Как оцеляват паразитните институции

В трамвай номер 5, рано сутрин, хората отиват на работа, трамваят е пълен и няма място за сядане. С периферното си зрение виждам празна седалка; пред нея стърчи младеж, който може би не иска да седне точно сега – отлична възможност за мен да си почета списанието. Приближавам се уж небрежно към въпросното празно място, за да видя, че на него е оставена найлонова торба с клонки от елха и чемшир в нея.

Някой е оставил торбата, за да си запази мястото докато отиде да вземе билет – мисля си и леко засрамен се обръщам на другата страна. Мястото остава празно още една спирка и започвам да се досещам. Става ми смешно и наблюдавам как други наивници се приближават до уж празната седалка, но никой няма смелостта да махне странната торба, за да седне.

Мислите ми се отплесват, идва последната спирка, междувременно съм разбрал, че торбата стои там забравена още от началната спирка – така свидетелстват другите пътници. Но когато слязох от трамвая, седалката все още беше заета от торбичката.

Вървя покрай Съдебната палата, пресичам Витошка и през двора на Свети Георги минавам покрай Президентството. Две стройни български момчета, както всяка сутрин, стоят мирно изправени, вперили поглед в празното пространство. Почетната стража на Президента, или нещо подобно.

Отдавна ги наблюдавам тези силни красавци и често съм споделял с приятели колко безсмислено е те да стърчат там и нищо да не правят, докато президентът на България е изборна длъжност, а не монарх, икономиката ни е в криза, а тези здравеняци с по една мотика в ръка за една година ще нахранят половин село.

Тъй като ми е добре известен пиететът на народонаселението българско към подобни паразитни символи, които уж закрепват разклатеното национално самочувствие, още не съм предлагал официално охраната на президентството да стане по-малко пищна.

Но предвид сутрешната история с торбичката и празното място, не мога да не я сравня с бездейната президентска почетна стража. Най-странното е, че тези момчета всъщност трябва да полагат значителни усилия да стоят мирно, а в януарските студове са наистина за съжаление.

То всъщност и президентът в България е такава една институция … Кога ли ще си намери някой по-отракан пътник в трамвая?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged . Bookmark the permalink.

One Response to Как оцеляват паразитните институции

  1. Христо Стоянов says:

    Уважаеми г-н Събев,
    моите уважения към Вас, аз също съм икономист – магистър от Свищов, специалност търговски бизнест и посредничество , специализирал съм като емигрант в Испания, Чехия и на необхватният “сив” български пазар.
    В момента съм официален представител на западен осорциум – http://www.procap.com , това го споменавам , защото не съм бил асистент, не съм докторант – а нормален български гражданин който работи здраво – семейство с две деца – така че, задължения си имам много.

    За какво си правя труда да пиша всичко това – ами напоследък ми писна да чета , куцо къораво и сакото , това дано не се отнася за Вас , как дава акъли , как праивтесктво нищо не правили и т.н.

    Както във вица – дали мъж и жена чисто голи могат да правят секс на публично място у нас – отговорът е не!!! защото ще се намерят много “умни” глави които ще дават акъл!!!!!

    ами след 45 години комунизъм и 20 години варварско ограбване на държавата от същите тях , който и да дойде , няма да ни оправи лесно – мисълта ми е – стига с тези критики – време е да запретнем ръкави , да се обединим като нация и да почнем да бачкаме , като германци , не като някой други……..

    Чрез Вас , струвате ми се нормален съвремен българин , да изразя това мое мнение – стига акъли , ще бъде трудно но ще с еоправим – това е единственият начин и вие добре го осъзнавате но явно всеки си обслъжва някакви интереси……

    За финал , дай боже да сте наистина професионалист , да направите проект от които да сепчели обществото , а не само писане по сайтове които обслужват политически интереси!!!!

    С Уважение
    Христо Стоянов
    Пловдив

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s