Двойната печалба – дело на всеки

 

Според наскоро публикуван доклад на Международната организация на труда, една от възможностите да се противодейства на „човешките загуби” вследствие на икономическата криза и да се стимулира заетостта е да се работи за намаляване на емисиите парникови газове. Въз основа на авторегресионен модел е изчислено, че в следващите 5 години, до 2014 г., заетостта в глобален план може да нарасне с 0.5%, или с 14.3 млн. нетни нови работни места, ако се въведе данък за въглеродно интензивните отрасли в размер на 30 евро/тон CO2, приходите от което да позволят по-ниско данъчно облагане на труда. 

В предходното изречение думата „нетни” е особено важна, тъй като въвеждането на въглероден данък ще ощети откъм печалби, тоест също и заетост, въглеродно – интензивните отрасли. Най-интензивен е енергийният сектор с производството на електричество, топлина и газ, следва тежката промишленост и секторите метали, кокс, дървесина, хартия, сред услугите – въздушният транспорт. С въвеждането на въглероден данък ще настъпи масиран трансфер на капитали между секторите на икономиката, за който процес и без да сме го прочели във въпросния доклад е ясно, че ще е е свързан с яростно противодействие от страна на губещите.

Доскоро голямата част от икономическите анализатори, особено от САЩ, изтъкваха, че различни схеми от типа cap-and-trade или carbon tax ще доведат единствено до ръст на безработицата в развития свят, тъй като развиващите се икономики няма да отговорят със същото и развитите „наивници” ще загубят своята конкурентност. В новия доклад на МОТ, който е доста сериозно четиво в обем над 100 страници се твърди, че възприемането на „зелени политики” ще доведе до създаване на нови пазари и ще отключи потенциала за развитие на цели региони и държави. 

Посочено е, че посредством въвеждането на въглероден данък може да се извлече двойна печалба: от една страна екологична, от друга страна социална. Пренасочването на държавните приходи от въглеродния данък към намаляване на вноските за социално осигуряване ще намали страничните разходи за работната сила и така ще насърчи наемането на работници.

Ако този процес се съчетае с държавно насочване на инвестиции към екологични технологии, т.е. субсидии за промишленост с ниска въглеродна интензивност, ръстът на работните места може да достигне 1.1%, или по-точно 2.6 млн. нови работни места в  развитите страни от ОИСР и 14.3 млн. работни места в развиващите се страни. 

Този позитивен ефект се дължи на насърчаваната замяна на капитал с труд като фактори за производство. „Често се приема, че енергията и капиталът са два допълващи се производствени фактора. Ръстът на цената на енергията (следствие от въглеродния данък) увеличава цената на капитала по сравнение с цената на труда”. Според симулацията, която е осъществена от международния изследователски институт на МОТ, намаляване на емисиите въглероден диоксид с 4.6% посредством „зелени политики” ще доведе до увеличаване на заетостта с 1.1% (общо за всички икономически сектори). 

Цитирани са три изследвания от предходни години (HERMES, QUEST, PANTA RHEI) които достигат до сходни резултати, например съкращаване на емисиите с 2%, което ще доведе до 0.5% ръст на заетостта, 4.4% съкращаване на емисии и 1% ръст на заетостта, и други. Само в един от сценариите на изследване от 1999 г. се посочва, че е възможен спад на БВП с 1% вследствие на по-ниската производителност на капитала заради въглеродния данък и съкращаване на инвестициите. Но и в този най-негативен случай се очаква ръст на заетостта, макар и слаб (+0.1%).   

Проблемът в изследването на МОТ се състои в това, че то разглежда случая на координирано въвеждане на зелени политики от всички държави по света. Не се оценява въвеждането им от една изолирана страна. Следователно възраженията на консерваторите срещу зелената политика, че тя може да намали конкурентността на някоя страна и оттам да доведе до съкращаване на заетостта, не са опровергани.

Второ, не е направен детайлен анализ на понятието „зелена политика”: ефектите от търговията с емисии и от въглеродния данък вероятно ще са различни, като оценката за по-висока ефективност клони в полза на въглеродния данък

Трето, в анализа не са включени разходите, които произтичат от ускорените изменения на климата, т.е. от непредприемането на зелени политики, които очаквани разходи могат да дадат по-благоприятна икономическа оценка на зелените политики.

Четвърто, не е изяснен социалният ефект от въвеждането на въглероден данък. Има опасения, че тъй като ставката му ще е „плоска”, той ще има регресивен ефект, т.е. ще въздейства на по-богатите сравнително по-малко, отколкото на бедните – а в някои страни изглежда обръщат сериозно внимание на социалната справедливост на системата за данъчно облагане. 

Накрая, макар и базирана на достоверни проучвания, класацията на отраслите в двете групи „въглеродно интензивни” и „въглеродно неинтензивни” няма да издържи на критиките на някой умел лобист.  Би могла да се различи директна от тотална интензивност, като последната отчита и въглеродната интензивност на ресурсите на входа. Задачата би могла да се реши с помощта на матрица на Леонтиев, но тогава нещата вече стават доста сложни. 

Вижда се, че в това изследване има действително много допускания, не изброих всички от тях, те не са и скрити от авторите. Позитивът му е, че все по-достоверна изглежда голямата социална и икономическа полза от преминаването към икономична икономика. Тя е дело на всеки. Проличава, че ако се постигне единно становище по въпроса за зелените политики, обществото като цяло ще се облагодетелства значително и природно, и икономически.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , . Bookmark the permalink.

One Response to Двойната печалба – дело на всеки

  1. Boyan says:

    Димитре, 100% подкрепям тезата за подмяната на облагането на труда с облагане на вредните емисии и ресурсите – кога БТПП ще организира подобна дискусия с правителството 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s