За старостта и енергийната независимост

Изключителни щети на движението за чиста икономика нанесоха регулярно изникващите през последните години скандали, демонстриращи противоречивия морал на онези лидери и проекти, които в публичното пространство винаги най-шумно са заявявали големия си ангажимент към съдбата на Земята.

В България такива масови явления като нереално високи субсидии за енергията от вятъра и навлизането в този бизнес на всеизвестни екологични грешници, инвестиционни планове, „наместващи” парите от продажба на квоти за замърсяване, печелившият бизнес с еко аксесоари, въртян от известните ни екоактивисти, опустошителни екологични последици от язовири и ВЕЦ проекти, аргументирани със запазването на климата и намаляване на емисии, и т.н и т.н. – водят до засилващо се недоверие сред населението към самата кауза на устойчивото развитие или най-малко към изгледите й за успех.      

Много пъти съм посочвал, че намирам ефектът от този „екобизнес” за деструктивен и вреден с оглед положителния икономически и екологичен резултат (което е едно и също в крайна сметка).

Уловката към населението е формулирана така: да спасим света с пазарска кошница.

Ако в бита си купуваме по-скъпите и икономични крушки от новото поколение – това е действие, заслужаващо похвала и насърчение. Но същевременно бездействаме – или по-скоро стоим безсилни пред действия с несравним негативен екологичен резултат, например строежа на язоври като Цанков камък, преди време се чу нещо и за каскадата Горна Арда. Дори всички българи да си купим от енергоспестяващите крушки, това наше действие е безсмислено от гледна точка на економическия баланс, щом нашето правителство реши да реализира енергийните си мегапроекти.

В противовес на обезсърчението, което чувство е много изгодно за неототалитарната политикономия, искам да кажа, че в редица точки на света екологично стопанство – или както аз го наричам економика, вече се реализира във всекидневието на хората. В тази връзка ще синтезирам информацията от една прясна статия на списание „Шпигел” и ще дам моето предположение защо този полезен и изгоден модел не се реализира и в България.

Една малка община в австрийските Алпи с население 3500 души е постигнала почти пълна енергийна независимост. Малките децентрализирани електростанции в долината Гайл в планинския регион Кернтен произвеждат повече електричество от възобновяеми източници, отколкото хората в областта консумират. 74% от енергията в общината е от неизкопаеми енергоизточници, като има цел до 2015 г. да се постигне 100 – процентна енергийна автаркия (самодостатъчност, независимост).

Кметът на общината е 46 годишен, като на последните избори от 2009 г. е събрал 82% от гласовете; популярността му наистина е много висока. Валтер Хартлиб започва да работи за чиста енергия още при встъпването си на длъжност като кмет през 1997 г. Днес по лавиците в общинските канцеларии стоят книгите на Ал Гор, а старите пияници в кръчмата компетентно дискутират глобалните екологични проблеми и техните европейски измерения. Хартлиб е на мнение, че „не можеш да решиш проблемите на света, ако и за местните хора не остава нещичко”. На опазването на климата в неговата община се гледа не само като на належащ, но и като доходоносен въпрос.     

Двигател на общинската енергетика е фирмата Alpen Adria Energie AG, която доставя електричество от ВЕИ на 7,000 клиенти в цяла Австрия. Проверка на сайта на фирмата показва цена за частни потребители от 8.78 до 9.78 евроцента за киловатчас в зависимост какъв енергиен микс клиентът избере, например 89% енергия от ВЕЦ, 93% от вятърни генератори, 18% от соларни панели и т.н. – тоест цената на електричеството за крайния клиент е съпоставима и по-ниска, отколкото в България.

Потомственият собственик на компанията се гордее с факта, че още през 1886 г., по времето, когато в областния град все още са горели газени и петролни лампи, в неговото малко градче е светело електричество. Според него подобна е ситуацията и сега.

