Психо-еко-калейдоскоп

Напоследък се опитвам да разбера как нещата (отношението на хора и правителства към околната среда) могат да се подобрят. Вече изтъквах, че свеждането на проблемите на околната среда до изчисляване на въглеродни емисии е недопустимо опростенчество. Не е ли по-важно какво става с цялото, с кръговрата на водата, с горите, животните и растенията, почвата, традиционните народи: битието им не се подобрява от факта, че в Европа функционира пазар на въглеродни емисии. Така, наскоро в горите на Индокитай бяха открити 163 нови за науката биологични вида, включително птици и бозайници, и още близо 100 в Нова Гвинея. Специалистите са на мнение, че голяма част от тези животни и растения ще изчезнат в най-скоро време. Хиляди видове измират, без дори да са регистрирани от съвременната наука.

Но това е друга тема: опитвам се да разбера психиката на хората в техните всекидневни екологични решения. Който се е замислял над проблема, несъмнено е видял големия сблъсък на интереси, съпътстващ едва ли не всяко стопанско решение. От една страна стопанската инициатива винаги преобразува природа, това го знае още Карл Маркс, т.е. дивата природа остава по-малко. От друга страна тя прави предприемачите по-богати, което като цяло е добро. От трета, големият брой хора не са въпросните предприемачи, за тях производственото отчуждаване не носи добрини, напротив, стеснява периметъра им на действие и влошава качеството на общите ресурси. От четвърта страна е историята, която регистрира как наследството на децата ни се стопява.

Или казано по-земно, в градината на майка ми вилнее сляпо куче. Този не особено красив гризач е застрашен в европейски план, но в района на нашето село се е развъдил дотолкова, че е истинска напаст. Обича картофи, моркови и лук. Книгата „Редки и застрашени бозайници в България” безстрастно обяснява: „В селскостопански площи в зимните запаси на сляпото куче са намирани големи количества картофи (от 7 до 80 кг, средно 17 кг) и до 60 кг луковици”. Надали има градинар, който ще се трогне, че сляпото куче е застрашено и няма да го унищожи, ако и както може. Дори аз, който страстно обичам бозайниците, обичам и картофите.

Често се говори: време е да спрем разрушаването на природата, защото това не е разумно поведение. Оказва се, че разрушаващото поведение е съвсем разумно, тоест основано на премисляне, претегляне на ползи и разходи, стратегия. То има сериозна икономическа рационалност, изтъква биологът Джаред Даймънд. Когато конкуренцията се издига като водещ принцип, рационалното поведение е да влошиш условията на своя конкурент.

Наистина нищо ново под слънцето – известна стратегия за водене на война в Средиземноморският басейн в древността е да се изсекат дърветата в земята на противника. Но притеснение буди поведение, което изсича дърветата и в собствената земя. Още по-притеснително е, че мнозинството не взема отношение към сечта и не се налага над малкото предприемачи.

В книгата „Колапс” Даймънд твърди, че сред хората действа следният мотив: ако ти самият не вземеш нещо, някой друг ще го вземе. Ако не отсечеш ти дървото, някой друг ще го отсече; ако не убиеш ти животното с ценна кожа, някой друг ще го убие. Затова дори човекът, запознат с глобалните екологични проблеми, взема деструктивни решения според т.нар. дилема на затворника (така се описва загубата, породена от недоверието към другия).

Даймънд обяснява, че паралелно с „рационалното лошо поведение” се задействат два други механизма – „пейзажна амнезия” (никой не си спомня как е изглеждал светът по-рано) и „прокрадваща се нормалност” (малки промени, затвърждаващи усещането, че нещата текат по старому). И все пак, какво ли си е мислел човекът, отсякъл последното дърво на Великденския остров? Изглежда дърварите не си задават подобни въпроси.

