Услугите на природата

Представете си следния не невероятен пример. Предприемчиви хора виждат едно подгизнало парче земя, което никой не харесва и не иска да ползва, отводняват го и го правят на бостан. Така те печелят, да кажем, 10 000 лева. В същото време осушаването води до влошаване на водния режим в областта и за да се доставя филтрирана вода в близкия град данъкоплатците трябва да осигурят 100 000 лева. БВП ще отчете ръст от 110 000 лева. Реалната загуба е 90 000 нето и 100 000 за обществото като цяло.

Същият подход приложете към населението, живеещо край река. Най-големи разходи поради замърсяване носят тези, които живеят най-далеч от извора – в равнината, тоест най-много на брой. За хората до извора са само печалбите от перачницата на килими. Или пък помислете за изсичането на гори: един обира парите от дървесината, мнозина се пулят на дънерите. Още Лермонтов е съжалявал хората за глупостта им да отсекат трите палми.

Обнародваният преди седмица доклад Икономиката на екосистемите и биоразнообразието си поставя за цел да помогне за възприемането на икономическата стойност на природните ресурси. Над 100 учени от цял свят под лидерството на Паван Сукдев са участвали в проекта TEEB (The Economics of Ecosystems and Biodiversity), подкрепян от няколко европейски правителства. Докладът е предназначен за национални и международни политици и се стреми да ги убеди, че деградацията на природния капитал няма да подмине кесиите на търговците, а услугите, които екосистемите предоставят на човечеството, струват наистина много пари. Защитава се тезата, че дори несъвършени, субективни и много приблизителни, цените, които се поставят на комплексните услуги, предоставяни от екосистемите, ще накарат вземащите решения политици да преосмислят редица инвестиционни „прогресивни” намерения.

Отлична идея: да се определи цена на всичко онова, което природата създава, за да можем да знаем какво разрушаваме с икономическите си решения. Но не са много нещата, които приемам без резерви, така че няма да спестя две забележки. Едната е свързана с книгата Икономическата стойност на биоразнообразието от 1994 г., която макар и от по-старомодна неокласическа гледна точка (скучно четиво е) разглежда същия кръг проблеми, но сама по себе си е безсилна да се справи с алчността на отчуждаването. Втората забележка е по-концептуална. Фразата „услуги, предоставяни от екосистемата” ме кара да си помисля следното: за какъв всъщност се мисли човек?

Прозиращата през словосъчетанието надменност на венеца на творението ще се стопи като лански сняг, ако само Гълфстрийм реши да си почине и заради намалялата плътност на океанските води завие наляво и позаобиколи Британия и Скандинавия. Или пък ако пчелите решат да събират мед от кофите за боклук и спрат да опрашват растенията. Или пък ако земните червеи решат да задълбаят по-надолу в земната кора. Да не сме направени от ектоплазма, че да разделяме природни услуги от хора?!

Възражението ми е по-скоро от позитивен характер, да се концентрираме върху полезните концепции в новия доклад. Първо, той загатва идеята за повратна точка (възможност за внезапен екологичен колапс): в климатологията така се нарича преходът от едно стабилно състояние в друго стабилно състояние, като промяната най-вероятно е необратима. Пример за повратна точка дава възможното разтапяне на леденият щит на Гренландия, което би повишило нивото на Световния океан с шест метра, размразяването на пермафроста в Арктика, свързано с отделяне на грамадни количества метан, промени в мусонния цикъл в Индия и Западна Африка и др.

TEEB търси отговор на въпроса защо се допуска разхитително, икономически нецелесъобразно използване на общите природни ресурси. В тази насока в отминалия XX век често е даван отговорът, че общите блага са трагедия. Наистина, общата липса на собственост стана трагедията на страните от СИВ, но смея да заявя, че в оправданата си борба срещу заблудите на социализма либералите, сред тях и немалко българи, изпаднаха в крайности, опитвайки се да приложат критиката си към всички аспекти на стопанския и обществения живот. Ще дам за такъв пример скорошна статия на уважавания икономист Георги Ангелов, в която той, не знам доколко сериозно, предлага да се приватизират българските гори.

Паван Сукдев и екипът му предлагат друг, по-нормален според мен подход – да се потърси пълната стойност на природния капитал. Тогава икономическите изчисления стават коренно различни. Стойността на гората е не само цената на парчето земя под нея плюс дървения материал и кожите на животните. Гората функционира като организъм, който е много повече от съставните го части; тя улавя въглероден диоксид, спира екстремни климатични прояви, задържа почвата и влагата, осигурява устойчиви хранителни и лекарствени ресурси на населението. Докато я има.

