Между капитан Кук и Андрешко

През ноември 1769 г. корабът на капитан Джеймс Кук  „Индевър” плава покрай бреговете на Нова Зеландия и екипажът се опитва да влезе в контакт с местните жители. За разлика от населението на Таити, където „Индевър” е бил през юли, маорите са враждебни към пришълците. За да сломи недоверието им и да създаде благоприятно впечатление от англичаните, а и за да попълни корабните провизии, Кук се старае да насърчава търговията.

Но удря на камък: маорите не се интересуват особено от мънистата, платовете и железните гвоздеи, които англичаните им предлагат. Изпитали върху себе си как работят европейските пушки, новозеландците искат размяна на оръжия. След като виждат, че чужденците не са съгласни с това, някои от маорите се опитват да откраднат европейска пушка, но биват жестоко наказани.

Най-сетне се установява нещо като мир; няколко канута се долепят до европейския кораб и – по европейските критерии – започва „много честна търговия”. Един виден маор без възражения изтъргува с англичаните две неща, но третото нещо сграбчва и без да го плати се отдалечава с кануто си с победни възгласи. Тъй като англичаните смятат да останат още няколко дни на това място и да наблюдават транзита на планетата Меркурий, те не искат да оставят сред туземците грешното впечатление, че са безсилни и затова с изстрел убиват крадеца.

Този пасаж от пътешествията на смелия капитан от доста време силно ме тревожеше. Не толкова заради европейската реакция, която всъщност е напълно очаквана. Тук нека отново отдадем чест на прочутия Кук, който по стандартите на времето си е изключително хуманен с „аборигените”. Притеснителен ми се струваше фактът, че виден маорски вожд лъже и краде на дребно.  

За щастие точно в този момент попаднах на книгата „Икономика на каменната ера” на американския антрополог Маршал Салинс. Освен сериозен поглед върху принципите на примитивната икономика и търговия, тя ми даде повече от достатъчно основания да оневиня маора – и така да запазя юношеската си вяра, че в природните народи честта е главен житейски принцип.

Как се е осъществявала търговията в традиционното новозеландско общество до идването на европейците? На първо място, нямало е конкуренция между купувачите за стоките на продавачите, както и между продавачите за средствата на купувачите. Конкуренцията, която влияе на цените – основният механизъм на теоретичната микроикономика, чисто и просто е отсъствала. Рядкост е било и пазаренето.

Нещо повече. Самата търговия се е възприемала като нещо не съвсем редно и е била по-скоро маргинален фактор. Водеща в икономическите отношения между хората е била размяната, но не и покупко-продажбата. Размяната се е осъществявала под формата на получаване и даване на дарове. Принципът на дара, макар много често напълно символичен, не е позволявал размяната да бъде изцяло завладяна от алчност. Налице е бил стремеж да се даде поне толкова, а много често повече, отколкото е дала отсрещната страна на размяната.

В по-общ план, търговските отношения в първичните народи изразяват социални отношения, най-често организирани около сложна и натоварена с много странични значения социална структура. Размяната там пряко зависи от степента на близост (родство). С близките хора търговия е недопустима, между тях се приема единствено размяна на подаръци, която не търси непосредствена отплата (реципрочност), както и прояви на щедро гостоприемство.

Системата на родство в природните народи е много разклонена, а принципите на гостоприемство – на практика универсални. Така етнографите установяват, че в много случаи да се купи даден продукт е далеч по-трудно, отколкото да се получи като дар.

Дори междуплеменната размяна е структурирана около щедростта и подаръка, използвайки институцията на т.нар. търговски партньори (семейства от различни племена, които разменят – отново под формата на дарове – стоки помежду си по линия на стара традиция). Това не се дължи на някаква мистична примитивна честност, а на нуждата от общуване, което да превъзмогне войнствените настроения.

И все пак, защо маорският вожд е грабнал европейския продукт и е тръгнал да бяга, без да плаща? Ключът към постъпката му дава твърдението, че размяната пряко зависи от степента на близост с човека или хората, с които се разменя. Според дистанцията е взаимността. Маршал Салинс изтъква, че сред най-близките хора реципрочността е генерална, т.е. не се търси директно изравняване на това, което се дава и това, което се получава; прекомерната щедрост дори се насърчава.