Защото екологичните нарушения в България през последните години са плашещи. Още по-плашещо е, че новото правителство изглежда е решило да се движи в старото русло. Бившият кмет на София Бойко Борисов гледа благосклонно към офшорната компания, която иска да увеличи демографското налягане в прекрасната българска планина Витоша. Народни представители от ГЕРБ внасят законопроект в угода на ловците. Разбрахме, че ще се разширяват паркингите пред лифта към Седемте езера. Всъщност как позволихме да се стигне дотам, че този ужасен лифт да заработи?! А какви са тези безумства на министъра на икономиката Трайчо Трайков за възобновяване на проекта Горна Арда?

Ако мога да намеря нещо добро за баланс, то е в писмото от 26 септември на „България без цианиди” срещу издаването на комплексно разрешително на „Дънди прешъс метълс”, които искат да  разширят златодобива в Крумовград и Челопеч с твърде опасната технология цианидно излужване. Въпросното протестно писмо е написано професионално, очевидно от добри юристи. Това е хубава и много важна промяна, защото колкото и да уважавам пламенните пориви, изтръпвам пред правописни грешки и инфантилизми от страна на объркани природозащитници.

Все пак фактът, че управниците на България неразумно продължават да искат да развиват крупна енергетика с Южен поток, Набуко, АЕЦ Белене, Бургас Александруполис, на това отгоре и Горна Арда за половин милиард евро, не се променя. Какво ще я правим цялата тази енергия бе, хора, с нашите скромни производствени мощности и застаряващо население? Тази сутрин отделих известно време да почета за последиците от един мега-ВЕЦ в Бразилия, изграден през осемдесетте години, Тукуруи. Макар мащабите да са несъпоставими, предвид плановете за втора АЕЦ и каскадата Горна Арда можем да си извадим поуките.

Първоначалната оценка била, че ВЕЦ Тукуруи ще струва 2.5 милиарда долара. Разходите се пазят в тайна, но експерти оценяват паричните разходи на 8 милиарда. Това са средства от държавния бюджет. (Апропо, както и кабинетът Станишев, едно от условията бразилските военни да се откажат от властта било да не им се търси сметка). В цифрата не влизат разходите от заливането на 2.4 хил.кв.км. тропически гори, тоест под водата остава земя колкото Пернишка област.

Корупцията при строителството на язовирната стена от държавната компания Елетронорте и разчистването на дървесината от залетите площи е христоматийна. Десетки хиляди души, включително няколко първобитни индиански племена, са изселени. Водата е отровена от гниенето на биомасата, отделят се огромни количества метан, размножаването на рибите е затруднено, малария и т.н.

И всичко това – за електроенергия, която се използва не от населението, а от две мултинационални компании за производство на алуминий. Аз смятам, че в България не можем да си позволим, десетки години след урока на Бразилия, да се хвърляме в такива самоцелни инвестиции – подкрепени с единствен аргумент „икономическо развитие на регионите”. Това, което можем да направим, за да подобрим нещата, е със сериозни писма като гореспоменатото, и с адекватно поведение по време на протести, да обясним много ясно на партиите: ще гласуваме за вас само ако запазвате природата. Впрочем на последните избори в Германия Зелената партия събра повече от 10% от гласовете.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Обществени. Bookmark the permalink.

2 Responses to Психо-еко-калейдоскоп

  1. Добра статия, уважаеми г-н Събев,
    но си позволявам една НЕМАЛОВАЖНА корекция:
    Споменатото писмо не е написано от “добри юристи”, а – с “пламенните пориви”, без “правописни грешки и инфантилизми от страна на объркани природозащитници” – авторът е природозащитникът Константин Дичев(членува в Коалиция “За да остане природа в България”).
    С уважение към неговата доблест – направил го е не за пари, а за чиста съвест, като Гражданин…

  2. Диляна Ив says:

    Здравейте,

    искам само да добавя нещо…
    малко трудно се развива район, особенно като го потопиш под вода…(относно каскадата Горна Арда)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s