Всички изброени услуги си имат цена; понякога тя е равна на предотвратени странични разходи или предотвратени щети. Понякога цената е възможността да се развива устойчив бизнес. В Бразилия например ако се запази първичната екосистема на дъждовните гори на единица площ се генерират 3 пъти повече пари в националната икономика, отколкото ако се отглеждат крави, а приходите по сравнение с дребното фермерство са с 50% по-високи. В Шотландия обществената полза от мрежата Натура 2000 е оценена на три пъти по-висока от разходите.

Къде е тогава проблемът? Глобалните ползи от природата могат далеч да надхвърлят глобалните разходи, но на локално ниво ситуацията изглежда различно. Това, което глобално погледнато е съхраняване на природното богатство, локално погледнато е ограничаване на достъпа до ресурси.

Държавата попада в светлината на прожектора. След като става дума за публична полза, която се накърнява от краткосрочни, недалновидни индивидуални интереси, то държавата следва да се погрижи. Цитирам: „Ролята на правителствата и на публичния бюджет е критична”. Първоначалните разходи за природна консервация, след която могат да се очакват посочените много високи комплексни ползи, са твърде високи и се изисква продължителен период да се материализирт печалбите, което отблъсква частния капитал. Държавата следва да се ангажира с редистрибуция на финансови ресурси (тук някой ще изпищи) и да осигури плащане за екологичните услуги. Ако развитият Север, най-общо казано, плаща на Юга да не се секат горите (както сега предвижда програмата REDD), то с 17 – 33 млрд. долара годишно ще се извлече дългосрочна печалба от 3.7 трилиона, според цитирано в доклада на TEEB изследване.

Най-общо казано, признава се, че пазарът (силите на търсенето и предлагането) не е в състояние да се справи с поставянето на цена на природните услуги. Голям пример в това отношение дава океанският риболов, развил се в индустриална насока след 1970 г. За последните 40 години вследствие на конкуренцията рязко е нараснал капацитетът на риболовната флота, което води до свръх-риболов и спад на улова. Стойността на океанския риболов за 2008 г. възлезе на 86 млрд. долара. Годишната загуба от липсата на управление на отрасъла се оценява на 50 милиарда пропуснати приходи. Ако приложим законите на свободния от намеса пазар, то заради изострената конкуренция за по-малко риби следва да очакваме намаляване на риболовната флота, което пък автоматично ще доведе до увеличаване на рибните ресурси.

Дори да е така, в което всеки разумен човек ще се усъмни, кой нормален икономист ще оправдае разходите, произтичащи от ръждясващи ненужни риболовни кораби в очакване на нова риба? А разходът гладуващо население заради неуловената риба, която я няма само защото някой упорито държи да оставим нещата в ръцете на саморегулацията? „Последната Нобелова награда бе връчена на икономиста Елинор Острьом, която показва, че колективната собственост върху ресурсите от традиционните общности може да насърчи еволюцията и адаптацията на режими за устойчиво ползване на ресурси”.

Според доклада на TEEB, в пътя към екологични подобрения основна роля ще играе регулацията. Другите четири елементи в пътната карта са:

  • допълнителна роля на пазарните инструменти като данъци, такси и квоти, с които може да се търгува (не са приложими във всички случаи и за всички услуги на екосистемата);
  • реформиране на системата за субсидии, достигащи 1 трилион долара глобално, които често се дават за увреждащи природата дейности;
  • да се плаща за предоставена екологична услуга, например под формата на REDD. Това предвижда също така да се заплаща пълната цена на общото благо, като не се субсидират цените за населението, за да не се насърчава пилеенето на ресурси. Могат да се намерят други начини за подпомагане на бедните, включително предоставянето на услугите безплатно за някои групи;
  • подкрепа за инвестиции в природен капитал.

Докладът, който си заслужава да се прочете дори само информативно, заявява следното: на много места по света вече започна да се говори за нисковъглеродна икономика. Време е да се отиде една стъпка по-нататък, към създаване на ефективна икономика.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики. Bookmark the permalink.

4 Responses to Услугите на природата

  1. Boyan says:

    Да, но няма кой да обърне внимание на това в България. Аз се боря за тази тема от 2003 г., когато си писах дипломната работа. Всъщност, остойностяването на екосистемните услуги и плащанията за тях (например въвеждането на повсеместна цена на парниковите емисии) се явяват основа за решаване на глобалните екологични предизвикателства – механизми като cap and trade само мътят водата.

  2. Jordanka says:

    Здравейте, може ли да качим Вашата статия в сайта на Коалицията от граждански групи и организации “За да остане природа в България”?

  3. 5 says:

    Или друг пример:
    Фирма строи игрище за голф на 1000 декара
    Цялата екосистема е преобърната с багери и я няма
    самотна костенурка бяга
    земята не се обработва
    селяните нямат достъп и заобикалят, даже ги тормозят
    някои от тях са продали имоти,
    фирмата построени апартаменти,
    голфът после дълги години излиза на загуба

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s