Биологичен данък върху европейския внос – износ

Споменахме, че икономическите щети от инвазивните видове в САЩ се оценяват на над 120 млрд. долара. До 2009 г. липсваше подобна оценка общо за Европа. Този пропуск наскоро бе запълнен, но свързаните с цифрата предложения за политическа намеса ми изглеждат спорни. В доклад на IEEP (Институт за европейска екологична политика) от септември миналата година се твърди, че годишните преки загуби и мерките за контрол на инвазивните видове в Европа възлизат на 12 млрд. евро годишно, от които 6 млрд. са потвърдени в конкретен сектор. Авторите на доклада посочват, че оценката им най-вероятно е занижена; цифрата 20 млрд. евро също им се струва консервативна, за да измери действителните загуби за Европейския съюз. Цитира се, че на европейската наука са известни едва 10% от въздействията, които нанасят инвазивните видове.

Само че европеецът, който има на разположение една месечна заплата в рамките на един месец, поставя горе-долу еднаква тежест на цифри от порядъка на 12 милиарда или 120 милиарда. Щом имат пари – да плащат, но не и за моя сметка. Докладът, за който говоря, преценява средните годишни загуби от инвазивни видове на една страна-членка в порядъка 250 – 470 млн. евро при консервативната оценка и до 750 млн. при по-реалната. Тези суми с времето ще нарастват. Заявява се, че с разходи за превенция и контрол в размер на 14 – 27% от преценените щети, загубите могат да се избегнат. Но решенията следвало да се вземат на общоевропейско ниво, тъй като ЕС имал твърде много граници и биогеографски зони … Между редовете ясно прозира желанието на авторите да убедят институциите на ЕС да приемат мултимилионен европейски бюджет за борба с инвазивните видове.

За да се изпълни въпросната цел с присъщата за ЕС бюрокрация ще е нужна съответно нова организационна структура, която сама по себе си е административен паразит по публичните финанси. След като Европа след години на усърдни преговори не можа да утвърди истински пазар на „права за замърсяване”, едва ли може да оправдае и изхарчването на между 500 млн. и 3.5 млрд. евро за борба с нежеланите пришълци – животни, растения и гъби. Допълнителен контра аргумент е анализът на разходите и ползите от борбата с нашествениците. Разходите за борба с инвазивните видове се поемат от публичните власти на локално, национално и европейско ниво. Възможно е някои големи частни компании също да вложат пари за превенция или унищожаване на нежелан вид, например ВИК дружество да премахва водния хиацинт, собствениците на морски курорт гребеновидните медузи и т.н. Тези, които ще се възползват от направените разходи, т.е. клиентите от населението, не оценяват постигнатото като свои преки ползи, а по-скоро като осигуряване на едно задължително ниво на качество на околната среда. Следователно основаните на пазара инструменти за финансиране на кампании срещу инвазивните видове на този момент не са обречени на успех.

Далеч по-точни от плановете на европейската бюрократична машина ми изглеждат заключенията на Филип Хулме (Philip E. Hulme. Biological Invasions in Europe: Drivers, Pressures, States, Impacts and Responses, 2007, който труд следвам по-нататък). Авторът не се съгласява с тезата, че инвазивните видове представляват сравнително малка заплаха за Европа, тъй като екосистемите на континента са вече полу-естествени в резултат на продължителното въздействие на произвеждащия човек и неговата естествена среда. Напротив, за автора социално – икономическите и социално – културните движещи сили (Силата на човешката активност, според нашия модел за демографско налягане) определят размаха на биологичните инвазии. Хулме твърди, че за няколко десетилетия изследванията относно уязвимостта на различните екосистеми към биологични инвазии са показали само един по-общ извод: колкото е по-голямо действието на човешката активност, толкова по-голяма е и вероятността дадена екосистема да бъде „нападната”.

И други изследвания показват пряка връзка между развитието на търговията и транспорта в световен мащаб и разпространението на чуждестранни видове. В периода 1492 – 1799 година в Европа е документирано навлизането на едва 9 вида чужди безгръбначни; в следващите 50 години броят на откритите несвойствени за Европа безгръбначни нараства до 69. Още 58 са видовете безгръбначни нашественици до края на XIX век, забавянето на темпа на нарастване можем да обясним с липсата на някаква повсеместно разпространена революционна промяна в начините на търговия и придвижване до края на века. От началото на века на автомобила и самолета до 1950 г. са регистрирани 264 вида несвойствени за Европа безгръбначни, а само в периода 2000 – 2007 година: още 153 (данни на Rogues et.al., 2009).

Но Хулме прави нещо повече, като установява изразена корелация между нивото на националния БВП и броя на инвазивните видове в Европа. Корелацията се потвърждава за 25 европейски страни (сред тях и България) в четири изследвани таксона: растения, риби, птици и бозайници, като най-изразена е при растенията и рибите, където пасивната миграция е и най-силна. Това логично, но все пак изненадващо откритие ме отпраща в две посоки: първо, действително ли разпространението на животните в нови терени е станало толкова зависимо от стопанската активност на човека, и второ, какви особености се наблюдават в разселването на различните биологични форми? Докато търсейки отговора на първия въпрос ще продължим да работим за обогатяване на концепцията економика, за втория са ни нужни допълнителни познания по екология. Предлагам да започнем с второто.

