За рибите и бизнеса

Да си представим, че бизнесът в България са риби, които плуват в блато. Е добре, те плуват в не много голямо езеро с тръстика край брега (нали не са чак толкова гъсти границите ни с Европейския съюз). Ще използвам тази алегория с най-голямо уважение към езерните риби, които са възхитителни създания и всяка риба е по своему мъдра. Ето я държавата – сом, мърда мустаци в по-дълбокото, излиза на лов в тъмното и поглъща големи залъци, които не изглеждат особено вкусни.

Ето го и монополистът – щука, твърде хищен ловец, затова понякога захапва и примамки. А понякога не е гладен, а просто разярен, докато пази територията си. В това се съдържат възможностите за спинингов риболов, които дават изкуствените примамки в крещящи цветове. Право в масите, яка чалга.

Вкусно е месото на щуката, богато и питателно, също такива са печалбите на волния едър бизнес. Канибал, трудно се налага, защото обикновено наоколо има друга по-голяма щука, която е монополизирала добрите позиции за лов. Но все пак подмяна става, тъй като най-доброто място за лов е и на рибаря и периодично следващата в листата заема подмола, коренището, нишата.

Какво ли са потребителите? Бабушки и платики? Наскоро съобщиха, че в родопски язовир са уловили пираня, тежаща килограм. Защото е плоска, рибарят отпърво се подвел, че било платика и чак като я измъкнал на брега се стреснал. Тогава какво е потребителят, средният от народонаселението? Пираня в държавния бюджет?

Или държавата е ятото живи рибки, които трептят и израстват карй брега. Щуката, кефалът – нападат по-малките от различни видове.

Всъщност от скромния си опит знам, че там, където се хващат много кефали, щуки няма. И в крайна сметка кефалът, много плашлив, любопитен, не особено борбен, може да се окаже българският бизнес. А щуките? ясно, държавните предприятия, чуждестранната собственост върху финансовата и енергийната инфраструктура, а и нашата енергийна клика. Тя обича по-бавна вода.

А има и колела от фирми, които се консолидират и изчакват да заемат някое заливче на езерото, където започва да се оформя цялата българска икономика. Това са глутниците на костурите, риби чакали, нежелани пришълци, макар и твърде вкусни като се одерат. Аз бих ги оприличил с турските групировки. Един от двамата ми учители по риболов обича да казва: „Не трябва да се улавя първо най-големият костур, защото ятото, събрало се около него се разпръсква. Първо два – три от по-малките, накрая и водача”.

Това е борбена риба и е приятно да се лови на блесна, отбелязва още Хенри Дейвид Торо. Но костурът е и плевелна риба. Когато го ловиш, можеш да нямаш угризения, че накърняваш българското биоразнообразие: родина му е Уолдън, САЩ.

Та като стана дума за икономиката на България, в езерото се втича от едната страна река, европейските средства. На устието са опънати мрежи. От другата страна, през тръстиката, езерото през пясъчна коса е свързано с голямото море. Да живеем добре в настоящето, това изисква и еволюция: през последните шест хиляди години нивото на Черно море се е повишило с 90 метра … Далеч нагоре срещу течението на реката, в планините има пъстърва. Месото й е нежно, храни се с щурци и пеперуди, борбена, интелигентна, мечтата на рибаря.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s