Лесно е да бъдеш зелен (Пол Кругмън)

 

Хареса ли ви дебатът за реформата в здравеопазването? Впечатли ли ви вежливият тон на дискусията и интелектуалната честност на противниците на реформата?

Ако да, то тогава ще ви хареса и следващият голям дебат: борбата срещу промените в климата.

Камарата на представителите (долната камара на Парламента на САЩ, бел.прев.) вече прие един наистина силен акт, касаещ климата и търговията с емисии, проектозаконът Уоксмън – Марки, който ако стане закон ще доведе до рязко намаляване на емисиите парникови газове. Но по въпроса за промяната на климата, както и при здравеопазването, тясното място е Сенатът. Обичайните заподозрени правят всичко възможно, за да попречат на акцията.

Някои от тях все още твърдят, че такова нещо като глобално затопляне няма, или поне че доказателствата все още не са убедителни. Но този аргумент става тънък – тънък като паковия лед в Арктика, който се е свил до точката, в която корабните компании откриват нови маршрути през непреходимите по-рано морета на север от Сибир.

Дори корпорациите започват да губят търпение към тези, които се противят: по-рано тази седмица Pacific Gas and Electric прекрати членството си в Търговската камара на САЩ в знак на протест срещу „неискрените опити на Камарата да омаловажи или изкриви реалността” по въпроса за промяната на климата.

Така че главният аргумент срещу акция за борба с глобалното затопляне вероятно няма да е твърдението, че глобалното затопляне е мит. Напротив, това ще е аргументът, че каквото и да се направи, за да се ограничи глобалното затопляне, то ще унищожи икономиката. Или както го каза блогът Climate Progress, опонентите на закона за климата „неспирно повишават оценките си за цената на чистата енергия и намаляването на замърсяването, предизвикващо глобално затопляне, сякаш са участник на аукцион, излязъл от контрол”.

Тогава е важно да се разбере, че твърденията за икономически поражения вследствие на закон за климата са точно толкова фалшиви, както да се отрича промяната на климата. Спасяването на планетата няма да е безплатно (макар че в първия стадий може и да е). Но то също така няма да струва и чак толкова много.

Защо считам така? Първо, има доказателства, че пилеем много енергия. Тоест точно сега изгаряме големи количества въглища, петрол и газ, без това да води до повишаване на жизнения ни стандарт – феномен, познат в изследователската литература като „дупка в енергийната ефективност” (energy-efficiency gap). Наличието на подобна дупка предполага, че политиките, насърчаващи съхраняването на енергия, до една определена точка всъщност обогатяват консуматорите.

Второ, най-добрите икономически анализи твърдят, че дори сериозни съкращения на емисиите въглероден диоксид ще увеличат само с малко разходите на средното семейство. По-рано този месец Бюджетната комисия към Конгреса публикува анализ за очакваните ефекти от Уоксмън – Марки, заключвайки, че през 2020 г. законът ще струва на средното семейство само USD 160 годишно, или 0.2% от дохода. Това приблизително се равнява на една пощенска марка дневно.

През 2050 г., когато ограниченията за емисиите ще са далеч по-строги, тежестта ще се увеличи до 1.2% от дохода. Но Бюджетната комисия също така прогнозира, че през 2050 г. реалният БВП ще е два и половина пъти по-голям, отколкото сега, така че БВП на човек ще се покачи приблизително с 80%. Цената на протекцията на климата едва-едва ще засегне този ръст. При това, разбира се, не се отчитат ползите от ограничаването на глобалното затопляне.

Тогава откъде са се взели апокалиптичните предупреждения за цената на политиките, насочени срещу промяната на климата?

Дали противниците на търговията с емисии се базират на други изследвания, които стигат до фундаментално различни отговори? Не съвсем. Наистина, миналата пролет Heritage Foundation изнесе доклад, в който твърдеше, че Уоксмън – Марки ще доведе до значителна загуба на работни места, но изследването бе толкова очевидно абсурдно, че почти не съм виждал някой да го цитира.

Напротив, кампанията срещу спасяването на планетата почива главно върху лъжи.

Така, миналата седмица Глен Бек, който изглежда си оспорва с Ръш Лимбо ролята на де факто лидер на Г.С.П. (Голямата Стара Партия, традиционна абревиатура за Републиканската партия на САЩ, бел.прев.), информира аудиторията си за някакво „закопано” от администрацията на Обама изследване, което показва, че Уоксмън – Марки в действителност щял да струва на средното семейство USD 1787 годишно. Не е нужно да казвам, че подобно изследване не съществува.

Но не трябва да сме твърде сурови с г-н Бек. По същия  начин – погрешни – твърдения за цената на Уоксмън – Марки се разпространяват от мнозина набедени експерти.

Преди една година щях да съм шокиран от подобно поведение. Но както вече видяхме в дебата за здравеопазването, поляризацията на политическия ни дискурс принуди самообявилите се „центристи” да изберат страна – и много от тях очевидно са решили, че фанатичната опозиция срещу президента Обама ги освобождава от всякакви подозрения относно интелектуалната им честност.

Ето го и последното изречение: твърдението, че закон за климата ще убие икономиката заслужава същото презрение, както и твърдението, че глобалното затопляне е измишльотина. Истината за економиката на промяната в климата е, че е сравнително лесно да бъдеш зелен.

 

Публикувано в NYT на 24 септември. Авторът е колумнист в The New York Times, професор по икономика и международни отношения в Принстън, носител на възпоминателната Нобелова награда за икономика за 2008 г. 

Статия на проф. Кругмън за реформата в здравеопазването на САЩ , също в мой превод

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s