Веемот и Левиатан

Сблъсъкът между ред и хаос, между разум и случайност, битката между всеки две противоположни идеи е омагьосвала човека и го е карала, искрено или със стратегия, да прави едни от първите си метафизични избори. Ще се постарая да съм кратък, тъй като искам да завърша този текст преди дъщеря ми да се събуди (почти успях, но накрая ми се наложи да я залисвам с бижутата на мама). Темата, която ни интересува този път, е за ползата и вредата от намесата на държавата в социалния ред.  Противоположността на държава, която командва и контролира живота на поданиците си и техните grassroots – сдружения, влиятелните икономически школи днес определят като спонтанен ред.

Доброто е добро, а лошото е лошо. Това е зен мъдрост, която е останала незабелязана за многобройните повлияни от Изтока релативисти, настояващи, че критериите за избор от някоя от двойките противоположни идеи задължително са лишени от универсалност. В същото време е истина, че хитрият ще тръгне по средния път.

Средният път, който днес имаме на разположение при крайности като тотална държава и пълна анархия, е прикритата тотална държава. Това заключение, за което ми помогна Олдъс Хъксли в  Brave New World Revisited (1958), е в противоречие с нагласата разпространявана сред масите, че именно пътят, по който вървим днес, е средният, балансираният, просветеният и преодолял крайностите.

Прикритата тотална държава е форма на управление, която се самовъзпроизвежда чрез подбрани елити, докато оставя в поданиците усещането, че те са тези, които я управляват. Днес под лозунга на демокрацията и борбата за налагането й по света президенти и правителства задействат тежки милитаристични машини. Пред лицето на икономическата криза, оставила стотици хиляди хора без поминък, се осъществяват многомилиардни поръчки за доставка на военна техника. Днес най-голямата демокрация в света притежава и най-голямата военна машина за подчинение, с която може – и смазва – всеки стремеж за национално самоопределяне, оправдавайки се, че е недемократичен.

Същевременно населението на милитаризираните държави, каквито силните елити изграждат във всяка част на света, има правото веднъж на четири или пет години да отиде до урните и да гласува. Това се представя като най-голямото и универсално човешко право; всеки получава правото да гласува. С всеобщия характер на правото на глас бяха вързани ръцете на интелигентното малцинство, като дори най-начетеният или духовно извисен индивид има право на един единствен глас – както и профана с промит мозък.

Знаем също, че щом става дума за избори, още по-голяма пречка пред народното управление е наборът от хора, от които масата народ има възможността да избира. 

Пропагандната машина на скритата тоталитарна държава не спира да работи усилено. Използват се последни научни техники, първо за да се убеди населението в правилността на управлението, а където това е вече невъзможно – в липсата на алтернатива, насърчавайки апатията и отчаянието.

Не е задължително машината на пропагандата да е пряко ръководена от правителството. Както казва нашият бай Ганьо, сега засега смятам да я карам с властта. Ефектът на автоцензурата се задейства сред вождовете на населението, неформалните му лидери. Умело намирайки средния път между критикарската люта чушка (за да те четат и слушат, все пак) и питателната супа (защото животът е един и трябва да си доставим някои удоволствия), обществените лидери на мнение, които достигат до телевизионните предавания, са точно това, от което тоталитарната демокрация има нужда. Този прекрасен термин хрумна преди няколко години на Веселин Златков, докато разговаряхме за политическия строй на днешна Русия.

Прикритата тоталитарна държава залага на първо място на пиара, на образа си в обществото. За да поддържа илюзията колкото може по-дълго време, тя разпространява и налага на публиката си като „нормални” умело подбрани за нуждите  й идеологии. Някои автори и философи се проповядват, за други просто не се говори. Ще се учудим колко много концепции и идеологии се тиражират само защото са удобни на властта. На публиката не се дава това, от което Голямото правителство в сянка няма нужда. По този начин остават непознати многобройните алтернативни идеи на либертаризма (любимият „среден път” на прикритата тоталитарна държава), които не могат да се определят като социализъм.

„Можеш ли да извлечеш Левиатан с въдица, или да притиснеш езика му с въже? Можеш ли тури оглавник на носа му, или да пробиеш челюстта му с кука? Ще отправи ли към тебе много моления? Ще ти говори ли сладки думи? Ще направи ли договор с тебе, та да го вземеш за вечен слуга?” Този цитат от Книга на Йов ще използвам като алегория за опасността от хипертрофия на функциите на държавата, следвайки известната книга на Томас Хобс, в която обаче философът заключва, че само абсолютната власт вещае добро на обществото. Очевидно страшно създание.

