Антикризисният бизнес на България

Предложението на финансовия министър Симеон Дянков да предостави държавния фискален резерв на търговските банки можеше да свърши едно много добро дело: да намали лихвата по кредитите. В същото време отчетохме, че ролята на резерва е на първо място да гарантира стабилност (както се оказва, това че България работеше години наред с големи фискални излишъци и поддържа твърда парична връзка с евро, е от полза за нас във време на криза). Премиер министърът удари с ръка по масата и успокои народонаселението, че парите ще си останат в хазната. Съгласен, не следва да се пипат резервите на страна като нашата, но самият факт на отправянето на подобно предложение говори, че финансовият министър гледа нестандартно на професията си и е готов да приложи всякакви хитроумни решения, за да намери приходи за бюджета.

От бизнеса с марихуана, щом става дума за антикризисни мерки, България ще има не по-малко парична полза, отколкото ако се съкратят 15% от митническите служители или се откаже финансирането на БАН. В Калифорния, слънчевият щат, пазарът на марихуана се оценява на 2 млрд. долара годишно. Засилват се предложенията за легализиране на марихуаната с рекреационни цели. Когато активистко движение в Калифорния е събирало подписи в подкрепа на лигълайз, набрани са 300,000 до края на септември, хората буквално са изтръгвали листите от ръцете на доброволците, за да се впишат, твърди NYTimes.

Нека трезво преценим перспективите пред легализирането на пазара на марихуана в България: в геостратегически, финансов, културен и медицински план. Геостратегията сочи, че през страната ни отдавна протичат дълбоки наркопотоци. През Свиленград и Капитан Андреево синтетичен наркотик прониква от арабския свят и излиза през север-северозапад. Малка част остава, тук също се произвежда и част от синтетичната дрога за западните дискотеки. Ще намалее или ще се увеличи трафикът на бяла смърт, ако марихуаната излезе на светло и се изложи на витрините? Не вярвам да има връзка между двете, но картелите, които сега си разпределят парите от черния пазар на трева, определено ще са недоволни от легализация.

Специално по отношение на индийския коноп, земите ни са плодородни и обещават богата реколта за спокойна почивка с лек ориенталски привкус. Околните държави засега не предвиждат легализация, така че може би ще ни погледнат странно, но поне няма да са ни изпреварили в бизнеса. Може би гърците ще ни последват, македонците като член на НАТО ще ни осъдят, а сърбите най-сетне ще започнат да ни уважават.

Сериозно стратегическо съображение е следното: Преразглеждане на режимите за наркотиците е предизвикателство за всяка нормативна и правосъдна система (дори във Великобритания не са напреднали много, въпреки продължителните усилия в тази посока). Българската система вероятно все още не е в състояние да се справи с нещо подобно, нито пък да докаже на Брюксел уместността на такова предложение. Тоталната забрана е предпочитания вариант, когато няма капацитет. Такова решение е свойствено за бюрократичната организация и чиновническата менталност и ще бъде защитавано с устрем, привличайки аргументи от медицинско и имиджово естество.

Мотив в подкрепа на легализацията е възможността на държавата да контролира бизнеса и да поправи изкривяването, произтичащо от наличието на забранен пазар. На това отгоре поне 30 млн. лева ще се разпределят ежегодно между селски производители и търговци на дребно, вместо между наркокартели и престъпни полицаи. Сметките са следните: през 2010 г. в България ще живеят приблизително 3 млн. души на възраст от 15 до 45 години, поне 4% от тях употребяват марихуана (това е средното в световен мащаб), тоест 120,000 българи: по примерно 25 лева месечно това прави общо 3 млн. лв. месечно и над 35 млн. лв. годишно. Това е само пазарът, формиран от местните потребители; приходите от туризма ще са значителни, вероятно още толкова. Така че на една ръка от държавата е пазар за 70 милиона (оценката е малко занижена, 1/40 спрямо калифорнийския пазар при 1/5 население), над една пета от парите ще са акциз или такса за държавната компания по изкупуване.

