен от стопанина към другите хора. Относно щедростта, зависимостта е точно обратната).

Но днешният свят сякаш загуби структурата, деляща го на свой и чужд, на близък и далечен свят. Моделът на Одисей се оказва трудно приложим в глобалното село, в което дистанцията между племената се стопява не само посредством невиждани преди средства за комуникация и транспорт, но и благодарение на няколкото държави суперсили, които са в близък контакт с всяка част на света. Ако надхитриш другите по нечестен път, рано или късно ще ти бъде потърсена сметка.

Хитрецът е технически и хазартно настроен, стопанинът е настроен логически и спестовно. Хитрецът е купил на борсата петролни фючърси и се надява петролът да поскъпва. В същото време той кара автомобила си и се надява бензинът да поевтинява. Стопанинът тук ще се провали: той знае, че след като бензинът се прави от петрол, то поне в едната от двете операции е длъжен да загуби. Хитрецът не приема аргумента „длъжен да загуби”: ако има начин, той ще се опита да повлияе на пазара и в двете посоки.

Хитреците са тези, които казват, че фундаменталните теми и философията са ненужни. В сферата на идеите, за тях познатото е вече остаряло, а непознатото – неприето от масата, тоест безсмислено. Истините се възприемат от тях като баналности. Ако движението на идеите бе оставено на хитреците, все още щяхме да сме в сферата на най-примитивните варварски религии, в които разбира се никой нямаше да вярва сериозно. Както виждаме и от античните автори, контактът с боговете щеше да се сведе до едно тотално гадателство, за да може така хитрецът да прозре бъдещето и действията му да се настроят според предсказанията, така че ако може да излъже и съдбата.

Когато към населението се отправят политически призиви, много важно е да разберем дали ни говорят хитреци или стопани. Струва ми се ще се съгласите, че за днешните политици да се говори за нуждата от опазване на околната среда е проява на елементарна хитрост.

Но определено е по-вредно, когато екологично осъзнатите, или обявяващите се за такива, които по принцип би трябвало да са еманацията на добрия стопанин, стоят в плен на хаотичните си идеи, без дори да помислят да пипнат мотика в ръка.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории. Bookmark the permalink.

2 Responses to Хитрец или Стопанин

  1. 5 says:

    кариерист или професионалист също

    уви всеки вече разбира от екология, економията стана актуална наука, хвалят се, но колко хващат мотиката/теслата …

  2. Много хубаво написан и на места много дълбок текст.
    Поздравления!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s