Но само няколко стиха по-горе в същата библейска книга се появява и създанието Веемот, което не е по-мило. „Ето сега речният кон, който съм направил като и тебе, силата му е в корема му … ” Веемот е могъщ, опашката му е като кедър; планините му носят храна, той не се страхува и притеснява, не можеш да го изненадаш. Да помислим за него като за хаоса, за липсата на ред, като за нерегулирания пазар.

Веднага мога да си възразя сам, че пазарът е от онези социални институции, които създават ред от хаоса, задействайки процеса негентропия (т.е. противоположността на ентропията). Ето вижте термитите какви хубави постройки си правят без да имат началник. Защо това да не стане и при хората с помощта на пазарните механизми, толкова е лесно и хубаво. Прощавайте, но някои от аргументите на привържениците на „свободния” пазар звучат точно така.

При хората толкова лесно не става, защото сме висши бозайници, а не насекоми. Човекът е само в малка степен социално създание, а “социален организъм” при хората чисто и просто не съществува. Социалността ни, погледната в перспектива, спира на равнището на малката група, с която се ловуват големи животни. По-големи сдружения между хора са факт едва от около пет хиляди години (известно е, че е имало градове далеч по-рано, но това са изолирани случаи) и имат за причина икономическата ефективност, а не вътрешен инстинктивен подтик. Високата плътност на човешкото население в градския тип обитаване служи на нуждите на икономиката и е улеснение за властта, а не е следствие от нашата природа.

Заключението ми е, че либертаризмът, идеята за минимизиране намесата на държавата в социалния живот, служи основно на нуждите на прикритата тоталитарна държава.

Държавата има ангажменти към своите граждани, които е длъжна да изпълнява, щом събира данъци. Идеалната държава поддържа международния мир и вътрешния ред; тя се бори с престъпността, осигурява високо екологично качество, поддържа стабилна валута (т.е. защитава спестяванията на гражданите), осигурява добри условия за стопанска дейност.

Държавата е тази, която трябва да осигури минимални стандарти в образованието и здравеопазването. Казвам минимални, но това не означава ниски. Държавата вероятно трябва да гарантира минимума и в пенсионната система, като все пак предостави на хората сами да избират как да осигурят старините си. Държавата трябва да се грижи за слабите си членове, като им предоставя улеснения за излизане от затруднената ситуация.

И вероятно още много други неща: националната държава трябва да поддържа достойно място в събранието на другите държави. Държавата следва да следи обществените процеси и да се стреми да им отговаря с адекватни нови закони. Добрата държава насърчава новите технологии. Тя регулира начинът на хранене, спорта и обществените медии, за да повиши здравето и културата на поданиците си и да гарантира израстването на разумно и силно ново поколение.

Това са важни неща – ако държавата като добросъвестен представител на всички граждани не се заеме с тях, то ролята  й бързо ще се поеме от прикритата тоталитарна държава, която вече преследва други цели.

Същевременно има неща, от които държавата трябва да стои далеч. Това на първо място е моралната и идейна свобода на гражданите. На второ – да стои възможно най-далече от собствеността на конкретни активи, надхвърлящи осигуряването на “комунални” услуги: корупцията и неефективността вървят ръка за ръка с държавния служител. Още повече, възможен е и по-добър начин за управление на общата собственост от ведомствения -чрез пряко участие на милионите хора като акционери. При сегашното развитие на комуникациите народът с лекота и минимум разходи може да гласува за желания от него икономически курс. На трето, да не докосва оръжия.

Наскоро по време на философски семинар в Червената къща, модераторът каза (в различен контекст): „Екологичните активисти по принцип са либертарианци …” Това е аксиомата.

Желанието да се противопоставят на Голямото правителство и Големия бизнес, които две са преплетени и взимат най-често деструктивни екологични решения, не трябва да заблуждава ангажираните с опазването на околната среда хора, че Веемот ще изяде по-малко от природата, отколкото Левиатан. Нещо повече, идеята за екологично либертарианство противоречи на принципите на разумното управление. Специално за България, това според мен е една от идеите, които скришно, но целенасочено се насърчават и насаждат.

Противоречието е явно: искаме високо качество на природата, искаме строг контрол и наказания за екологичните грешници – и същевременно автоматично се противопоставяме на идеите за ново, по-разумно, държавническо управление. Екологичните активисти следва да се замислят над това.

Какво ли ще стане с националната държава, ако процесите за създаване на глобално правителство се активизират? Има хора, които много се страхуват от този сценарий, виждайки в днешната международна политика единствено конспирация, водеща към тотален тоталитарен контрол. Резервиран съм към техните страхове: дали не става така, че се страхуваме от мечката в гората, докато къщата ни гори?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Обществени and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s