Балансираната размяна се появява някъде на границата на своето племе (село) и в търговията с дружеските околни племена. Но в примитивната размяна в пълна сила е и т.нар. негативна реципрочност – между далечни, непознати, враждебни племена. В тази сфера, която насърчава постъпки като кражба и измама на чужденеца, трябва да се определи и постъпката на злощастния маор.

Много възможно е той да не е искал да задържи английската стока за себе си, а например да я подари на чичо си или на тъща си – напълно безвъзмездно, и така да получи социална чест с щедростта си. А щедростта е проява на величие, според древните народи. В Полинезия се твърди, че ако не е щедър, няма никакъв смисъл човекът да е богат. В Тонга или на Хаваите не е рядкост в миналото обществото да убие някой богаташ просто защото е стиснат.

Така че вероятно маорът е грабнал една стока, каквато никой в селото не е виждал, за да се върне сред близките си като герой. Нормите, които в неговото общество са регулирали размяната между непознати, по-скоро биха одобрили действието му.

Има и друг важен момент: англичаните нарушават важния принцип, че храната въобще се изключва от системата на реципрочната размяна. От „Индевър” искат най-вече да попълнят запасите си от прясна вода, дървесина и храна. За маорите това са субстанции, които притежават собствен дух, хау, и не подлежат на покупко-продажба. Дори може да се каже, че търговията с тях е кощунство.

Това се потвърждава от факта, че след няколкото убийства на техни сънародници, маорите носят на англичаните голямо количество риба, просто ей така – действие, смисълът на което хората на Кук не разбират особено добре и продължават да си „плащат” за провизиите „много честно”, с гвоздеи и стъкълца.

Определено всичките линии, които обясняват това тотално неразбирателство между двете култури (по време на третото си пътешествие капитан Кук е изяден на Хаваите затова, защото не разбира причината, поради която месеци по-рано местните го приемат за божество), не са ми известни.

А и самите маори не са съвсем безпросветни по отношение на икономическия баланс. И в тяхното общество има хитруване, изиграни и хитреци. Маорска поговорка гласи: През пролетта роднина, през есента син. Тоест когато се работи за набавяне на храна, близкият е само роднина и стои надалеч. Когато се разпределя реколтата, роднината бърза да се позове на древното право върху част от продукцията в рода и се представя за „син”.

Също така, на природните народи е добре известна и една по-изтънчена форма на негативна реципрочност: да даваш на някой в по-скромно положение толкова много и скъпи подаръци, че накрая той да не може да ти отговори с нещо на същата стойност и така да попадне в зависимост от теб. Подаръкът задължава получателя му. Затова апостол Павел обяснява, че по-блажено е да даваш, отколкото да получаваш – и хвърля в смут църковните тълкуватели, които не са били запознати с древните корени на този основен социален и психологичен принцип.

Но в тоя ход на мисли ми се струва, че прочутата постъпка на Андрешко също намира най-близкото си обяснение именно чрез метода на структуралната икономическа антропология. Селото – господата от града: това не е толкова проява на социален антагонизъм, колкото разбиране на честността по един съвсем природен, туземски образец. Честен съм спрямо близките, хората от моето село. На чужденците не дължа нищо; ако ги заблудя и ощетя икономически, ще бъда приет сред своите като герой.

Ето още едно потвърждение за това: както Андрешко очаква, Станойчо, комуто съдията от града ще секвестира житцето, първо ще се обиди, ще обвини коларя („ти ми го докара”) – но после, по силата на неумолимото природно родство, ще му прости и дори ще го почерпи пиене в кръчмата.

Нравствената щедрост, целенасоченото бягство от баланса в отношенията със Своите е древна социално-икономическа институция, която все още се е запазила на повечето места по света. Но силите на тоталния безличен пазар, който през 1769 г. вече изцяло владее умовете на английските моряци, настъпват и към нея.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории and tagged , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Между капитан Кук и Андрешко

  1. Pingback: Хитрец или Стопанин « Dimitar Sabev's Blog

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s