Теорията за демографско налягане в сбита форма

Предстои ми да ви запозная с единственото ми засега научно откритие, придобило по-компактна форма – теорията за Демографското налягане. Тази фраза през 2002 година, когато идеята изплува по време на приятелска сбирка, будеше недоумение сред онези среди, на които им се налагаше да я коментират като научна претенция. След това в книжката Свободни разговори върху възела на размяната (2006) й отредих 11 глава, „Опит за диференциална икономическа география”, стр. 43-50. Идеята е, че човешкото съществуване е налягане, сила на активността въздействаща върху естествен регион.

Мое е предложението да се изчисли това демографско налягане с медиатора пари. Мярка за силата на (икономическата) активност са парите, които циркулират в икономиката, с тяхната покупателна сила. Активността се определя също и от броя на хората в икономиката, а по-точно – от тяхната плътност и възрастова структура. Допълнителен облик в модела за сила на активността дават процентът на урбанизация и темпът на деградация. Територията, за която изследвам това въздействие, тази сила, е естественият регион. Знаменателят, тъй като във физичен смисъл налягането е равно на сила върху повърхност, е конкретната екосистема, в която се развива структурата на човешките обиталища.

Демографското налягане може да се изнася. Държавите в повечето случаи включват много на брой естествени региони, демографското налягане се преразпределя между тях.  А също и между държавите. Селищната мрежа и пътищата канализират демографското налягане. Но то е невидимо, нереално като процеса ентропия, може да се намери само като отношение на сила върху площ (по-добре върху маса: средната произвеждана биомаса е знаменател в известния модел на Екологичния отпечатък). Демографското налягане се влияе от политическите решения. Обликът на природата се влияе от демографското налягане. Различните хора оказват различно демографско налягане, преобразувайки сходни среди им придават различен облик.

Демографското налягане е функция на икономиката: активността на хората на едно аналитично равнище може да се приеме и за икономическа активност. Но това е показател по-скоро от интереса на политиката, първо защото сравнения между региони са повече от трудни, после защото показателят доказва, че държавните решения оказват силно екологично въздействие. В пълна сила е и другата хипотеза: че естественият регион, обаче по-обширен и цялостен по сравнение с ъгълчетата на Стара Европа, формира хората, които живеят на него (степи с конни народи, моряци с кораби, горски народи – коренно различни според характера на гората, в която живеят). Така или иначе, държавните граници оставят трайни следи при поделянето на един и същ естествен регион.

Числовото изразяване на това демографско налягане е възможно. Малко стряскащо, предишните ми разсъждения се измерват (в Европейския съюз) с евро / човек / км2. Брутният вътрешен продукт, в някаква степен, отразява посредством парите размаха на живот. Има разбира се и нюанси. Високият БВП в страни без екологично управление води до поражения в околната среда, а там, където енвиронментализма се е наложил – до високо качество на живот, там замърсяването е избягнато, а страната се охранява срещу нежелани външни въздействия върху екосистемите.

Сравнително ниският БВП може да доведе до отчаяни посегателства върху природата, от една страна, от друга да направи страната „сафари”, в стремителни опити да се запазят последните диви места.

Демографско налягане е концепция, която не е лишена от демагогия. Не можем да избегнем това, че по-богатите се опасяват да не би да загубят заетото. В текста на английски, който се намира горе вдясно на страницата ще прочетете как Европа вече може да мисли за клапи за освобождаване на демографското налягане. Богатият живот на Европа изнася демографско налягане там, където се секат дърветата за новите ни столове в кухнята и се улавя туна. В същото време някои се опасяват, че през Турция от Либия и Египет ще нахлуят в Германия наследниците на Фараона … Миналото е богато на масови изселвания и заселвания.

Според извършени през 2007 г. изчисления „евро / човек / км2”, България е с най-ниското демографско налягане в Европейския съюз. Тя бе с много високо биоразнообразие, също така. Тази ситуация, струва ми се, е започнала да се променя. Затова индекс за Демографско налягане ни е повече от нужен. След като се убедят, че демографското налягане е ниско, управниците имат пред себе си решенията развитие или запазване.

Развитие? Няма ли вече диви животни, за какво повече да живеем. Когато „пустошта” се заема от хора, остава по-малко място за диви животни. В Странджа няма мечки от XIX век, само топоними като Мечкобой са се запазили. Изгонени са от налягането, или по-скоро са били избити, тъй като „мечешкото налягане” се е оказало прекалено силно за хората. Впрочем Странджа е мястото на едно от най-интересните ми открития: пространствения скок, който прави там демографското налягане. В близост до толкова значим мегаполис като Цариград други селища трудно виреят, така че сред хората се е запазило нещо много древно – докато не е било взето решението за развитие на епопеята „Странджа – Сакар”.

Сега тази фраза, която през 2002 г. почти не създаваше работа на Google, дава 102 000 резултата“demographic pressure”. В Питсбърг е защитена PhD с тема Демографско налягане и човешки конфликти. Още през 2004 е написана статията: Demographic pressure, economic development, and social engineering: An assessment of fertility declines in the second half of the twentieth century, и така нататък.

Разликата в идеята ми е, че предлагам това демографско налягане да се измери, не само чрез плътността на населението, но и посредством парите, БВП. Раждаемостта, миграцията, променящият се брой на населението са само един от компонентите в показателя. Вторият са ресурсите на естествения регион, екосистемата на човека, а третият са икономическите сили, определящи начина на живот. Трите са като топчета, свързани помежду си с въженце. Например нисък БВП, но и много ниски ресурси: скок в силата на активността. Масите хора, които търсят прехрана на границата на Сахел, безусловно са движени от подобно демографско налягане. Твърде много активност, твърде малко обем.

Мрежите от отношения, които генерират демографско налягане, следват наличните ресурси и трайността на обиталището, ако мога да се изразя така. С времето повечето неща се канализират – но те се канализират само по отношение на отношенията, докато ресурсите са изменчиви и те са въженцето, което се дръпва преди лампата да загасне.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , . Bookmark the permalink.

3 Responses to Теорията за демографско налягане в сбита форма

  1. Весо Златков says:

    как хубаво е, когато стане ясно 🙂

  2. Pingback: Биологичният данък върху европейския внос – износ « Dimitar Sabev's Blog

  3. Pingback: Нови изчисления на демографското налягане « Dimitar Sabev's Blog

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s