Противно на войнственото становище, голяма част от чуждите видове са заселени в Европа умишлено като дивеч (напр. еленът лопатар и дъговата пъстърва у нас). Две трети от чуждите видове в европейските езера и реки са интродуцирани умишлено. При много други случаи заселването е резултат от избягали животни или пък изхвърлени домашни любимци. Подобен е случаят с ондатрата (мускусен плъх от Северна Америка с тегло до 2 кг.), която се е изплъзнала от ферми за кожи и сега причинява щети за много милиони, като подкопава речни брегове и язовирни стени. Твърдят, че ако в скоро време Европа не отдели за изтребването й 32 млн. евро, годишните щети от ондатрата ще възлязат на 250 милиона. По ирония, преди четвърт век от книжка за младия природолюбител научих, че заради кожата си ондатрата е ценен вид и ако бъде аклиматизиран може да донесе голяма полза на социалистическото ни стопанство.

По-труден за контрол от избягалите животни е фактът, че вносът на търговски стоки с биологичен или минерален произход много често е съпроводен с внос на „замърсители”: болести, паразити, патогени. В някои случаи, като колорадският бръмбър, внесеният вредител се ограничава до първоначалния си домакин. В други случаи той се прехвърля върху видовете от новата си среда; пролетната виремия е интродуцирана в Европа от Азия с декоративния шаран, но се е прехвърлила на местни видове като лин, щука и други. Голяма част от инвазивните растителни плевели са внесени със зърно; сериозен пренос на видове се осъществява и при внос на почва или инертни материали. Така чрез саксийни растения от Нова Зеландия във Великобритания е интродуциран вид плосък червей, който вече е изместил обикновения дъждовен червей в Северозападна Шотландия.

Най-масовият пренос вероятно се осъществява с баластовата вода на корабите. Днес във всеки един момент из световния океан пътуват приблизително 35,000 карго кораба, с водоизместимост обикновено над 80,000 DWT. До една трета от тонажа, или общо до 10 млрд. тона, може да е баластова вода – добра възможност за пренос на микроби, яйца, ларви, планктон. Документирани са около 1000 вида, навлезли по този начин в европейските пристанищни води. Този факт еднозначно свидетелства как експанзията на световната търговия води и до експанзия на видове с подходяща биология. Има още една категория инвазии, зависеща от разрастването на световния транспорт и търговия. Това са животните стопаджии, например обрастващи дъното на кораб или закачващи се за някой влак, камион, автомобил. Такива нежелани стопаджии често са кафявият плъх и домашната мишка. Накрая, големите инфраструктурни проекти също способстват нежелания пренос на видове; Суецкият канал е известен пример, по същия начин благодарение на разклонената система от канали и реки видове от Черно море проникват в Балтийско, където солеността на водата е сходна.

Важно е да се знае какъв е характерът на въздействието на чуждите видове върху „нападнатата” екосистема. Ефектът не е задължително отрицателен, но най-често е именно такъв. Освен преките щети върху човешките активи, които нанасят животни като дълбаещата ондатра или растения като обрастващият воден хиацинт, негативното въздействие на чуждите видове върху околната среда може да се систематизира по следния начин: 1) хибридизация; 2) пренос на патогени; 3) трофични въздействия (изяждане, изпасване, паразитизъм); 4) конкуренция за ресурси. Ще се спра само на първия ефект, т.нар. „генетично замърсяване”. Най-често хибридите са „ялови”, което води до спад на числеността на туземната популация. Но хибридите могат и да дадат потомство, това потомство продължава да се кръстосва с местните индивиди. По този начин е възможно да се разпространят по-„некачествени” предвид условията на местната среда гени и хибридизираният вид да стане по-слабо адаптивен, което също ще доведе до спад на числеността му. Разбира се, възможно е и обратнбото: хибридът да придобие нови характеристики, които да му позволят да се справя по-добре в средата и да се възползва от нови ресурси. При европейските птици например се наблюдава засилена хибридизация при видове, които са застрашени и числеността им спада. Най-общо казано, необходими са още изследвания за бариерите и последиците от хибридизацията между местни видове и пришълци.

Няма да изчерпим в рамките на няколко реда въпроса за екологията на инвазивните видове и принципите, по които се заемат екологични ниши в нови територии. За финал на този етап ще помислим върху обобщението на Улрих Зедлаг в прекрасната му научнопопулярна книга Tierwelt der Erde (Животинският свят на Земята, 1972): „Очевидно в конкурентната борба на видовете еволюцията е облагодетелствала създаването на стадий на разпространяване, осигуряващ по-пълноценно използване на жизненото пространство и по-добро смесване на генетичния материал (т.е. разпространение и комбинация на носещи предимство гени)”. Има жизнени форми, които са поели „по другия път”, създавайки безчислено, но трудно подвижно потомство, прикрепено към родното си място. Виждаме, че хората брутално се намесват в това изначално деление, като активно спомагат за разпространението на плодовити, но бавно подвижни животни, на нови територии, където нямат естествени врагове.

Не е ли същото деление в сила и за човешките групи? Имаме малобройни племена от активни, мигриращи ловци и многобройни популации на плътно заселени земеделци. Аналогията между човешки групи и животински популации крие много капани, макар интуитивно да се долавя сходство в развитието на народи и видове. Както и при някои видове гръбначни животни, числеността на популацията на човешките етноси се развива циклично. Периодите на демографски взрив, водещи до засилено демографско налягане, се съпътстват от масово разселване на хора, придружено от усилено търсене на нови технологии, които да освободят напрежението в обществото. Как иначе да изтълкуваме инвазията на европейците в Америка след XVII век или Великото преселение на народите? Така или иначе, предстои ни да си отговорим на първия въпрос: действително ли човешката икономика ни води към екологичен миш-маш? И докъде можем да стигнем по този път?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Животни and tagged , . Bookmark the permalink.

One Response to Биологичен данък върху европейския внос – износ

  1. Pingback: “Творци” на видове « Dimitar Sabev's Blog

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s