Старинен 4 – звезден хотел, стопанисван от дама, която е издънка на същата фамилия, се отоплява с интегрирана парна система, управлявана с компютър през Интернет, а прозорците са тройни и уплътнени с овча вълна. В тоалетните казанчета тече употребявана вода, а в кухнята се готвят само биохрани. „Зеленото”, екологията, не противоречи на удобствата, считат и други представители на местния туристически бранш. „Опазването на околната среда не означава да се връщаме в пещерите”.  

Същевременно на запазеното традиционно екологично знание се гледа с особена почит. Дървета, които ще бъдат използвани в постройки, се секат само през зимата и в определена фаза на Луната – ако се познават „знаците” на природата, няма нужда от химии.

Бизнесът и администрацията в града са обединени в съюза energie:autark, който си поставя за цел устойчивото развитие на общината на зелена вълна. Предстои закупуване на електро-автобуси, както и на помпи, работещи с геотермална енегия.

Бизнес стратегията на общината включва и развитие на специфичен екотуризъм – демонстрационен с акцент върху енергийната независимост. Предвижда се по тази линия местна ВЕЦ да привлича по 10,000 посетители годишно. На друго място ще се демонстрира превръщането на царевица и трева в биогаз.

Над тази реална идилия са надвиснали два енергийни мегапроекта: петролопроводът „Трансалпин”, който е изчислен да минава по протежение на долината Гайл, свързвайки Инголщат с Триест, и новата атомна електроцентрала, която Берлускони планира за нуждите на индустриалния север на Италия.

Затова ръководителят на местната енергийна компания мечтае да стане енергиен диктатор на света: „Тогава за 20 години вече нямаше да има електроцентрали с фосилно или ядрено гориво!”

В този наратив има няколко много съществени нюанса, които заинтересуваният читател сигурно е доловил. Аз искам да обърна внимание на следното: кметът на общината Хартлиб застава на кметския стол на 33 години. Срещите и разговорите с възрастни мъдри българи през последните седмици затвърдиха мнението ми: докато мъдрият се намъдрува, лудият се налудува. Сам не съм първа младост, но не мога да не видя големия поколенски сблъсък, който пречи на нормалното развитие на България.

Има някои неща, които не могат да се постигнат чрез спазване на буквите и запетайките на закона. Тук дори не говоря, че законите трябва да бъдат променяни според нуждите на времето. Говоря за това, че според мен България е в икономическа, морална и демографска беда затова, защото тачи буквата повече от духа на закона. Защото (нека по-добре докогато) се страхува от новото и различното, обществото на българите е обречено да бъде управлявано от пошлото – и безсилното.

В насока опазване на околната среда в България виждаме как министерствата и агенциите подготвят своите безупречни бюрократи, които са в състояние да затворят устата на всеки що-годе възпитан природозащитник. Европейската бюрокрация не прави нещата по-добри. Нито буквите, нито чиновниците ни гарантират чистата природа. Единствено ако хората се активират и организират, те ще успеят да отстоят правото си на природа. Но изглежда обществото ни застарява не само на възраст, но и на отношение.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Обществени and tagged , . Bookmark the permalink.

2 Responses to За старостта и енергийната независимост

  1. Владо says:

    Не е това, за което пишете вие, но може би ще ви е интересно: http://www.ft.com/cms/s/2/78c3a00c-3957-11df-8970-00144feabdc0.html

    • mittag says:

      Тим Харфорд е известен остроумник, благодаря! Интересен материал. Но ми се струва, че времето на човека е ценно дори и човекът да не консумира, т.е. не мисля, че лондонският безделник прави с времето си нещо по-ценно от безработния индиец.
      Истина е, че мрачните пророци на екологичната катастрофа са лесен обект на подигравките на подобни автори. Но тук се потвърждава първото изречение в този постинг: движението за чиста икономика понася най-тежки удари именно заради колебливия морал и неизбистрените идеи на своите най-пламенни защитници.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s