Честит празник, мамо!

Днес е специален ден. Денят на Земята, празнуван за пръв път преди 40 години, ни напомня за това, че живеем на жива планета и постъпките ни имат последици. Затова нека днес да помислим за цялото, за глобалната екосистема, за Земята.

Научното виждане за Земята, тук може би някой ще се учуди, но се разви едва през последните три десетилетия. Много типично за човешката природа, поколения наред естествените науки разглеждаха големите компоненти на живота на планетата като пощенски марки в класьор. В техните научни класьори океанът бе океан, с него следваше да се занимават океанолози. Със скалите – геолози и палеонтолози. Въздухът бе на метеоролозите, а птиците на орнитолозите. Точка.

Най-голямата опасност за един учен е да го обвинят в некомпетентност. Затова на науката й трябваше някой, който не държи да бъде наричан учен. Простият факт, че компонентите на живота са еволюирали заедно, бе установен едва в края на 1960-те години от британския независим учен Джеймс Лавлок.

Лавлок е автор на теорията за наличието на своеобразна интелигентност на планетарно равнище, или теорията за Гея, по името на старогръцката богиня на Земята. След няколко специализирани статии, книгата му „Гея. Нов поглед върху живота на Земята”, която бе публикувана през 1979 година, повдигна вълна от обвинения в религиозност, анимизъм, ненаучност и други подобни. Днес идеите й са основен компонент в екологичния начин на мислене на хората и в науката.        

В началото на 1960-те години Лавлок е химик, който работи за НАСА и помага в програмата, която има за цел да установи има ли на Марс живот. Постепенно младият човек започва да си задава въпроса какво всъщност търси: какво представлява животът? Ще го открием ли на другите планети, ако изхождаме само от представата ни за познатите земни организми? Тези размисли не се приемат с особен ентусиазъм от колегите, но го водят до откритието: за да възникне и да се запази, животът на първо място се нуждае от предвидими външни условия.    

Оттук е само една крачка до другата голяма идея за живота: животът променя околната среда, като я поддържа в състояние на устойчиво неравновесие. Марс бързо остава на заден план, тъй като огромните температурни амплитуди не демонстрират нищо подобно. Но погледът към Земята от тази гледна точка компенсира с излишък загубата на надежда да открием живот на Марс: през последните 5 милиарда години, откакто съществува Земята, слънчевата радиация е нараснала с 40%. Същевременно средните температури на повърхността се запазват константни, което е ясно доказано от фосилните записи. Чия е заслугата?

Лавлок правилно заключва, че животът е този, който регулира химичния състав на атмосферата, за да поддържа климата в състояние на хомеостаза, тоест в устойчиво неравновесие. „Биосферата е саморегулиращо се цяло, което има способността да поддържа нашата планета в благоприятно състояние посредством контрол на химическата и физическата околна среда”, пише той в предговора към книгата си.

И докато биолозите бяха прекалено заети да проучват разни неща с микроскопите си, химикът Лавлок откри най-голямото живо същество на планетата – нейният живот. Живата материя на Земята действа в синхрон. Тя има цел – поддържането на стабилност – и реагира съобразно постигането на тази цел в дългосрочен период.

Наистина сложно нещо е да се определи какво е индивид и какво е интелигентност. Глупави ли са китовете и делфините, индивиди ли са колониалните животни като например коралите? На едно ниво на философска абстракция Земята може да се разгледа като интелигентно живо създание. Ревнивите учени веднага отсъждат, че това е „твърдата хипотеза за Гея”, която граничи с религиозност. Вместо това те твърдят, че в сила е „меката хипотеза за Гея”, тоест че съществува негативна кибернетична обратна връзка между условията на средата и реакцията на живата материя в нейната цялост.

Тънката книжка „Гея” изобилства с примери за природни процеси, чийто очевиден про-биотичен „умисъл” упорито е убягвал на научните среди: например защо световният океан поддържа еднаква соленост през еоните? Защо през последните няколкостотин милиона години кислородът в атмосферата е точно 21%, а не повече или по-малко? (Концентрацията на кислорода в атмосферата на Земята е точно до границата, след която повече кислород ще води до опустошителни пожари.) Какво щеше да стане с въздуха, ако на Земята нямаше живот?

Известно е, че атмосферата щеше да се състои от 99% въглероден диоксид, ако беше в термодинамическото си равновесие. Лавлок счита, че състоянието на неравновесие е необходимо, за да могат живите същества да извличат енергия от него. При равновесието няма свободна енергия на разположение. И изобщо, ако търсим живот на други планети можем да изходим от принципа, че разпределение на молекули, което не се подчинява на вероятностните закони, най-вероятно е белег за живот.

