Българският екологичен модел носи горчиви поуки за света

И така, вече е есен, 23 септември 2009 г. и Международната енергийна агенция преди няколко дни заяви нещо, което отдавна очаквах да чуя: вследствие на глобалната икономическа криза емисиите въглероден диоксид вероятно ще намалеят с 2.6% през тази година.

Изводът за икономиста-фундаменталист (опитах се да вляза в главата му в предните постинги) е, че цената на опазването на климата ще намалее. В по-широката публика усещането за неотложност на природопазещите мерки също намалява. Вече не климатът, а икономическият растеж предизвиква съчувствието на масите.

Тази история ми напомня времето непосредствено след краха на плановата икономика, когато експертите на Световната банка с любопитаство установиха по-ниски нива на замърсяване на въздуха в постсъветския блок. Специално у нас в периода 1990 – 1996 г. оловните емисии са намалели с 42% (Economic Reform and Environmental Performance in Transition Economies, WB, Washington, 1999, p. 12).

Наистина, заради спирането на голямата част от българските заводи природата у нас получи глътка въздух, за няколко години. Но стана ли свиването на емисиите фактор за по-чиста природа и изобщо за по-качествена околна среда? Определено не. По-скоро икономически обусловеното обезлюдяване в планинските, селските и граничните райони доведе едва ли не до реставрация на феодализма, липсата на държавен контрол насърчи екологичния вандализъм, а отношението към природата в България се разви по много специфичен, воистине самобитен български модел, в който екологичните престъпления се представяха за най-малката от възможните злини на прехода.

Бетонът, асфалтът и ски пистите разрязаха планините, всеки сечеше гората с идеята, че балканът е голям, а някой някъде сигурно сади, и да не сади – има естествено израстване, а на бизнес намеренията в общините не бива да се пречи, защото те са стопанска инициатива, икономическа активност, национално богатство.

И в крайна сметка печалбата от спирнето на ненужно големите заводи бе пропиляна в никому ненужни хотели и голф игрища, перачници на партийни пари, а гората – тя бе заменена. Лифтът стигна до Седемте езера, макар че да се изкачи човек до тях трябваше съвсем малко усилие, три часа бърз ход от хижа Пионерска, но онези ги мързеше. Беше приет закон за амнистия на всички престъпления по служба до 2008 г., така че случайно да не стане грешка с новите, стотици милиони левове изчезнаха във фирмата на Доган ПУДОС, и извинявайте ако нещо съм изпуснал.

На известните икономисти в България им беше нужно известно време да обмислят какво става, горе-долу колкото мандатите на последните две правителства, и тогава заключиха: такова развитие не е добро. Някои дори отидоха и по-далеч, както направи през месец септември Красен Станчев от Института по пазарна икономика, когато разкритикува бившия министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Наистина, критиката на Станчев (в интервю за в-к „Гласове”) се насочи не към нежеланието или неумението на министъра да опази природата на България, а към, забележете, факта, че МОСВ не издала разрешителни за дейността на 1100 фирми. Сред фирмите, за които Станчев се застъпи във въпросното интервю, са канадците от „Дънди Прешъс”, които настояват да използват цианид в златната си мина в Челопеч. Както се казва, изглежда тези 1100 фирми навремето не са платили колкото и на когото трябва.

С подобен всебизнесуразрешителен начин на мислене природният национален капитал отива курбан за икономическия фундаментализъм. Но не става ли същото на глобално равнище? Макроикономистите търсят причината за икономическата криза и я откриват в глобалните дисбаланси. За 2008 година САЩ и ЕС имат търговски дефицит от общо USD 843 млрд., а излишъкът на Китай, Германия и Япония е USD 825 млрд. В навечерието на срещата на Г20 в Питсбърг на 24 и 25 септември щатските експерти заявиха: нужно е страните износителки като Китай и Германия да консумират повече, докато в САЩ спестовността да се увеличи.

Последното намеква за удържане на достигнатото жизнено равнище, един вид „замразяване на Американската мечта” – и без друго в Щатите населението е получило много. Но какво да кажем, когато на Китай препоръчват да консумира повече? Джаред Даймънд твърди: „Ако Китай достигне стандарта на Първия свят, това приблизително ще удвои използваните от хората ресурси”.

Тогава, пак в навечерието, на голямата конференция за климата в Копенхаген през декември, как да не ни се сторят трогателни усилията на датските домакини?! В националното промоционно списание „FOCUS DENMARK” те разглеждат различни пътища за развиване на „екологични мускули” и цитират примери как с управление маршрутите в една средна спедиторска компания километрите могат да се съкратят с 25%. Ако шофьорът не се оставя да избира сам пътя за доставка, а въз основа на географски информационни системи му се каже откъде да мине, в цитирания пример вместо 4655 км ще бъдат пропътувани 2882 км.

Този подход, който се надява малкото локално усилие да доведе до глобална промяна, макар и да е лишен от блясък и величие, е несравнено по-добър от селяшкия български модел. Ето това имам предвид. Тази вечер на път за дома минавам през престижен столичен квартал. На едно кръстовище – мост над бетонираната Боянска река, на пътя ми се изпречква бабичка: нищо специално, тя не изглежда кокона реститутка, нито пък селяндурка, обикновена бабичка с вълнена жилетка, очевидно местна – очевидно столичанка. В ръцете си бабичката държи празна кофичка от кисело мляко. Наоколо пейзажът е изпъстрен с кофи за боклук. Бабичката обаче държи да отиде до реката и да изхвърли кофичката си задължително там.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s