В какво всъщност вярват те (Томас Фрийдмън)

Ако проследите дебата в Конгреса относно законопроектите за енергията / климата, ще видите, че противниците на този законов акт, ще ги наречем „дълбай, дълбай, скъпа!”, издигат две възражения. Едното е, че планетата напоследък изстудява, а не се затопля, другото е, че Америка просто не може да си позволи под каквато и да е форма въглероден данък / търговия с емисии.                 

Но има и друго нещо, в което те със сигурност вярват, но не го казват: Те вярват, че светът стои пред масово бедствие, същото като Черната Смърт, което ще унищожи 2.5 милиарда души във времето между сега и 2050 г. Те вярват, че за Америка е много по-добре световната енергетика да зависи от петрола – търговска стока, до голяма степен контролирана от държави, които ни мразят и която ще поскъпва, докато търсенето нараства – вместо от технологии за чиста енергия, които ще бъдат контролирани от нас и ще поевтиняват, щом търсенето нарасне. И накрая те вярват, че хората в развиващия се свят са много щастливи, че са бедни – само им дайте малко течаща вода и електричество и те ще са супер. Те никога не биха поискали да бъдат като нас.

Да, опонентите на всякакъв данък върху въглерода, с който да се стимулират алтернативите на петрола, би трябвало да вярват във всичките тези неща, тъй като само в такъв случай в аргументите им има някакъв смисъл. Ще обясня защо мисля така, но позволете ми първо да обясня как гледам аз на този въпрос.

Аз съм активен разпространител на идеята за чиста енергия. Зелен за мен означава не просто да се рециклира боклука, а да се обнови Америка. По тази причина казвам „Зеленото е новото червено, бяло и синьо” (цветовете на знамето на САЩ, бел.прев.).

Аргументът ми е прост: аз мисля, че промяната на климата е реална. Не мислите така? Ваша работа. Но има две други големи тенденции, насочили дула към нас, оказващи влияние върху енергетиката, които просто не могат да се отричат. Да се обнови Америка за нас означава да се поеме лидерството и да се изнамерят технологиите, с които да се решат тези проблеми.

Първият е, че светът става пренаселен. Според доклад за населението на ООН от 2006 г., „Световното население вероятно ще нарасне с 2.5 млрд. … от сегашните 6.7 млрд. до 9.2 млрд. до 2050 г. Това нарастване съответства на цялото световно население през 1950 г. и ще бъде поето в голямата си част от по-слабо развити региони, чието население се очаква да нарасне от 5.4 млрд. през 2007 до 7.9 млрд. през 2050”.

Въздействието върху енергетиката, климата, водите и замърсеността от допълнителни 2.5 милиарда, които трябва да се хранят, обличат, да живеят в дом и да пътуват е стряскащо. И това е което се задава, освен ако – както опонентите изглежда вярват – глобална епидемия или бум на масово въздържание ще замрази световното население – завинаги.

Сега да допълним с още едно нещо. Светът продължава да става все по-плосък, все повече хора могат да видят как живеем, да пожелаят нашия стил на живот и дори да вземат нашите работни места, така че да заживеят така, както ние живеем. Така че не само че добавяме 2.5 млрд. души до 2050 г., а много повече от тях ще живеят като американци: в жилища с американски размери, карайки автомобили с американски размери, ядейки хамбургери с американски размери.

“Какво става, когато развиващите се страни с разрастващ се автомобилен парк получат десетки милиони коли, задвижвани от петрол, докато в същото време глобалната икономика се възстановява и няма голям излишък в глобалното предлагане на петрол?” пита Феликс Крамър, експерт по електромобили, който се обявява за електрификация на автомобилния парк в САЩ и все по-широко използване на горива от възобновяеми източници. Това, което ще се случи, разбира се, е че цената на петрола ще избие през тавана, освен ако не разработим алтернативи. Петролните диктатори в Иран, Венецуела и Русия се надяват, че няма да имаме такива. Тогава те просто ще станат по-богати. 

Така че или опонентите на сериозен закон за енергията / климата, поставящ цена на въглерода, не ги е грижа, че сме пристрастени към петрола и сме навеки зависими от петродиктаторите, или пък те наистина вярват, че няма да се появят 2.5 млрд. души, които ще поискат да живеят като нас, така че цената на петрола няма да се покачи твърде много и следователно ние не трябва да вдигаме данъците, за да стимулираме чисти възобновяеми инициативи и енергийната ефективност. 

Зелените „ястреби” вярват в друго нещо. Ние вярваме, че светът става все по-горещ и по-пренаселен, с повече „американци”, а следващата голяма глобална индустрия ще е Е.Т., или енергийна технология, основана на чиста енергия и енергийна ефективност. Това трябва да стане. И ние вярваме, че държавата, която открива и прилага най-много Е.Т., ще се радва на най-голяма икономическа сигурност, национална сигурност, иновационни компании и глобално уважение. И ние вярваме, че тази държава трябва да е Америка. Ако не, нашите деца няма никога да се радват на жизнения стандарт, който имаме сега. И ние вярваме, че най-добрият начин за стартиране на Е.Т. е да се постави фиксирана, дългосрочна цена на въглерода – съчетай го с впечатляващите стимули на екипа на Обама за зелените технологии и след това остави на свободния пазар и на иновациите да свършат останалото.

И така, както казах, не вярвате в глобалното затопляне? Грешите, но ще ви оставя да си се радвате, докато къщата ви на плажа не бъде отнесена от вълните. Но ако също така не вярвате, че светът става по-пренаселен с повече хора, пожелаващи да са „американци” – и че да игнорираме това е в полза на най-лошите ни врагове, докато ако отговорим на това с чиста енергия ще засилим най-добрите си технологии – тогава вие сте слепи по ваше желание, а в добавка на това разваляте бъдещето на Америка.

Публикувано в The New York Times, 17 ноември 2009 г.
Авторът е многократен носител на наградата “Пулицър”; най-известната му книга е “Светът е плосък” (2007)

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s