На Земята са в сила многобройни сложни биотични механизми за поддържане на хомеостаза, като например седиментизацията (отлагане на органичен варовик по дъното на океаните), която регулира въглеродния цикъл; масов цъфтеж на синьо-зелени водорасли, които регулират съдържанието на кислорода; цикъл на метана, който контролира количеството на озона. Възможно е повишаването и понижаването на равнището на океана посредством топене на полярните ледени шапки, което съответно залива или освобождава шелфовите зони, също да е процес на Гея: чрез ръст или намаление на фотосинтезиращата биомаса се регулира съдържанието на кислород и въглероден диоксид в атмосферата, което пък от своя страна запазва температурата в благоприятните граници в дългосрочен период.

Как всичко това толкова дълго време е убягвало на науката? Джеймс Лавлок обяснява: науката се насочва към изследване само на това, което може да бъде измерено и дискутирано. Голяма част от посочените процеси вероятно никога няма да могат да бъдат „научно” изследвани (при сегашното ниво на научна менталност). Следователно те остават безинтересни за учените, които продължават да държат на своята компетентност повече, отколкото на знанието.

Лавлок счита, че планетата се противи на прекомерното доминиране на един биологичен вид или клас, тъй като подобна схема заплашва стабилността на живота. Пищността на природата и богатото биоразнообразие в екосистемите всъщност са защитен механизъм. Тогава каква ще е ответната реакция на Гея спрямо дейността на хората на планетата? Нагласата, че индустриалните продукти излизат извън природата, е жалка надменност; според Лавлок хората много лесно можем да се унищожим като вид, но надали можем да застрашим сериозно Живота в дългосрочен период. „Няма Женевска конвенция за мръсните номера, които природата би могла да ни изиграе.”  

През 2006 г. Джеймс Лавлок издава друга книга, която за съжаление не успях да открия в родните библиотеки, така че се запознавах със съдържанието й от Интернет и няколко статии в английската преса. Заглавието й е красноречиво: „Отмъщението на Гея”. В нея възрастният учен твърди, че човешкият вид е излязъл от границите на толерантност на Гея и е въпрос на години, може би 40, преди да настъпи природна регулация с ужасни последствия за човечеството. Трябва да се подготвим за страшни бунтове и войни за храна и вода, но и за жизнено пространство, тъй като температурите ще нараснат с 5 до 8 градуса и само в полярните зони климатът ще става за живеене. Броят на хората надхвърля с вече 80% устойчивото число, тоест над 5 милиарда души ще загинат още преди края на този век. И вече не можем да сторим нищо по въпроса.

В тези идеи на Лавлок не мога да не видя известно старческо залитане – „след мен и потоп”. Още повече, мъдрецът в сигурния си дом сред зеленината на английската провинция счита, че Британия ще се превърне в спасителния кораб на Европа. През 2007 година Лавлок изоставя част от тези възгледи, като твърди, че климатът все пак ще се стабилизира и човечеството въпреки загубите ще оцелее. Но заглавието на последният му труд от 2009 г. е красноречиво: „Изчезващото лице на Гея. Последно предупреждение: наслаждавайте се, докато можете”.

Една от критиките относно празнуването на деня на Земята е, че всъщност той носи в себе си много песимизъм. Но въпреки страшните пророчества на 90 годишния британец, в зрелите си години Лавлок не е песимист. Във финалните глави на „Гея” той демонстрира остър поглед върху силата на живота и природата, поглед дълбоко одухотворен, пропит с респект към голямата взаимна връзка на човека със Земята.

Дори да се обезкуражим от факта, че като помощ на банките във финансовата криза са отпуснати 4.1 трилиона долара, а за климата едва 13 милиарда – Земята ще се саморегулира.

Но нека заявим, че ценностите в нашето общество са преобърнати и разумните хора сме задължени да се променим.

Всеки стрък трева, всяка наша постъпка, лошите ни мисли, доброто, великодушието, смелостта, алчността – те са част от Земята. Ние сме част от Земята. Според първата книга на Лавлок, в един момент силите на Гея могат да отслабнат, тъй като както е тръгнал човекът ще унищожи, стъпка по стъпка, нейното разнообразие, източникът на стабилността. Тогава, според него, природните процеси може би ще трябва да управляваме ние – добавяйки метил хлорид, изваждайки амоняк. Повече от съмнително е дали ще се справим с това и вероятно самобитният учен ни провокира.

Защото самото допускане за нещо подобно ни показва какво трябва да пазим най-силно и за какво трябва да се борим неумолимо: за да имаме устойчив климат, чиста вода, живи почви и изобилни реколти, и здрави деца, трябва да се борим за запазването на целостта и биоразнообразието на екосистемите. Борбата за климата, която превзе вестникарските заглавия и политическите речи, трябва да прерасне в борба за живот.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Животни and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s