На някой пуритан всичко това може да се стори невероятно, но нали по същия начин през зрелия социализъм можехме да пазаруваме в магазините „Кореком”, прокарващи капиталистическо влияние с изкусителните си стоки? Те бяха изкушение, недостъпно за масата, носещо приходи. Ако алтернативата за нас сега е да продадем Вълчетрънското съкровище или да отглеждаме марихуана, за да осигурим плащанията на пенсиите, предпочитам и съветвам да се поддадем на второто изкушение. (Проблемът е, че изкушението е твърде високо и за работниците по контролата и вероятно значителна част от средствата ще прибере някой партиен или про-частен джоб). Същото препоръчвам като спасителна мярка, ако заради липса на финансиране бъде застрашено съществуването на Българската академия на науките.

А в културно отношение българската държава във формата на институциите на властта винаги досега се е отклонявала от новаторския облик. Ще го видите по паметниците в центъра на София, пропити от консерватизъм, строгост, еснафско-народническа безутешност. Вратовръзките са стегнали държавниците и докато яката на министър-председателя все още непривично пристяга здравия му врат, колоните хвърчат внушително нагоре, автомобилните полицаи гледат строго, а главите са превити в очакване сабята да не ги посече. Голямата ни цел е да не направим нещо, за което да ни се скара началството, понякога в Брюксел. Разпусни малко, изморена страна – на първо място това ще донесе легализацията на марихуаната у нас. Възможно е притокът на млади хора в Петрич и Благоевград рязко да се увеличи, а потенциалът за културен туризъм на Източни Родопи и Странджа най-сетне да се осъществи. Но честно казано обликът на политиците и казионните културтрегери в центъра на София в момента не отговаря на една Ямайка на Балканите.

От медицинска гледна точка, най-важната разбира се, контролираната продажба на марихуана за рекреационни цели в аптеките е оправдана. Оттам нататък се намесват възпиращите факти като изключително вредното въздействие от употребата на марихуана във възрастта до 18 години. Доказано е, че употребата й от тийнейджъри засилва параноичните настроения и може да доведе до шизофрения. Има, макар сравнително рядко, болно пристрастени към марихуана и по-възрастни хора. Контролираната й употреба, като средство срещу стрес и като емоционален стимулант, приятна Gesellschaftsdroge (социален наркотик), все още не е довела до загниване на Калифорния и Нидерландия. Държавният контрол и премахването на насърченията на забранения пазар биха могли да попречат на прехвърлянето на марихуаната и другите опасности в училище.

Олдъс Хъксли, бодливият английски интелектуалец на XX век, през 1958 г. коментира своята излязла почти тридесет години по-рано книга Brave New World. Въпросният текст обсъжда ролята на държавата за моделиране умовете на поданиците, включително посредством забранени и позволени наркотици. Разтварящите  съзнанието дроги не могат да се приемат от една управа, която иска да има население, което не създава проблеми. Насърчават се дрогите, които водят до сънливост, загуба на творческа трудоспособност, примирение (алкохол, сънотворни, болкоуспокояващи).

Погледът върху възможностите, които природата дава, което значи също и разсъждения за нашите граници, е необходим за съзнателния, адекватния, трезвия човек. В заключение, имаме много категорични фактори против легализирането на марихуаната с рекреационни цели в България, но те се оказват най-вече от сферата на психологията на българския политик и чиновника изобщо. Тогава, най-разумно е финансовото ни министерство, което има вменени и социални задачи, да инициира програма, която да се опита да обори възраженията срещу легалния бизнес с марихуана с аргумента на парите. Дискусията в културния свят върви с пълна сила и не знам точно какво ще се случи през 2030 г., но ще е тъпо, ако дотогава притежанието на марихуана все още бъде наказуемо.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни. Bookmark the permalink.

One Response to Антикризисният бизнес на България

  1. mittag says:

    при цялото четене, никой не се осмели да остави тук коментар :))
    един линк за любознателните: http://www.mapinc.org/drugnews/v02.n2098.a02.html

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s